Н а 21 януари 1998 г. политическият водовъртеж, който в крайна сметка доведе до импийчмънта на президента Бил Клинтън, започна с шок от новинарския блок, когато стана ясно, че той и Моника Люински - по време на работата ѝ като стажант в Белия дом - са започнали и поддържали дългогодишна връзка. Това споделя самата тя пред Vanity Fair.
Какво е разбрала цялата нация - и лично тя - през изминалите 25 години?
Ето 25 нейни мисли по повода, които сега споделяме с вас:
1. Можете да вземете правилното решение и въпреки това да съжалявате. Също така не съдете за себе си по външността на другите хора.
2. Ако не можете да се смеете на себе си, значи сте много прецакани.
3. През 2023 г. (за съжаление) сме по-близо до реалността от "Историята на прислужницата" на Маргарет Атууд, отколкото когато книгата е публикувана през 1985 г.
4. Начинът на мислене, който обвинява жената, за щастие е отстъпил с времето чрез социалното обуславяне. Един ярък пример: Това, което започна през 1998 г. като "скандалът Люински" или "аферата Люински" - претоплена тропа, излязла направо от "Уотъргейт", "Джон льо Каре" или прословутата британска афера "Профумо" - претърпя номенклатурна промяна с годините. Културата и медиите се адаптираха - по настояване на много обидени наблюдатели и арбитри, включително и на това списание - и прекръстиха целия разказ на "скандал Клинтън", "импийчмънт Клинтън" или други етикети, които повече отговаряха на първоначалната динамика на властта.
5. Както се вижда от някои членове на политико-оперативната класа в тази страна, тормозът, както онлайн, така и публично, се е превърнал не само в приета професия, но и в постоянно нарастващ център за печалба.
6. И все пак... комедията на тормоза се е изчерпала. The Tonight Show With Jay Leno почина през 2014 г. За мен нямаше и ден твърде рано. В края на мандата на Лено Центърът за медии и обществени въпроси към университета "Джордж Мейсън" анализира 44 000 шеги, които той разказа за времето, в което беше начело. Макар че президентът Клинтън беше главната му мишена, аз бях единственata в топ 10, коqто не беше избрал изрично да бъде публична личност.
7. Как да измерваме напредъка? През 1998 г. 105-ият Конгрес се състоеше от 65 жени и 67 членове, които се определяха като чернокожи, испаноговорящи, азиатци или коренни жители на Хавайските/Тихоокеанските острови, индианци или представители на различни раси. През 2023 г. 118-ият Конгрес е съставен от 149 жени и 133 членове, които се идентифицират в различни категории.
8. Намирането на радост - дори търсенето ѝ - е съществена част от живота. Не трябва да чакате радостта да ви намери.
9. Бих искалa да мога да кажа, че сега получавам хонорари. Но не получавам. Но поне текстовете на песните станаха по-добри.
Happy 25th Anniversary
— Mrs. S. (@hshLauraJ) January 21, 2023
Bill Clinton & Monica Lewinsky. pic.twitter.com/Pl5sJ1eQcv
10. Отне ми 22 години, за да мога да гледам "Западното крило" - което, да, съгласна съм, беше брилянтно.
11. С годините вкусът за партньорите ви ще се подобрява.
12. Два еталона за социален триумф, 1998-2023 г.? Свободата да се ожениш за когото искаш е станала възможна (2015 г.) и защитена (2022 г.). #MeToo вече е отправна точка, а не отклонение.
13. Скръбта царува в царството на загубата. Имам предвид не само загубата на любим човек, но и загубата на надежда, мечта или самата любов. Изглежда, че ние не приключваме с тъгата, а просто я приключваме за момента; обработваме я на пластове. Някой ден (не днес) ще напиша кратък разказ за автомат, който сервира точното количество скръб. Знаете, идеалното количество, с което можете да се справите в един момент, за да се придвижите напред, но не толкова много, че да попаднете в подводна вълна.
14. Оказва се, че родителите ни не са "тъпи". Точно обратното.
15. Мултивселената е реална.
16. Мислехме, че таблоидизацията на новините ни не може да стане по-безвкусна или разрушителна след процеса срещу О Джей Симпсън (1995 г.), папарашката тълпа, която преследваше принцеса Даяна до смъртта й (1997 г.), или пресата около цялата сага с Клинтън (1998-2000 г.), която по случайност даде тласък на една нова телевизионна мрежа - Fox News. Дали някога сме грешали. До голяма степен поради застрашителните аспекти на социалните медии, цикълът на скандалите 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата се оказа още по-опустошителен с течение на времето - за живота, кариерата, репутацията, обществения дискурс и американската психика.
17. Едно нещо, което обединява всички, е, че сме допускали грешки. Това е неизбежно. Запознайте се удобно с изкуството на грешката.
18. Не можете да избягате от своята история. Може би най-предизвикателната идея, която трябваше да приема, беше, че няма как да се отърва или да се освободя от себе си. Можете само да се опитате да интегрирате предишните си същности с толкова състрадание, колкото можете да съберете.
19. Силата на една добра дума е изключителна. В най-дълбоките, най-тъмните моменти на душата един прост акт на човешка доброта е нещо могъщо.
20. "Хероиновият шик" на изхабяването от края на 90-те и началото на 80-те години най-накрая излезе от мода. Дотолкова, че сега в магазините има манекени с безброй форми и размери на тялото. Често си представям как подобни позитивни за тялото послания биха повлияли на собственото ми самочувствие, когато растях - и се чудя дали биха могли да облекчат срама от килограмите, който изпитваха други млади жени по онова време.
21. Пол Ръд изглежда по същия начин. Как е възможно това?
On January 26, 1998, President Bill Clinton publicly denied having 'sexual relations' with former White House intern Monica Lewinsky pic.twitter.com/cS9ms0PEU9
— RetroNewsNow (@RetroNewsNow) January 27, 2023
22. Избирайте внимателно приятелите си. Преди двадесет и пет години имах един от най-лошите приятели на света: Линда "Юда, дръж ми бирата" Трип. Макар че оттогава съм се отърсил от обидата и горчивината, които съпътстваха нея и предателството ѝ, не съм изгубил представа колко голям късмет имам, че съм успял да се доверя на нови хора. Най-емоционално интимните ми взаимоотношения са с моите невероятни приятели. Това са инвестициите, които най-много си заслужава да бъдат подхранвани.
23. Ipso facto, през 2014 г., в нощта преди публикуването на есето ми от първо лице в Vanity Fair, един от най-добрите ми приятели ме запозна с този цитат на Анаис Нин: "И дойде денят, в който рискът да останеш стегнат в пъпката беше по-болезнен от риска да разцъфнеш". Поемете риска да разцъфнете. Всеки ден.
24. Посттравматичният стрес - сравнително нова диагноза през 90-те години на миналия век - сега засяга около 6% от възрастното население на САЩ в някакъв момент от живота, или приблизително 12 милиона души годишно - без да се броят легионите от непълнолетни, които страдат от това разстройство. Мисля, че "справянето със съвременната травма" ще бъде "осъзнатостта" през следващите 25 години.
25. И накрая, не знам как да го кажа, освен директно и непоносимо банално: Можете да преживеете невъобразимото.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!