Н а 3 март празнуваме най-големия национален празник в съвременната история на България.
Днес отбелязваме възкресението на българската държава, която близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ НЕВИЖДАНИ КАРТИ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ И СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Денят на Освобождението на България от османско владичество.
По този повод ви представяме няколко важни и ключови събития от историята. Събития, но също и личности, довели до един от най-важните моменти в историята на Третата българска държава.
През 1877 г. започва Руско-турска война. Тя е обявена с манифест в Кишинев от император Александър II. Войната завършва с победа за участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.
На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. С този важен документ се слага край на войната, а България възкръсва отново на картата на Европа.
Знаете ли че:
Датата (3 март) съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили.
Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор.
По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.
Договорът предвижда:
България да бъде разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
Макар решенията на Берлинския договор да се оказват голямо разочарование, вече е поставено началото на Третата българска държава.
В такъв ден няма как да не си спомним за храбрите българи, борили се за свободата на отечеството ни.
Васил Левски - една от най-арките личности в освободителното движение. Неговият висш идеал:
България да бъде чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Той е не само революционер, но също идеолог, организатор на българската национална революция.
Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО).
Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Хлътев.
Още един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение. Никога не ще бъде забравен той и неговото дело, както и това на всички българи, които са се борили за свободата на Отечеството.
В навечерието на Априлското въстание удивителните качества на Бенковски се проявяват още по-категорично.
След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие.
След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците.
При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Бенковски е убит от турските куршуми.
Във видеото тук вижте още национални герои, дали живота си за свободата на България.
Какво още трябва да знаем за 3 март:
1. Две години след Освобождението - през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Отново започва да се отбелязва (но не като официален празник) всяка година на 3 март, в чест на подписването на Санстефанския мирен договор, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.
2. Денят на Освобождението на България е националният празник на България от 1991 г. Празникът на Освобождението на България - 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен отново за официален празник (тоест и неработен платен ден), като става вече национален празник в Република България.
3. Върхът, където е днес Паметникът на свободата, се е наричал вр. Свети Никола
Той е висок 1326 м. През 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и, за да се избегне абсурда, на истинския връх Шипка се дава също ново име - Малка шипка.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
