"Чакай ме, татко" - един трогателен миг от войната

Н а снимката, направена от Клауд Детлов през 1940 г. в Ню Уестминистър, Канада, се вижда петгодишниият Уорън „Уайти“ Бернард и семейството му, което е напът да бъде разделено от войната.

През 1940 г. Уорън Бернард е в първи клас, а баща му е редник в полк към Канадската армия

След началото на Втората световна война през 1939 г. канадските военни месеци наред чакат в готовност, когато през 1940 г. получават заповед за придвижване към секретна дестинация.

Войниците маршируват напът към влака, който ги чака, за да ги откара до тайната база. Тогава журналистът и фотограф - Клауд Детлов , заснема цялата колона от маршируващи военни.

Фотографът забелязва малко момченце да тича към колоната от военни,

докато се приготвя да направи поредната снимка. Така той успява да улови трогателния момент, в който майката изпуска момченцето с бялоруса коса и то протяга ръка към своя баща. Запечтва и усмивката на бащата, преместил оръжието в другата си ръка, за да хване сина си за последно. 

Снимката, която казва толкова много, е разпратена навсякъде по света. Публикувана е в сп. „Лайф“ и по време на войната е окачена във всяко училище в Британска Колумбия, Канада.

Как снимките на един журналист го погубиха

Секретната база, в която канадският полк е изпратен, се оказва само на три часа от Ню Уестминистър – в Нанаймо. Военните прекарват времето си на брега в защита срещу германски и японски нападения.

През 1942 г. полкът на бащата на Уайти отплава за Англия,

където е в запас до 1944 г. На 23 юли 1944 г. военните се включват в операция „Овърлорд“. Антихитлеристката коалиция успява да разбие немската армия във Франция и води непрестанни битки с германците чак до Холандия.

Канадския полк взема участие в редица операции в Холандия и Северна Германия.  Последната битка, в която участва, е на 17 април 1945 г., а само месец по-късно идва и капитулацията на Германия.

По време на Втората световна война полкът от Британска Колумбия губи 122 военни и изпраща вкъщи над  213 тежко ранени мъже.

Бащата на Уорън оцелява и се завръща у дома през октомври 1945 г.,

когато той е вече 10-годишен. След войната родителите му се развежат.

Уайти пораства и се мести в Торонто, където създава свое семейство. През 1964 г. сключва брак със съпругата си Руби, която знае за него от години – от трогателната снимка на малкото момченце, тичащо след баща си, която преди 24 г. е обиколила света.

„Нови обувки“ - снимки, които разказват истории

„Снимката на Уайти беше окачена във всяко училище в Британска Колумбия. Виждах го всеки ден в продължение на години, преди да се запозная с него на живо", спомня си тя.

Уорън започва бизнес с яхта, а след време се ориентира към политиката

Избран е за член на съвета, а по-късно и за главен общински съветник. Днес той е пенсионер, но синът му, Стивън Бернард, продължава да ръководи семейния бизнес с яхтата.

През 2014 г. в Ню Министър поставят бронзова статуя в чест на знаменитата снимка. От Канадската поща пък отпечатват марки с известното изображение.

Във виедото горе вижте осем трогателни предсмъртни реплики на военни.

Вижте и още снимки, които разказват истории, в нашата галерия в две части:
Първа част
Втора част