В богатия гоблен на китайската история странностите на императорите представляват завладяваща картина.
Тези божествени суверени, управлявали Китай в продължение на хилядолетия, въвели обичаи, които днес може да ни изглеждат странни. Най-важният сред тях бил изключителното използване на жълтия цвят, запазен единствено за императорите. Жълтото символизирало централната им роля за нацията, оприличавайки ги на лъчезарното слънце в сърцето на кралството. Като най-известен сред обичаите бил поддържането на обширни хареми, които включвали съпруги и наложници. Тази практика, макар и нетрадиционна по съвременните стандарти, била неразделна част от живота на императора. Наложниците били подлагани на строги прегледи от дворцовите лекари, преди да влязат в Забранения град.
Императорите от време на време показвали екстравагантното си богатство, подобно на император Суан, който построил огромен басейн, пълен с вино и остров, украсен с шишчета за месо.
Тези демонстрации обаче често предизвиквало недоволство сред техните поданици. Понякога жестокостта била това, което бележело управлението им.
Император Хуфей използвал генерала си за тренировки по стрелба с лък например, а склонността на император Джиан към насилие довело до осъществяването на смъртоносна настолна игра.
Трябва да се отбележи, че през цялата китайска история традицията на мъжкото управление останала непоколебима, като императрица У Зетян била единственото изключение. Тези примери от имперското минало на Китай, макар и неконвенционални, дават поглед към един свят, в който императорите притежавали божествена власт и действията им се приемали като норма.
