И сторията има странния навик да събира на една маса мъже, които при други обстоятелства не биха споделили дори един въздушен коридор. В разгара на Студената война, когато светът е дълбоко разделен между капиталистическия Запад и социалистическия Изток, на българска земя се разиграва един от най-любопитните, но полузабравени дипломатически сюжети.
На 30 юни 1982 г. в България пристига не кой да е, а Ричард Никсън – 37-ият президент на САЩ, човекът, чието име е синоним на американския прагматизъм, но и на най-големия политически скандал зад Океана, аферата „Уотергейт“.
Посещението е обвито в дискретност. Официално визитата е частна, но в света на голямата геополитика думи като „частно“ често служат за параван на сондажи от най-високо равнище. Никсън вече не е в Белия дом, но дългата му сянка във външната политика на Вашингтон все още е осезаема.
Негов домакин е първият партиен и държавен ръководител на социалистическа България – Тодор Живков. Мястото на срещата е избрано с вкус и умисъл: дворецът „Евксиновград“ край Варна, където хладният морски бриз трябва да омекоти идеологическото напрежение.
Пристигането на един паднал, но несломен политически титан
Когато самолетът на Ричард Никсън каца на родна земя в последния ден на юни, българската преса реагира обрано, но коректно. За разлика от пищните държавни визити на лидери от Варшавския договор, тук няма пионери с червени връзки и букети, нито организирани тълпи от трудещи се.
И все пак, протоколът е на висота. Американският гост, наричан от критиците си в САЩ „Дик Хитрия“ заради политическата си комбинативност, е посрещнат като държавник от ранг, въпреки че от оставката му са изминали осем години.
За Никсън това пътуване из Източна Европа е част от личната му мисия за политическа реабилитация. Той иска да докаже на администрацията на Роналд Рейгън, че неговите лични контакти и опит в дипломацията са незаменими. За София пък визитата е златна възможност. България, често възприемана на Запад като най-верния сателит на Москва, се опитва да демонстрира по-гъвкава външна политика и да открехне вратата за икономическо сътрудничество с капиталистическия свят.
Разговори край морето: Живков, Никсън и голямата геополитика
В продължение на три дни, от 30 юни до 2 юли, резиденция „Евксиновград“ се превръща в декор на необичаен двубой на умовете. От едната страна на масата сяда българският правешки хитрец, който управлява страната си с удивително политическо дълголетие, а от другата – американският визионер, който в началото на 70-те години успя да сближи САЩ с комунистически Китай и да наложи политиката на „разведряване“ със СССР.
Разговорите между двамата лидери, макар и неофициални, засягат най-горещите теми на епохата: ядреното разоръжаване, отношенията между Вашингтон и Москва, и икономическата криза, която вече започва да притиска Източния блок. Според малкото запазени свидетелства от срещата, Никсън остава изненадан от прагматизма на Живков.
Българският лидер, от своя страна, използва целия си чар и прословутото си чувство за хумор, за да предразположи госта. Двамата се разхождат из великолепния парк на резиденцията и разговарят с часове без напрежението, което обикновено съпътства официалните срещи на върха.
Наследството на трите дни в „Евксиновград“
Когато на 2 юли Ричард Никсън отпътува от България, той оставя след себе си усещането за една пропусната, но важна възможност. Тази визита не променя хода на Студената война, нито събаря Берлинската стена предсрочно. Тя обаче доказва нещо много важно – че дори в епохата на най-дълбоко идеологическо противопоставяне, диалогът между Изтока и Запада е възможен, когато на масата седнат политически реалисти.
- Кървавото злато на Теночтитлан: Когато ацтеките прокудиха бога на войната
В летописите на човешката история има нощи, които тежат повече от векове. Нощи, в които съдбата на цели цивилизации се преобръща в калта, кръвта и писъците на ранените. Една такава нощ е тази на 30 юни 1520 година – времето, което историята ще запомни с горчивото име La Noche Triste (Нощта на тъгата).
Тогава златният сън на испанските конквистадори се превръща в най-кошмарния им разгром, а величествената ацтекска столица Теночтитлан се вдига на бунт, за да измие с кръв позора на чуждото потисничество.
Година по-рано Ернан Кортес и неговите бледолики воини влизат в града не като завоеватели, а като богове. Посрещнати с почести от император Монтесума II, испанците бързо разкриват истинското си лице – заслепени от блясъка на златото, те превръщат владетеля в заложник и оскверняват свещените храмове.
Но търпението на ацтеките, родени и възпитани като безстрашни воини, има предел. Клането, извършено от испанците по време на религиозния празник Токслат, прелива чашата. Когато Кортес се завръща в града след кратка кампания по крайбрежието, той заварва своите хора обсадени, а въздухът над езерото Тескоко – наелектризиран от предстояща смърт.
Смъртта на императора и крахът на илюзиите
Опитвайки се да спаси критичната ситуация, Кортес извежда Монтесума II на покрива на двореца Ашаякатъл, вярвайки, че гласът на императора ще усмири разярената тълпа. Вместо подчинение обаче, владетелят е посрещнат от канонада от камъни и стрели, изстреляни от собствения му народ, който вече го смята за предател. Според испанските източници, Монтесума умира дни по-късно от раните си, нанесени от неговите поданици; според ацтекските хроники – той е удушен от самите конквистадори, станал ненужен товар.
Със смъртта на императора угасва и последната надежда за мирно оттегляне. Испанците са хванати в капан в сърцето на един град, разположен насред езеро, свързан с сушата само чрез няколко тесни диги.
Храната привършва, барутът е на привършване, а наоколо ехти зловещият звук на свещените барабани от върха на Големия храм, вещаещ само едно – човешки жертвоприношения. Кортес осъзнава, че единственият шанс за оцеляване е нощното бягство под прикритието на мрака и проливния дъжд.
Нощта, в която златото тежеше колкото смъртта
В полунощ на 30 юни, оковани в тежки доспехи и натоварени с краденото ацтекско злато, испанците и техните съюзници от Тласкала се измъкват тихо по дигата към Тлакопан. Но тишината е измамна. Викът на една ацтекска жена, дошла да налее вода, прорязва нощта. За минути езерото оживява – хиляди военни канута обграждат дигата, а небето се стъмнява от стрели.
Ацтеките вече са разрушили мостовете между секциите на дигата. Испанците се опитват да преминат през зейналите бездни с преносим дървен мост, но под тежестта на конете и артилерията той се заклещва и става неизползваем. Разразява се неописуем хаос.
В тъмнината, блъскани от нападателите, стотици испански войници падат във водата. Желязната ирония на съдбата се стоварва върху тях – мнозина отказват да пуснат златото, което са скрили в дрехите си, и тежестта на собствената им алчност ги завлича на дъното на езерото. Дигата се превръща в кървава пътека от разкъсани тела, писъци на давещи се мъже и коне.
Сълзите на Кортес под дървото на тъжната нощ
Ернан Кортес успява да си пробие път до сушата с шепа офицери, но цената е ужасяваща. Повече от половината испански войници и хиляди от техните индиански съюзници са мъртви или пленени, за да бъдат принесени в жертва на бога Уицилопочтли. Изгубена е цялата артилерия, по-голямата част от конете и почти всичкото събрано злато.
Легендата разказва, че когато стига до безопасно място под едно голямо дърво ахуехуете в пограничното селище Попотла, железният Кортес сяда на земята и закрива лицето си с ръце. Гледайки оредялата, ранена и деморализирана армия, завоевателят на Мексико плаче с глас за своите изгубени приятели и провалена мечта. Това дърво и до днес е известно в Мексико като Ел Арбол де ла Ноче Тристе (Дървото на тъжната нощ).
Ацтеките празнуват своя триумф – те вярват, че са прокудили чужденците завинаги и са защитили своите богове. Но Нощта на тъгата е само временно примирие в една по-голяма, трагична драма.
Кортес ще се завърне година по-късно, воден от жажда за реванш и придружен от епидемия от едра шарка, която ще довърши онова, което оръжията не успяват. Но онази кървава юнска нощ на 1520 г. остава в историята като вечен паметник на мига, в който Новият свят отказа да преклони глава пред Стария без жестока битка.
Още събития на 30 юни:
- 763 г. – В битката при Анхиало българската войска, предвождана от кан Телец, търпи поражение от византийците, командвани от император Константин V.
- 1908 г. – В Сибир е регистрирана огромна експлозия, която се предполага, че е предизвикана от падане на т.нар. Тунгуски метеорит.
- 1934 г. – В Нацистка Германия по нареждане на Хитлер се провежда брутална политическа чистка сред членовете на Щурмабтайлунг, известна като Нощ на дългите ножове.
- 1971 г. – При катастрофа с кола в прохода „Витиня“ загиват легендарните български футболисти от „Левски“ Георги Аспарухов и Никола Котков.
Родени:
- 1937 г. – родена е Анастасия Димитрова-Мозер, български политик
- 1964 г. – родена е Таня Богомилова, българска плувкиня
- 1966 г. – роден е Майк Тайсън, американски боксьор
Починали:
- 2002 г. – умира Николай Хайтов, български писател
