У спехите на бойното поле не означават сигурност и спокойствие. Режимът в Сирия тепърва ще трябва да се изправи пред тази реалност и да намери начин как да се справи с това предизвикателство, ако иска да изпълни обещанията си към вече изморените от години на война симпатизанти.
Както Асад, така и подкрепящите го държави – Иран и Русия, смятат, че войната в Сирия е пред своя край, но няколко причини показват, че намирането на решение за излизане от конфликта ще бъде по-трудно от очакваното.
Първо, по искане на Русия, сирийският режим замрази дейността на две от про-правителствените милиции в централната провинция Хама.
Башар Асад в Русия, какво поиска Путин от него
На 8 юни силите за сигурност иззеха специалните пропуски на военния командир Ахмад Даруиш, а складовете на неговата милиция бяха опразнени. Даруиш е един от видните командири сред правителствените сили. Същите действия бяха приложени и към Али ал Шили – лидер на една от силните милиции в провинция Хама, който лично докладва на водача на елитната военна формация „Тигри“, Сухайл ал Хасан.
Според информацията от сирийски медии, двамата командири, чиито милиции ще бъдат разпуснати, са обвинени в кражби на военни превозни средства и натиск върху цивилното население. Две седмици по-рано, части на руската Военна полиция пък арестуваха група сирийски войници, докато те изнясали вещи от домовете на изселени цивилни от Южен Дамаск.
Действията срещу правителствени паравоенни структури не са изолиран случай, а част от новата стратегия на Русия за нормализиране на ситуацията в Сирия и търсене на преговори с опозицията.
Т.нар. шабиха – както са известни сред местното население правителствените паравоенни формации – съществуват още от управлението на бащата на сегашния президент на Сирия, Хафез Асад. Но след 2011 г., когато избухва бунтът срещу управлението на Башар Асад, тези групи стават особено важни за правителството в опитите му да задържи под свой контрол части от Сирия, подложени на натиск от бунтовническите и опозиционни сили. От 2012 г. насам, паравоенните структури се превръщат в гръбнак на властите, но на тежка цена за имиджа на самия режим.
Благодарение предоставените им правомощия, лидерите на тези групи често извършват набези срещу цивилното население, без значение дали хората подкрепят правителството на Асад или не. Провинция Хама е считана за бастион на тези милиции, по улиците на самия град Хама патрулират не сили на правителствената армия, а бойци, сражаващи се под командването на местни военни лидери, получили финансова и политическа подкрепа от режима. Хама е също така дом на една от най-важните военни бази в Сирия, охраната на която беше поверена отново на местни проправителствени структури.
Заради поисканите от Русия мерки, добрите времена за тези милиции вероятно са към своя край. През последните седмици, сирийското правителство е подложено на натиск от Москва да разпусне многобройните си паравоенни структури с идеята те да бъдат вкарани в състава на сирийската армия.
Според оценки на изследователи на сирийската гражданска война, през годините броят на подобни милиции е нараснал на близо 120. Някои анализатори виждат в тези действия на Русия опит да се привлече на масата за преговори опозицията срещу Асад, която от началото на конфликта критикува използването на паравоенни структури за разделение и натиск върху население и тяхното разпускане е едно от условията за намиране на политическо решение на конфликта в Сирия.
Досега Асад отказваше да притисне командирите на тези формации, тъй като те се оказаха особено ефективни срещу опозиционните и бунтовнически сили. За Москва, обаче, милициите са дестабилизиращ фактор, който пречи на желанието им за търсене на мирно споразумение с опозицията.
Не трябва да се очаква, обаче, че всички милиции ще потънат в забвение и ще позволят да бъдат разформировани без последствия. Очаква се командири на по-големите групи да реагират остро, ако ги притиснат да предадат оръжието си и позициите, които защитават вече няколко години, и от които печелят пари заради събирането на такси сред местното население. Вероятно ще се наложи руските сили да се намесят като гарант за сигурността и на мястото на милициите да бъдат разположени части на Военна полиция.
Ударите по милициите не са единственият сигнал за промяна в политиката на Москва в посока преговори.
В синхрон с разпускането на някои военни формации, правителството на Асад реши да започне
премахването на пропускателни пунктове в Дамаск и област Дамаск.
Според информация от сирийски медии, 267 пункта ще бъдат премахнати, включително около международната магистрала Дамаск-Хомс. Решението за това идва след като правителствените сили завзеха напълно бунтовническите райони в столицата, което причини изселването на стотици хиляди цивилни към северните райони на страната, където бунтовниците все още имат контрол.
Второ, ситуацията в Северна Сирия подсказва, че там още има редица
нерешени проблеми, които тепърва ще застрашават сигурността.
През изминалите дни беше постигната сделка между САЩ и Турция, която задължава частите на сирийския клон на ПКК да напуснат ключовия стратегически град Манбидж, разположен в провинция Алепо. Макар от близо две години да има неформално споразумение, че градът трябва да бъде управляван от бунтовнически сили под протекцията на Турция, такова споразумение не беше официализирано до момента.
Турция: Споразумяхме се със САЩ за Сирия и Ф-35
Дълго време Анкара беше критична към Вашингтон заради включването на силите на ПКК като партньор на САЩ в Сирия. За Турция Кюрдската работническа партия е считана за „терористична група“, която води бунт срещу турската държава вече близо 40 години.
Сделката за Манбидж се разглежда като стъпка за избягване на конфронтация между турските и американските сили. По-рано тази година Анкара извърши интервенция в Сирия, за да предотвратят консолидирането на контрол в ръцете на кюрдските сили, след като град Манбидж и района му попаднаха в ръцете на подкрепените от САЩ Сирийски демократични сили, значителна част от които са бойци на ПКК.
Манбидж служи като мост – за кюрдите между техните западни и източни територии, а за сирийските бунтовници е достъп до река Ефрат и Североизточна Сирия.
Турция продължава настъплението си в Ирак и Сирия
Африн падна, турското знаме се вее
Значимостта на Манбидж подсказваше, че рано или късно градът ще послужи за политическа разменна монета. САЩ изпълняват желанието на Турция, а в замяна Анкара ще стане по сговорчива. Какво обаче ще се случи тепърва никой не знае. Например, няма ясна идея кой ще отговаря за сигурността в района и кои сили ще бъдат разположени там след изтеглянето на Сирийските демократични сили. Единият обсъждан вариант е в кюрдските части да се създадат комитети от Кюрдския национален съвет – опозиционна на ПКК формация.
Не е ясно и как САЩ смятат да се справят с трупащото се недоволство сред силите на ПКК, които отговарят за сигурността в Източна Сирия. През изминалите седмици САЩ започнаха отново офанзивата към последните позиции на "Ислямска държава", след като военните действия бяха прекъснати веднъж, заради пренасочването на кюрдски сили към Африн при интервенцията на Турция.
Сделката между САЩ и Турция засили опитите на ПКК да търси режима на Асад за преговори. Това е опасен момент за Щатите, които не смятат да отстъпват от позициите си в богатата на газови и фосфатни залежи Източна Сирия. През последните дни се появиха новини в сирийската преса, че представители на ПКК са провели срещи с висши лица от сирийското правителство.
Трето, офанзивата в Южна Сирия, която Асад искаше да започне преди месец, все още буксува заради дипломатическите совалки между Москва и Тел Авив
Сирийският президент обеща на симпатизантите си да „изтръгне терористите от Дараа“, имайки предвид бунтовниците разположени в Южна Сирия и най-вече провинция Дараа, но без помощта на иранските сили и частите на Хизбулла, това бе било трудна офанзива. От седмици вече сирийските правителствени части се струпват към Южна Сирия, но засега се ограничават с някой и друг артилерийски обстрел, изчаквайки евентуално споразумение между Русия и Иран.
Анализаторите обаче са единодушни, че Русия има малко влияние върху действията на Иран и не е ясно как иранците ще се съгласят да се изтеглят от Южна Сирия още повече, ако това е желанието на израелците. И иранците нямат намерение да се изтеглят. Материал на The Wall Street Journal посочва, че иранците се връщат в Южна Сирия с униформи на сирийската армия и използват казармите й за бази. Ако от своя страна Израел потвърди тази информация, може да се стигне до удари по сирийски правителствени обекти – нещо, което Русия иска да избегне на всяка цена, тъй като това ще застраши властта на клиента им Башар Асад.
И на четвърто място, но не по-малко важно за ситуацията в Сирия, е напрежението между бунтовническите сили и тяхната вътрешна война в провинция Идлиб
През последните дни се засилиха политическите убийства в град Идлиб – единствения голям град, който е все още държан от бунтовници. Само за седмица бяха извършени няколко отвличания на членове на воюващи помежду си група, а най-малко 6 души – командири и висши членове на формации – бяха убити при тайнствени обстоятелства.
Присъствието в Идлиб на крайната формация Хаят Тахрир ал Шам (ХТШ) създава напрежение в пренаселената провинция. Идлиб стана дом на милиони разселени сирийци от други райони на страната и според ООН скоро може да се очаква хуманитарен проблем, заради невъзможността да се намери подслон за всеки.
Бунтовническите групи отдавна водят битка с ХТШ и хаосът, който избива в провинцията, предоставя възможност за нови сблъсъци. Помежду им редица групи също не се разбират – наскоро пристигналите от Дамаск бойци оспорват влиянието на местните групи.
Междувременно, Идлиб е застрашен от възможна офанзива на силите на Асад. Северозападна Сирия е сред териториите, които продължават да остават извън контрола на правителството. Единственият гарант за бунтовническите сили е Турция и вероятно това възпира правителствените сили за момента. Но напрежението и възможността за атака на режима създават безпокойство и различните групи бързат да консолидират контрол и да подготвят отбраната на Идлиб.
Макар правителствените сили да постигнаха важни победи, конфликтът в Сирия не е пред своя край заради множеството проблеми, които изникват тепърва. Осигуряването на сигурността във върнатите под контрола на режима територии е един от проблемите. Липсата на консенсус между Русия и Иран за бъдещето на Сирия е също важен фактор. Речите на Асад може би са вдъхновяващи, но хората, които години наред се сражаваха за неговото правителство, вече искат да видят край на войната – нещо, което сирийският президент не може да постигне в близко време.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
