Ц ените на жилищата, включително покупките на нови и съществуващи къщи и апартаменти, варират значително от 2010 г. насам, като годишните темпове на растеж у нас (и в европейски мащаб) са били най-значими през последните 5 години, показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС в периода 2010-2018 г.
Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата са нараснали общо с 15% в ЕС, като у нас през последните 5 години тенденцията е следната: 2018 г. – нарастване с 6,6%, 2017 – нарастване с 8,7%, 2016 – плюс 7%, 2015 – плюс 2,3% и 2014 г. – плюс 1,4%.
Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. – минус 20% и през 2010 г. – минус 10%,
показват данните на Евростат.
Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 млн., като 2,6 млн. са били в градовете и 1,3 млн. – в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил незает. Пак според данни на родната статистика – близо 1,2 млн. жилища са били необитаеми (653 хил. в градовете и 567 хил. – в селата). Тоест,
32% от жилищния фонд у нас е бил незает, като в градовете делът е бил 25%, а в селата – 45%.
Докато 3,9 млн. жилищни единици са се водили статистически на разположение на 3 млн. домакинства, то „излишъкът на жилища” показва реалността е, че 3 млн. български домакинства са обитавали 2,7 млн. жилища.
Около 1,1 млн. души, т.е. един от всеки 7 български жители, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15% от българите са съжителствали с няколко поколения в едно жилище, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове.
Към днешна дата 97,6% от жилищния фонд у нас е частна собственост и само 2,4% е собственост на държавата или общините. Пак според НСИ –
82% от българите живеят в собствени жилища, а 18% от населението живее под наем.
Според анализа на Евростат жилищният пазар у нас варира в доста широк диапазон – от около 500-800 евро на кв м в средно големи градове – до 1200-1500 евро в луксозни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 – до 5 000 лева, като в някои случаи цената е много по-ниска и дори е символична.
По последни данни на НСИ през първото тримесечие на тази година у нас са били построени и пуснати в експлоатация общо 640 нови жилищни сгради – от тях 500 със стоманено бетонова конструкция, 125 тухлени, 8 – панелни и др.
За 8 години цените на жилищата в ЕС са нараснали с 15%
Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 15% и с 11% – в еврозоната. Сред държавите-членки най-голямо увеличение на жилищния пазар през този период се наблюдава в следните страни: Естония (+83%), Латвия (+61%), Австрия (+56%), Швеция (+55%) и Люксембург (+50%).
На другия полюс най-голямо намаление на цените на жилищата е отчетено в Италия – минус 17 %, Испания – минус 12% и Кипър – минус 8%.
Според анализа на Евростат
7 от 10 европейци притежават свой собствен дом,
като най-висок е делът на собственост на жилища в България и Румъния – по около 97%, Хърватия и Литва – по около 90% и др. Най-малко собствени жилища притежават жителите на Германия – 51%, следвани от тези в Австрия – 55%, Дания – 62% и Франция – 64%.
Според неотдавнашна европейска класация за най-скъпи имоти в ЕС – лидерството принадлежи на Лондон, където в луксозен квартал до „Хайд парк” цената на квадратен метър жилищна площ е 150 000 евро. Втора позиция държи крайбрежна ивица в Монако, където квадратен метър струва 100 000 евро, следва крайбрежна ивица на Италия – 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция – 75 000 евро кв м, швейцарският курорт Сейнт Мориц – 65 000 евро за кв м, централната част на Париж – 50 000 евро за кв м и др.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
