Н а 20 ноември 1945 г., само няколко месеца след края на Втората световна война, в град Нюрнберг се открива един от най-значимите съдебни процеси в световната история – Нюрнбергските процеси. Това са първите международни съдебни дела, в които висши държавни и военни лидери се изправят пред правосъдието за престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления срещу мира.
Европа е в руини, милиони са загинали, а зверствата, разкрити в освободените концентрационни лагери, потрисат света. Съюзниците, САЩ, Великобритания, СССР и Франция, вземат решение да създадат Международен военен трибунал, който да осъди виновните за чудовищните престъпления, извършени от нацисткия режим.
Нюрнберг е избран неслучайно: това е град, символ на нацистката пропаганда, но и един от малкото с оцелял съдебен комплекс.
Подсъдимите: върховете на нацистката машина
На подсъдимата скамейка застават 24 от най-значимите фигури в Третия райх, сред които:
- Херман Гьоринг – бивш командир на Луфтвафе
- Йоахим фон Рибентроп – външен министър
- Рудолф Хес – заместник на Хитлер
- Вилхелм Кайтел – началник на върховното командване на Вермахта
- Алфред Розенберг – идеолог на нацизма
- Юлиус Щрайхер – издател на антисемитския вестник „Der Stürmer“
Процесът се ръководи от съдии и прокурори от четирите съюзнически сили, а обвиненията включват четири основни категории:
- Заговор срещу мира
- Разпалване и водене на агресивна война
- Военни престъпления
- Престъпления срещу човечеството
Процесът: доказателства, свидетелства и разкрития
Нюрнбергските процеси са безпрецедентни не само заради мащаба, но и заради начина, по който се представят доказателства. За първи път в историята документите, заповедите, филмовите кадри и снимките разкриват пълния обхват на нацистките престъпления пред света.
Свидетелствата на оцелели от Холокоста, кадри от концентрационни лагери и признанията на самите нацисти разкриват системността и жестокостта на геноцида. Процесът продължава почти година – до 1 октомври 1946 г.
Присъдите: важна страница в международното право
От 24-те обвинени:
- 12 са осъдени на смърт
- 3 получават доживотни присъди
- 4 получават по-кратки затворнически срокове
- 3 са оправдани
Херман Гьоринг се самоубива в килията си преди изпълнението на смъртната му присъда.
Тези присъди поставят основата на съвременното международно наказателно право, както и на принципа, че държавните лидери не са над закона.
- Кралска сватба
На този ден през 1947 г. в лондонското Уестминстърско абатство се провежда една от най-знаковите кралски сватби на ХХ в. – бракът между принцеса Елизабет, наследница на британската корона, и лейтенант Филип Маунтбатън, бивш принц на Гърция и Дания. Събитието поставя началото на партньорство, което ще се превърне в най-дългия брачен съюз в историята на британската монархия.
Страната все още възстановява икономиката си след Втората световна война. Родовите традиции и пищни церемонии са ограничени от икономии и купонна система, която продължава дори през 1947 г. Въпреки това сватбата на престолонаследницата се превръща в символ на надежда и ново начало за британците.
Принцеса Елизабет дори използва свои купони за платове, за да бъде ушита сватбената ѝ рокля – детайл, който подчертава духа на времето.
Сватбената церемония
Церемонията се състои в Уестминстърското абатство пред около 2000 гости, сред които представители на кралски семейства от цяла Европа. Събитието е излъчено по радиото и е слушано от милиони хора по света.
Булчинската рокля, създадена от дизайнера Норман Хартнел, е от сатен с традиционна кройка и богата бродерия с цветя. Принцеса Елизабет носи и т.нар. Fringe тиара, предоставена от нейната майка.
Филип Маунтбатън, който в деня преди сватбата приема титлата херцог на Единбург, залага военна униформа на Кралския флот, подчертавайки службата си по време на войната.
Филип е роден като принц на Гърция и Дания, но след политическите сътресения в Гърция семейството му е принудено да напусне страната. Той служи в Британския флот по време на войната и се отказва от гръцките и датските си титли, както и приема англиканството, за да сключи брак с наследницата на британския престол.
Брак, който бележи една епоха
Съюзът на Елизабет и Филип продължава повече от 70 години. Филип остава най-дълго служилият съпруг на британски монарх, а ролята му като консорт се характеризира с постоянна подкрепа към кралицата.
След възкачването на Елизабет на трона през 1952 г. техният брак става неразделна част от публичния образ на британската монархия, помагайки за стабилизирането и модернизирането ѝ в бързо променящия се следвоенен свят.
Още събития на 20 ноември:
- 1541 г. – Жан Калвин представя теорията си за реформиране на църквата.
- 1990 г. – Арестуван е украинския сериен убиец Андрей Чикатило.
- 1992 г. – голям пожар избухва в замъка Уиндзор и унищожава 115 помещения.
Родени:
- 1875 г. – роден е българският журналист Йосиф Хербст
- 1889 г. – роден е американският астроном Едуин Хъбъл
- 1925 г. – родена е руската балерина Мая Плисецкая
- 1925 г. – роден е американският политик Робърт Кенеди
- 1942 г. – роден е американският президент Джо Байдън
Починали:
- 1910 г. – умира руският писател Лев Толстой („Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“)
- 1975 г. – умира испанският генерал и диктатор Франсиско Франко