П рез 1796 г., в прощалното си обръщение като президент, Джордж Вашингтон съветва нацията да избягва заплитане във външни конфликти. Макар да не използва точно тази формулировка, значителна част от дългото му писмено послание е посветена на предупреждението да не се обвързваме дотолкова с други държави, че да бъдем задължени да им оказваме военна помощ, когато собствената ни сигурност не е пряко застрашена. Това посочва Дон Волфенспъргър за The Hill.
По думите на Вашингтон: „Великото правило за поведение спрямо чуждите народи е, като разширяваме търговските си отношения, да имаме с тях възможно най-малко политически връзки... Следователно би било неразумно да се въвличаме чрез изкуствени връзки в обикновените превратности на нейната политика или в обичайните комбинации и сблъсъци на нейните приятелства или вражди.“
Томас Джеферсън е още по-лаконичен в първото си президентско обръщение през 1801 г., когато заявява, че отношенията на САЩ с други държави трябва да се основават на „мир, търговия и честно приятелство с всички народи, без заплетени съюзи с никого.“
Президентът Доналд Тръмп често е наричан нео-изолационист заради дистанцирането си от съюзите със страните от Европа, постепенното прекратяване на ангажимента на САЩ към Украйна, протекционистките си мита, закриването на Американската агенция за международно развитие, Института за мир, „Гласът на Америка“ и други външнополитически структури, посочва авторът на The Hill.
От друга страна, непоследователните му изказвания за анексиране на Канада, Гренландия и Панамския канал, както и сближаването му с авторитарни лидери по света, трудно могат да бъдат определени като оттегляне от световната сцена, смята Волфенспъргър.
Тръмп спря финансирането на обществени медии в САЩ
Тези на пръв поглед противоречия могат да бъдат обяснени чрез тезите на Дейвид Брукс, изложени в майския брой на списание The Atlantic. Според него Тръмп не се стреми да възроди традиционния изолационизъм. Вместо това той е воден единствено от стремежа към придобиване и упражняване на власт заради самата власт – дори за сметка на основни американски принципи като разделението на властите, взаимния контрол и правото на справедлив процес, коментира авторът.
Изолационизмът не е нов за Америка. Страната е преминавала през различни етапи. Макар че често се цитират думите на Вашингтон и Джеферсън като ранни прояви на изолационисткия импулс, двамата президенти не са били привърженици на пълно откъсване, а са подкрепяли активното развитие на приятелски търговски и дипломатически отношения с други държави, посочва авторът.
Американският изолационизъм никога не е означавал напълно да се обърне гръб на останалия свят. Винаги е съществувал стремежът чрез мирни преговори, а не със сила, да се насърчават свободата и демокрацията в други страни, коментира Дон Волфенспъргър.
Is America returning to isolationism? https://t.co/gFoHmJ6Lfq
— #TuckFrump (@realTuckFrumper) May 1, 2025
Изолационистките настроения в Америка са били най-силни в периода между двете световни войни и намират израз в движението „Америка на първо място“ на Чарлз Линдбърг, основано през 1940 г. Целта му е да предотврати намесата на САЩ във войните в Европа и Азия. Линдбърг подчертава, че движението не желае да изолира Америка от останалия свят, а само да я опази от вечните европейски войни и да не изпраща американски момчета да воюват в чужбина, освен ако не бъде застрашено Западното полукълбо.
Това движение има силна подкрепа в Конгреса, където много членове са избрани на изолационистка платформа. Линдбърг дори се противопоставя на програмата „заем-наем“ на Франклин Делано Рузвелт, чрез която се изпраща военна помощ на Великобритания, Франция, Китай и Съветския съюз. Движението се разпада на 11 декември 1941 г., по-малко от седмица след нападението на Япония над Пърл Харбър, когато САЩ се включват във войната.
И днес изолационистки нагласи се срещат в Америка, особено след пагубните войни в Ирак и Афганистан. Въпреки първоначалната широка подкрепа за Украйна и президента Володимир Зеленски след руската инвазия, тази подкрепа започва да отслабва, докато Тръмп настоява конфликтът да бъде приключен чрез някакъв вид преговорно споразумение, посочва авторът на The Hill.
Тръмп одобри продажбата на оръжиe за Украйна
Американците отдавна гледат с подозрение на външната помощ, възприемайки я като прахосване на средства, които могат да бъдат използвани за нуждите в страната. В последно време обаче се наблюдава леко изменение в нагласите, тъй като хората осъзнават вредите от орязването на финансиране за програми за храни, изграждане на пътища и развитие на малкия бизнес в развиващите се страни. Този вид немилитаристичен, хуманитарен подход се нарича „мека сила“. Неговото въздействие значително повишава престижа и авторитета на Америка в чужбина, както и националната гордост.
Ключов елемент на „мека сила“ са международните информационни програми на САЩ – чрез излъчванията на „Гласът на Америка“, „Радио Свободна Европа“, „Радио Азия“ и „Радио и телевизия Марти“ (Куба) – всички те бяха лишени от финансиране от „нашествениците на Илон Мъск“.
Загубата на тези достоверни източници на новини нанесе сериозен удар върху положителния имидж на Америка в чужбина, където достъпът до обективна информация иначе е ограничен. Надеждата е, че тези жизненоважни канали за комуникация скоро ще бъдат възстановени, посочва още авторът.
Дон Волфенспъргър е с 28-годишен опит като сътрудник в Конгреса, като завършва кариерата си като началник на кабинета на Комисията по правилата на Камарата на представителите през 1995 г.
Той е автор на книгите “Congress and the People: Deliberative Democracy on Trial” (2000) и “Changing Cultures in Congress: From Fair Play to Power Plays” (2018).
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Дъщерята на Бил Гейтс разкри диагноза на баща си
