„Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД ще бъде страна в договора с „Райнметал”. Ще се създадено дружество съвместно с ВМЗ-Сопот и германския концерн. Съотношението на собствеността е 51% за „Райнметал” към 49% за българското предприятие. По този джойнт венчър се работи от доста дълго време. Това каза министърът на отбраната Атанас Запрянов в ефира на NOVA.
По негови думи според това процентно съотношение България трябва да инвестира около 500 млн. евро, които ще дойдат по линия на европейския механизъм SAFE. „Това е заем от типа на тези, които държавите ползваха по време на COVID-19”, обясни министърът.
„Изграждането на фабрика за барут и снаряди е шанс за българската отбранителна индустрия да внедри стандарти на производство, които позволяват на ВМЗ-Сопот да стане доставчик и на страните членки на НАТО и ЕС. Ние и сега сме производители на снаряди и оръжие по съветските стандарти – 122 мм, 152 мм. А сега ще имаме поточна линия за производство на 155-милиметрови. България ще превъоръжи своята артилерия с такива снаряди”, посочи Запрянов.
„Този национален интерес съвпада с интереса на Европа да увеличи оръжейното си производство, да интегрира отбранителната си база, да инвестира повече в модернизация на оръжейната индустрия. Също така съвпада с изискването на НАТО за нови способности на нашите въоръжени сили и увеличаване на военните разходи във връзка със заплахите”, обясни министърът на отбраната.
Запрянов каза още, че „ние не правим нещо, защото НАТО е решило да увеличим бюджетите или защото Европа иска да разшири оръжейното си производство, а защото нашата отбранителна индустрия е част от военния потенциал на държавата”.
Той заяви, че новото предприятие трябва да се изгради за максимум три години от сключването на споразумението. И допълни, че това съвпада с инвестициите по SAFE, като следващата седмица ще стане ясно с какви пари по този механизъм ще разполагаме и кои проекти ще стартират. Този за изграждането на завода е един от тях.
Запрянов обясни повече детайли по отношение на заема по механизма SAFE. Той каза, че имаме 10-годишен гратисен период (не се плаща главницата) не само по общия проект с „Райнметал”, но и по всички останали. Периодът на изплащане на заема е 35 години, допълни министърът. В новия завод ще бъдат открити още 1000 нови работни места.
„Ако ние не модернизираме това предприятие и войната в Украйна се реши, търсенето на съветски военни боеприпаси ще спадне и пазарната ниша за нашите предприятия ще бъде стеснена”, обясни още той, цитиран от NOVA.
По темата чия е заслугата за това сътрудничество Запрянов каза, че правителството трябва да осигури бюджета – следователно мандатоносителят ГЕРБ-СДС и Бойко Борисов трябва да подсигурят политическа подкрепа, за да се вземе това решение в Народното събрание. „Ролята на лидера на мандатоносителя е изключително важна, защото без политическо мнозинство, което да подкрепи такова решение, какво правим тогава”, коментира министърът.
„Оръжията са гаранция, че няма да има война. Политиката, която НАТО и България като член поддържат, е на сдържане и отбрана. За да има сдържане, трябва да има военен потенциал – агресорът да знае, че няма да остане ненаказан, ако започне действия срещу която и да е държава членка на НАТО. На този принцип са изградени нашите въоръжени сили от Освобождението до днес”, коментира още Запрянов.
Урсула фон дер Лайен от ВМЗ-Сопот: България е осигурила 1/3 от оръжията за Украйна
Гаранциите за сигурност след края на войната между Русия и Украйна
Запрянов коментира темата за гаранциите за сигурност след спиране на огъня между Русия и Украйна и евентуалното подписване на мирно споразумение.
„България е активен участник в тези разговори на политическо ниво, включително министър-председателят, и на военно ниво – МО, щабове на отбраната, участваме във военното планиране, наясно сме с гаранциите за сигурност по море, въздух, суша. Това, което каза Росен Желязков, е, че по море сме силно заинтересовани да участваме в мерките за сигурност. Би било недопустимо друг да осигурява морската сигурност на България. В такава планирана дейност ние ще участваме. Борбата с минната опасност ще остане много дълго след края на войната, тъй като никой не знае колко морски мини са поставени”, посочи още Запрянов.
Той беше категоричен, че няма планове за изпращане на българи в Украйна след края на войната.
