Външната комисия гласува пращане на помощ за Украйна

Д епутатите от парламентарната комисия по външна политика приеха проекторешението на "Продължаваме Промяната“, внесено днес, в което е записано, че се дава мандат на правителството да обсъди и приложи пакет от мерки, свързани с войната в Украйна, една от които е оказване на помощ на Украйна - хуманитарна, финансова и техническа за защитни цели според нуждите на Украйна и съобразно възможностите на България, предава БТА.

Предложението беше прието с 11 гласа "за" и 5 - "против".

ГЕРБ иска ново обсъждане на военна помощ за Украйна

Предлага се още прилагане на цялостен пакет от мерки за преодоляване на последиците от наложените санкции в икономически, финансов и социален пакет, както и по отношение на енергийната и продоволствената сигурност на България. Предлага се също мерките да бъдат в подкрепа за украинските граждани, бягащи от войната- законодателни и организационни, с цел подобряване на капацитета за приемане и възможностите за интегриране до създаването на условия за тяхното трайно завръщане в Украйна.

В комисията бяха разгледани три проекторешения. Предложенията на ГЕРБ и "Демократична България", които предлагат предоставяне на военно-техническа помощ за Украйна, бяха отхвърлени.

В заседанието на комисията за разглеждането на точката участваха министърът на отбраната Драгомир Заков и заместник-външният министър Ирена Димитрова.

"Отстоявайки собствената си свобода, Украйна защитава не само себе си, но и нас", каза Екатерина Захариева от ГЕРБ. "Не мисля, че по време на война държава членка на Европейския съюз и НАТО може да стои като наблюдател и да казва „ние помагаме много, защото приемаме украински бежанци и защото предоставяме някаква хуманитарна помощ", посочи Захариева.

Кулеба: Тези, които не помагат на Украйна, помагат на Русия

"Всички държави, дори не само съюзници в НАТО, които имат руско въоръжение, с което украинските военни могат да работят, го предоставиха вече. Единствената държава, която не е направила това, е България", обоснова предложението на ГЕРБ Захариева. Тя посочи, че не са верни аргументите, че има юридически противоречия с други закони на евентуално решение за военно-техническа помощ.

"Решението е политическо и развързва ръцете на Министерски съвет да действа", каза Захариева.

Атанас Славов от "Демократична България" посочи, че българският национален интерес, дефиниран през членството на страната в Европейския съюз и НАТО, изисква ние да проявим солидарност и ясно да защитим ценностите, около които сме се обединили.

"Предлагаме Народното събрание на предложи на Министерския съвет да окажем военно-техническа помощ на Украйна според нейните потребности и възможностите на страната ни, като финансирането да се извърши, както за сметка на държавния бюджет, така и от специалните фондове на НАТО и ЕС, които в момента се използват," каза Славов.

Председателят на парламентарната група на "Демократична България“ Христо Иванов каза, че криенето зад общественото мнение, при положение, че то се формира на база страх, не е отговорно политическо поведение.

"Страхът е изключително лош съветник", добави Иванов. "Не е моралният аргумент на първо място тук, имаме конкретен политически интерес от това Русия да загуби тази война, защото, ако Русия успее да се наложи, това означава, че нейната битка за нова международна архитектура ще се е оказала успешна и тя ще иска бъде в състояние да я продължи".

"България е направила своя геополитически и исторически избор да бъде част от ЕС и НАТО", каза Атанас Михнев от "Продължаваме Промяната" при представянето на тяхното проекторешение. "Няма съмнение, че "Продължаваме Промяната" стои от тази страна на барикадата. Няма съмнение, че ние подкрепяме украинския народ по всички възможни начини и се опитваме да разширим мандата на тази подкрепа с предложеното решение".

Михнев добави, че това проекторешение е резултат от разговори и преговори в коалиционния формат.

"Русия вече загуби войната, най-малкото в морално отношение", каза министърът на отбраната Драгомир Заков. Той посочи, че Министерството на отбраната е изпратило мотивирано становище по двете проекторешения до председателя на външната комисия. В него е отбелязано, че Народното събрание е мястото, където трябва да бъде обсъден този въпрос.

"Считаме, че трябва да се вземат под внимание няколко ключови елемента - да се придържаме към изразени оценки от нашите съюзници и партньори  - от НАТО и ЕС, и решението на Народното събрание трябва да включва категорично осъждане на агресията на Русия", поясни Заков. "Решението на Народното събрание трябва много конкретно да определя границите, в които изпълнителната власт трябва да реализира това решение".

При липса на законова разпоредба, такава трябва да бъде създадена или с промяна на законодателство, или с акт на парламента, посочи Заков.

"По отношение на възможностите на въоръжените сили, това от което Украйна най-много има нужда в момента, от същото нещо много имат нужда и въоръжените сили на България", отчете Заков. Той посочи, че се е наложило да подпише заповед за освобождаване на военновременен запас, за да може българските въоръжени сили да осъществяват тренировки с необходимите боеприпаси в рамките на подготовката, която трябва да водят в настоящата ситуация.

Министърът добави, че казва това, за да се знае какви са възможностите.

"Има и малки наличности, които биха могли да бъдат изпратени към Украйна, но всичко трябва да мине през много ясна процедура, за да не изпаднем в ситуация на нарушение на законодателството", подчерта министър Заков. "Въоръжените сили имат готовност в момента, в който бъде взето решение с конкретни параметри, те да изпълнят това решение, такъв е и мандатът на въоръжените сили. Като министър няма как да изляза от своя мандат".

"България изпусна възможността не да бъде медиатор, но изпусна възможността да вземе това решение, което обсъждаме в момента, в първите две седмици от кризата", отчете Заков. "Това беше времето, когато това решение трябваше да се вземе. Етапът на кризата в момента е такъв, че може да се окаже, че България няма с какво да помогне".

"Много се спекулира с цифрите 84 (според изследване това е процентът на тези, които не одобряват да пращаме оръжия на Украйна), от друга страна пък 63 процента от българските граждани виждат мястото на България в НАТО и ЕС, едва 12 процента го виждат близо до Русия в настоящата ситуация", отбеляза Заков. "Цари абсолютно объркване, включително сред хора, които са със сериозно образование и доста начетени, очевидно пропагандата си върши добре работата".

"Ние по принцип сме против НС да се занимава с този въпрос, защото правителството има достатъчно възможности и законодателна база да взима своите решения и при необходимост да поиска от парламента конкретни неща, ако смята, че са необходими", каза Кристиан Вигенин, заместник-председател на парламента, от "БСП за България".

"Не е в нашия национален интерес да се намесваме в конфликта и изпращайки оръжие да правим така, че той да може да продължи възможно най-дълго. В наш интерес е конфликтът да спре още сега", заяви Ангел Георгиев от "Възраждане". "Няма как да изпратим в момента военна помощ и утре, ако нещо стане, България не може да се защитава".