Намаляването на бедността в България не може да бъде отделено от зеления преход, а политиките за заетост, социална защита и енергетика трябва да се разработват съвместно. Това заяви Джейсън Пелмар, ръководител на офиса на Групата на Световната банка за България, при представянето на оценката на бедността и равнопоставеността в страната, предаде БТА.
Докладът е озаглавен „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“. Световната банка го представи в София в сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката.
„Работните места, социалната защита и енергийната политика вече не могат да бъдат планирани поотделно. Това е едно от ясните заключения на оценката“, посочи Пелмар.
Средната класа вече е най-голямата група
По думите на Пелмар България има основания да отчита напредъка си през последните близо две десетилетия. За това време страната е достигнала статут на държава с високи доходи и се е присъединила към еврозоната.
Митът за обедняването: Българите могат да си позволят двойно повече от преди 10 години
Бедността е намаляла значително, доходите са се повишили, а средната класа вече е най-голямата обществена група. Основен принос за това имат икономическият растеж, трудовите доходи и пенсиите, отбеляза той.
Но растежът не стига до всички
Общите икономически показатели обаче не отразяват еднакво условията на живот на всички граждани, предупреди Пелмар. Относителната бедност и неравенството в България остават сред най-високите в Европейския съюз. Някои семейства, населени места и региони не са се възползвали в еднаква степен от растежа.
Възможностите на децата все още зависят от мястото, където са родени. Бедността и ограниченият достъп до възможности са концентрирани сред децата, възрастните хора, които живеят сами, и ромските общности. Регионалните различия също остават сериозно предизвикателство.
Евростат: България остава на първо място по доходно неравенство в ЕС през 2025 г.
„Българското предизвикателство не е само да расте по-бързо. Страната трябва да гарантира, че всеки регион и всяко семейство споделят ползите от растежа“, каза Пелмар.
Кой ще плати сметката за зеления преход
Според Пелмар България е изправена пред важен избор за следващия етап от развитието си. Застаряващото и намаляващо население, недостигът на работна сила, новите изисквания към уменията и бюджетният натиск ще затруднят сближаването с останалите европейски икономики.
Зеленият преход ще промени разходите на домакинствата за енергия и транспорт и ще постави въпроса кой ще понесе тежестта и кой ще се възползва от ползите, посочи той.
Предстоят решения за достъпността на енергията и транспорта, регионалните различия, системата за търговия с емисии ETS2, компенсациите и Социалния план за климата. Добре разработените политики могат да защитят уязвимите домакинства и същевременно да подкрепят конкурентоспособността и растежа. Неподходящите решения обаче могат да задълбочат неравенствата, предупреди Пелмар.
Близо 29% от българите са в риск от бедност, при децата делът е още по-висок
Той подчерта, че енергийният преход е и въпрос на социална политика. Начинът, по който се определя и насочва подкрепата, ще реши дали ползите ще достигнат до широк кръг хора.
Трите извода и препоръките
Пелмар открои три основни извода от оценката:
- напредъкът в намаляването на бедността е реален и се дължи на икономическия растеж, трудовите доходи и пенсиите;
- този напредък е неравномерен и бедността остава концентрирана в определени региони и уязвими групи;
- за следващия етап на растежа са нужни нови инструменти.
Сред препоръките той посочи:
- инвестиции в умения и квалификация;
- условия, при които официалната заетост носи по-високи доходи от социалните помощи;
- укрепване на системата за социална защита;
- целенасочена подкрепа за домакинствата и регионите с най-големи нужди.
За Министерството на труда и социалната политика основните изводи са свързани със заетостта, уменията, активирането на работната сила и социалното подпомагане. Добрите работни места остават най-устойчивият начин за излизане от бедността, а уменията и участието на пазара на труда ще имат още по-голямо значение с намаляването на работната сила, отбеляза Пелмар.
Докладът – основа за бъдещите решения
Оценката е свързана с Рамката за партньорство на Световната банка с България за финансовите 2025–2029 г. Тя поставя акцент върху конкурентоспособността, социалното включване и развитието на нисковъглеродна и по-устойчива икономика.
Месото – лукс за всеки шести: Какво още разкриват новите данни на Евростат за живота в България
Световната банка работи с България повече от три десетилетия, включително по човешкото развитие, социалната защита и включването на ромските и други маргинализирани общности, припомни Пелмар.
Той изрази надежда докладът да послужи като обща доказателствена основа за бъдещите решения в заетостта, уменията, социалната защита, данъчната политика, европейските фондове и подкрепата за регионите.
„Световната банка е готова да помогне тези изводи да се превърнат в действия“, заяви Пелмар. По думите му България е показала какво може да бъде постигнато в рамките на едно поколение, а следващата задача е резултатите от развитието да достигнат до всички.
Добави ни в предпочитани източници в Google
