Тъмрашката република: Как 22 села "обявяват независимост"

1876 година. Тръгваме по трънливата история на Перущица, изпепелена по време на Априлското въстание. Седмица градът удържал атаките на армията и башибозука. В църквата, която и днес се издига в центъра, са били натъпкани над 600 души. Османските оръдия разрушават купола. Мъже, жени и деца сложили край на живота си, но не се предали на турските орди. В църквата днес стои скулптура на подвига на Кочо Честименски. Историкът и уредник в местния исторически музей Марио Джасим разказва: "Той убива жена си Теофана и детето", разказват в предаването "Събуди се" по NOVA.

Честваме 135 години от Съединението на България

Сред агресорите в Перущенската трагедия са помаци от Западните Родопи. Дали от нежелание да плащат данъци на Източна Румелия след освободителната война, или просто заради страх от отмъщение, 22 села се затварят в планината. Редът и законът били в ръцете на Ахмед Ага Тъмрашлията. Марио Джасим допълва: "Те признават Берлинския конгрес, те не искат да признаят, че са в Източна Румелия. И са косвено подкрепяни от османската власт".

Поемаме дълбоко в планината към териториите на "непокорните села", разказва Николай Висилковски

Съвсем близо до днешното село Брестовица все още се издига стар свидетел на тези времена. По границите с Тъмрашката република се знае за няколко погранични кули. Една от тях е добре запазена. "Ако погледнем през прозорците, можем да си представим как постовете навремето са си предавали сигнали от едната кула на другата", това обяснява Красимир Фотев от Брестовица, който е сред радетелите за опазването на това парче от историята. 

Единствена в четата: жената, която уши знамето на Съединението

Малкото жители в днешните родопски села пазят безброй факти и легенди за тъмрашлиите. Да съберем част от тях ни помага 90-годишната Душка Атанасова от село Скобелево: "Те са били много богати хора, но някои от тях - особено жестоки. И са били много студени към българите."

“Тъмрашлии” идва от едноименното селище, скрито в планината. Захари Стоянов описва как след обсадата на Перущица, то е било изгорено в знак на отмъщение. Душка Атанасова допълва: "Тъмраш e бил богат град. Не село, а цял град. И когато са го запалили перущенци, тогава са ходили от Лилково, Ситово хората и са взимали кой какво може да намери".

От това потайно селище в Родопите има останки. Малцина обаче са ги виждали, тъй като дотам се ходи или пеш с дълъг преход, или с високопроходим автомобил. Днес мястото на бившия административен център на републиката е осеяно с десетки, стотици запазени зидове на сгради, погребани от растителността.

Човекът, който обедини Княжество България и Източна Румелия в картина

В село Чурен Нелко Маринов е сред хората, които възстановяват още едно свидетелство от османските времена - храмa “Свети пророк Илия”. Църква, кацнала на хълма от незапомнени времена, опожарявана от османлиите. Нелко разказва: "Всички хора от селото. Всеки е дал труд, кой каквото може. Двама души сме в селото, но църквичката трябва да я има".

Пътуваме към село Лилково, за да се срещнем с още един пазител на истории. Костадин Вълчев е родственик на Ангел Вълчев, написал книгата “Тъмраш” и считан за един от най-добрите изследователи на републиката от “непокорни села”. А храмът в центъра на селото дава нова светлина към образа на Ахмед Ага Тъмрашлията.

Радев: Преди 135 г. българинът взе в свои ръце съдбата на родината 

"Ахмед Ага Тъмрашлията, въпреки натиска от турците, които са искали храмът да е в долната част на селото на неугледно място, той забива бастуна си и казва: “Храмът ще е тук!” И всеки, дори мюсюлманите са носели камъни и са градили. Само един християнин не е искал да помогне. И Ахмед Ага му казал: “Защо бе, чоджум?! Та това е ваш храм.” - разказва Костадин Вълчев.

За справедливостта на Ахмед Ага говорели много исторически факти. Според книгата на Ангел Вълчев Ахмед Ага не е участвал в кланетата в Батак и Перущица. "Това, че е имало 20-30 тъмрашки башибозука никой не го отрича, но Ахмед Ага през това време си е ял чевермето на Бачковския манастир", допълва Костадин.

Каракачанов: Опомнете се! България няма нужда от вътрешна война

Комаров Камък, 1600 метра високо в Родопите. Докъдето стигне погледът, се простират живописни планински зъбери, зелени долини и кристални реки. На това място всеки пътешественик назад във времето ще разбере защо тази земя е била обект на раздори и кланета. Тъмрашката република е ликвидирана след Съединението, но едва по-късно, след Балканската война, този край става български. Последните тъмрашлии напускат през 1912 година.

Повече вижте във видеото.

Борисов коментира протестите в пост за Съединението във Фейсбук