Н ационалният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г. Социалните партньори посочиха като основна причина заложения бюджетен дефицит и отдалечаването на членството на България в еврозоната, предаде БТА.

Принципите, които са използвани и бяха валидни за изготвянето на предходните два бюджета,

са валидни и за този, каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Отговорността е на този, който трябва да внесе този проект, както и на този, който ще го подкрепи и приложи, допълни той. По думите му за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за планиране на приходите и това е оптимистичен вариант на приходите, а за разходите е реалистичен вариант. 

Изготвянето и приемането на държавния бюджет е най-важната задача както за служебното правителство,

така и за политическите партии, представени в Народното събрание, каза Людмила Петкова, заместник-министър на финансите пред представянето на проекта за бюджет. Приетите законодателни промени и политически решения от последните няколко парламента оказват отрицателно въздействие върху приходната част на бюджета и водят до увеличаване на разходите, посочи тя. По думите ѝ разчетите на Министерството на финансите продължават да показват, че при запазване на действието на приетите политики през миналата година и без предприемане на приходни и разходни мерки, дефицитът за тази година ще бъде 6.4 на сто от Брутния вътрешен продукт.

Петкова припомни, че предложенията за промени в данъчното законодателство бяха публикувани през март за обществено обсъждане и посочи,

че след ясен политически сигнал от партиите, че предложените промени няма да бъдат подкрепени и приети от Народното събрание, служебното правителство предлага проект на държавен бюджет за 2023 г., при действащи политики, с дефицит 6.4 на сто от БВП, без да бъдат отразени изготвените приходни мерки. Макроикономическата прогноза на МФ предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8% по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 процента. Прогнозната оценка на приходите е на база на основните параметри на макроикономическата прогноза и при запазване на действащата данъчна политика – без нови данъци, без промени в основните данъци, включително действащи стандартни намалени данъчни ставки, като основният акцент е подобряване на събираемостта на приходите, каза още Петкова. 

През 2023 г. прогнозираните приходи са общо в размер на 65,8 млрд.лв.,

като 51,8 млрд.лв. от тях са данъчно-осигурителни приходи, 9,9 млрд.лв – неданъчни приходи, 4 млрд.лв. – помощи и дарения. Ръстът на приходите в сравнение с 2022 г. е само един милиард лева, посочи още Петкова. 

При разходите ръстът в сравнение с миналата година е 11,5 млрд.лв., като общо прогнозираните разходи за тази година са 77,7 млрд.лв.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвидено да остане непроменен и е 4,5 млрд.лв.   

Въз основа на допусканията, за периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд.лв, което е 25,3% от БВП, а към края на 2025 г. да достигне до 33% от БВП, посочи още Петкова.  

От Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепиха предложения проект,

тъй като подходът на приходи и разходи води до прекомерния дефицит. В средносрочната прогноза е изчислено, че за следващите две години бюджетният дефицит ще продължи да бъде над 3%, което отдалечава България от основния ѝ приоритет – членство в еврозоната, вероятно за 10-годишен период, каза Добрин Иванов от асоциацията. Бюджетните дефицити рефлектират и върху държавния дълг и вървим към задлъжняване на държавата. Основните виновници за това състояние на публичните финанси са действията на политиците и безотговорното им отношение към съставянето на редовно правителство, допълни Иванов.

Българска стопанска камара се въздържа от подкрепа, каза Станислав Попдончев и мотивира решението с отдалечаването

на България от членство в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Най-голямо впечатление правят средствата, предвидени за капиталови разходи, и е ясно, че до 10 млрд.лв. будят недоумение как биха могли да бъдат извършени до края на годината, допълни той. От камарата апелираме да се запази бюджетният дефицит до 3 процента и засега да не се правят радикални промени в данъчната система, добави той.

Високият дефицит е плуване по течението, не подкрепяме и повишаването на държавния дълг,

не подкрепяме мотивите за увеличаването на заплатите в администрацията по начина, по който се случва, каза Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата, аргументирайки липсата на подкрепа към проекта за държавен бюджет. По думите му не са предвидени мерки за ограничения и икономии. От палатата не подкрепихме изявлението на Министерството на финансите за това, че се отказваме да влизаме в еврозоната следващата година, припомни той. 

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България

и от Съюза за стопанска инициатива на гражданите също изразиха мнения, че няма да подкрепят предложения проект.

От КТ „Подкрепа“ и от КНСБ изразиха притесненията си

от липсата на мерки за намаляване на дефицита и за гарантиране на ръст на доходите на заетите лица.

Социалните партньори обсъдиха проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г., както и проектите на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за 2023 г., като по нито един от проектите не постигнаха съгласие.

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по проекта за бюджет на НЗОК за 2023 г.

Проектът беше подкрепен от синдикалните организации, но част от работодателските организации не изразиха подкрепата си. Проектът предвижда бюджетът на НЗОК за 2023 г. да бъде над 7 млрд. лв.

За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат близо 445 млн. лв., за специализирана извънболнична медицинска помощ – 447 млн. лв., за дентална помощ – 265 млн. лв., за болнична помощ – 3 269 млн. лв., за медико-диагностични дейности – 175 млн. лв., за лекарства, медицински изделия и диетични храни – 1 692 млн. лв. и др., каза управителят на НЗОК д-р Йорданка Пенкова.

За тази година увеличението на средствата в бюджета е близо 900 млн. лв., посочи още тя. В приходната част има ръстове, съобразени с повишената минимална работна заплата и с повишените праговете за осигуряване. В разходната част най-голямо е увеличението в здравноосигурителните плащания - над 6 млрд. лв., което е с 821 млн. повече, каза още Пенкова. 

Има намаление на средствата - с 30 млн. лв., за медико-диагностичните дейности, което е заради отпадналата необходимост от изследвания за коронавирусна инфекция, обясни д-р Пенкова и отбеляза, че въпреки това предвидените средства са повече в сравнение с касовото изпълнение за 2022 г. По думите ѝ в частта за медико-диагностични изследвания през миналата година са останали 60 млн. лв. неусвоени. 

Меджидиев: Болниците ще усетят осезаемо промяната с приема на новия бюджет

Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров каза, че има немалък ръст в средствата, предвидени за медицински изделия, който е с 26 млн. лв. повече. Мотивите за увеличението на разходите за първична медицинска помощ са свързани с новите дейности и обеми, които предстои да се плащат в областта на детското здравеопазване и за диспансерни и профилактични прегледи.

Предвижда се осигуряване на допълнителни средства и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места, добави той. Предстои рамковото договаряне за болниците и евентуално договаряне на нови цени и обеми в болничната помощ, които да бъдат актуални и да покриват нуждите, особено в областта на детското здравеопазване, където се очаква повишаване на стойността на клиничните пътеки, допълни Мавров.

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриални капитал в България посочи, че организацията се въздържа от подкрепа на проекта на бюджет, като се мотивира с това, че в проекта се запазва съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сгрешен, тъй като акцентът на здравноосигурителната система се поставя върху лечението на скъпоструващи заболявания със скъпи лекарства, вместо да се наблегне на профилактиката и превенцията. Винаги сме препоръчвали да се повишат средствата за профилактика, допълни той. Иванов добави, че от асоциацията настояват да се въведат интелигентни решения за контрол. 

Станислав Попдончев от Българска стопанска камара посочи, че реалният ръст спрямо изпълнението е около 600 млн. лв. На експертно ниво подкрепихме проекта, но имаме резерви и не можем да подкрепим бюджета на този етап заради липсата на политики, допълни той. По думите му с предложенията не се променя философията на бюджета. Публичните разходи са около 4.6 на сто от Брутния вътрешен продукт, разходите за директни плащания от пациентите са два пъти по-високи в сравнение с тези в ЕС.

За миналата година разходите за лекарства за сметка на населението надвишават 3 млрд. лв. Вноските от страна на държавата са не повече от 60 лв., а бизнесът внася 120 лв., каза още той. Поради липса на политики и запазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от подкрепа, посочи Попдончев.

Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, отбеляза, че са склонни да подкрепят предложения проект, но имат забележки, свързани с необходимостта от засилване на контрола върху изразходването на средствата.

С 910 млн. лв. повече се предлагат в проекта на бюджета на НЗОК за 2023 г.

Свилена Димитрова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България каза, че подкрепят становището на работодателските организации, които изразяват тревога от липсата на качествена промяна в начина на планиране на бюджета и призова държавата да положи усилия да внася пълния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които осигурява. С оглед на условията, в които се намираме и служебно правителство, което полага усилия да има баланс в държавата, становището ни е да подкрепим бюджета, допълни тя. По думите ѝ предизвикателствата пред този бюджет са големи.

От Съюза за стопанска инициатива на гражданите изразиха подкрепата си за проекта на бюджет. 

От КНСБ и от КТ „Подкрепа“ също изразиха подкрепа към проекта за бюджет, но Валери Апостолов от КТ„Подкрепа“ изрази резервираност от страна на синдиката по отношение на разходите за възнаграждения на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн. лв., което ще стигне за не повече от 7% увеличение, а от синдиката искат да има поне 15% повече. 

Социалните партньори обсъждат проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г., както и проектите на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за 2023 г.

На 21 април служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова обявиха, че правителството ще внесе в парламента Закона за държавния бюджет, разработен на база на действащото законодателство. Предложеният бюджет е с дефицит от 6,4% от брутния вътрешен продукт, което е почти 12 млрд. лева.

Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
На обвиняем по делото за Кочани му прилоша и почина

На обвиняем по делото за Кочани му прилоша и почина

Свят Преди 5 часа

Основната прокуратура в Скопие ще издаде разпореждане за аутопсия

Златанова отговори на Шишков: Не искам да работя и да общувам с такива хора

Златанова отговори на Шишков: Не искам да работя и да общувам с такива хора

България Преди 6 часа

По думите ѝ опитите за търсене на незаконно строителство към днешна дата са абсолютно безпочвени и безсмислени

Зеленски: Украйна разполага с "втората по сила армия в НАТО"

Зеленски: Украйна разполага с "втората по сила армия в НАТО"

България Преди 7 часа

Украинските въоръжени сили нанесоха удари по железопътни мостове в контролирания от Русия Крим

Ухапване от маймуна ли уби турската актриса Едже Иртем

Ухапване от маймуна ли уби турската актриса Едже Иртем

Свят Преди 7 часа

Седмица преди да почине Иртем е била на екскурзия до Тайланд

Обвиниха 73-годишен преподавател за блудство с дете

Обвиниха 73-годишен преподавател за блудство с дете

България Преди 8 часа

Пострадалата споделила за случилото се на майка си

<p>След 130 години разгадаха &bdquo;шифъра на копринената рокля&ldquo;</p>

"Шифърът от копринената рокля": След 130 години разгадаха мистериозната загадка

Свят Преди 9 часа

На подплатата на роклята фигурира името „Бенет“, но опитите то да бъде свързано с жени, работили в метеорологичните служби по онова време, досега не са дали категорични резултати

Бюджетът на НЗОК е с "умерено неизпълнение"

Бюджетът на НЗОК е с "умерено неизпълнение"

България Преди 9 часа

Това се казва в становище на Фискалния съвет

РЗИ-Варна: Водата на Офицерски плаж е опасна

РЗИ-Варна: Водата на Офицерски плаж е опасна

България Преди 9 часа

Къпането временно не е разрешено

Спасиха с въздушна линейка туристка в Пирин

Спасиха с въздушна линейка туристка в Пирин

България Преди 9 часа

Инцидентът е станал днес в района на Тевно езеро

15-годишен, обвинен за жесток побой и грабеж в София, остава в ареста

15-годишен, обвинен за жесток побой и грабеж в София, остава в ареста

България Преди 9 часа

Жертвата е със средна телесна повреда

В Перник обвиниха жена за прикриване на убийството на съпруга ѝ

В Перник обвиниха жена за прикриване на убийството на съпруга ѝ

България Преди 9 часа

Делото за умишленото убийство на швейцарския гражданин е приключило през 2025 г.

Откриха издирания мъж от Казанлък

Откриха издирания мъж от Казанлък

България Преди 10 часа

Той се намира при близките си

Естонският премиер: Опитите на Коща за контакт с Русия са „погрешни“

Естонският премиер: Опитите на Коща за контакт с Русия са „погрешни“

Свят Преди 10 часа

„Европейският съюз не може да поеме ролята на медиатор в тези преговори“, каза Кристен Михал

Измамник изтегли 25 000 евро от банка с чужд телефон

Измамник изтегли 25 000 евро от банка с чужд телефон

България Преди 10 часа

Той променил телефона за контакт и адреса на електронната поща

Доналд и Мелания Тръмп в Белия дом

Защо служители на Белия дом са принудени тайно да ровят в боклука на Тръмп

Свят Преди 11 часа

Служители в Белия дом са започнали да наблюдават боклука на президента Доналд Тръмп, след като е установено, че той понякога изхвърля висококачествени сребърни прибори