Н еобичайният априлски студ удари като ледена вълна българското земеделие. Снеговалежите и рязкото понижение на температурите покосиха овощните градини в почти цялата страна – и то в най-критичен момент, когато дърветата са в цъфтеж. Реколтата от череши, праскови, вишни и кайсии е под сериозна заплаха, а стопаните вече говорят за пълна катастрофа в бранша.
От Vesti.bg потърсихме за коментар на тази тревожна ситуация Цветан Цеков, председател на Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".
"Ситуацията за плодородните дръвчета в страната е изключително тежка. Тази нощ също беше с много ниски температури, навсякъде има замръзвания и осланявания. На 100% има загуба от кайсии, праскови и сливи. В почти 80% от територията на България ябълките и крушите също са измръзнали, а най-големия проблем е с вишните и черешите", разкри той.
По думите му плодните дръвчета са жертва на глобалните климатични промени.
"Това е апокалипсис. Все едно да предотвратим наводнение или земетресение. Въпреки това можем да вземем мерки, за щастие има технически средства и ние ще призовем Министерството на земеделието, за да насочи част от финансовите си програми към финансиране за борба с климатичните промени. Има различни видове технически съоръжения, които не са 100% решение, но помагат, когато става въпрос за по-ниски температури - против осланявания и против измръзвания", споделя Цеков.
Цветан Цеков сподели своята прогноза, която далеч не е оптимистична. Според него дори и да има нещо оцеляло в засегнатите райони, продължаващите ниски температури ще довършват всичко останало.
"Там където овошките са загинали на 80%, ще загинат на 100%. А и да са останали 20%, които са здрави, те не са икономически изгодни на производителите, защото със сигурност ще бъдат поразени от студа и ще имат дефекти", казва председателят на Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".
По негови думи съвсем скоро ще има яснота каква е ситуацията и в съседните държави, тъй като в Гърция например също има измръзвания.
"В Гърция има голям проблем при кайсиите, както и по черешите. В Турция ситуацията все още не е ясна, но знаем, че ние ще бъдем изцяло зависими от вноса в България", заключи Цеков.
От Vesti.bg потърсихме за коментар и проф. Димитър Домозетов – производител на череши от Кюстендил, един от най-емблематичните региони за отглеждане на плодове у нас.
„Щетите са много сериозни за цяла България. Няма незасегнати райони. Навсякъде ми се обаждат хора, които буквално плачат по телефона – всичко е измръзнало. Притеснено ми е и трябва на национално ниво да се вземат спешни мерки. Не можем да се справим сами", споделя проф. Домозетов.
Според него времето ще остане лошо и в следващите дни, което допълнително ще задълбочи пораженията. Земеделците са в тревожно очакване – с надеждата за чудо, но и с осъзнаването, че тази година може да останем без български плодове.
„В петък ще се съберем, за да помислим и изготвим стратегия какво можем да направим в тази извънредна ситуация. Трябва да се търси помощ, решенията не търпят отлагане“, казва още той.
Стопаните алармират: Нужна е помощ от държавата
Макар да полагат усилия да спасят каквото могат, много от производителите вече са отчаяни – годината се очертава като нулева. Надеждите за традиционните череши от Кюстендил, прасковите от Сливенско или кайсиите от Силистра изчезват.
„Всички стопани, чиито насаждения пострадаха от измръзвания през последните дни, ще получат помощ от държавата“, увери министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов.
Той поясни, че фермерите трябва да подадат заявления за обезщетение по схемата за държавна помощ. Финансова подкрепа ще има не само за производителите на плодове и зеленчуци, но и за зърнопроизводителите, ако има доказани щети.
В допълнение, д-р Тахов припомни, че Министерството на земеделието вече работи по създаването на Взаимоспомагателен фонд, предназначен да компенсира фермерите при подобни природни бедствия. Средствата за него ще идват от 1,5% удръжка от директните плащания, предвидени за Кампания 2025.
„Важно е да се знае, че за да могат фермерите да получат компенсации от този фонд, трябва да имат сключена активна застраховка на продукцията със застрахователна компания“, подчерта министърът.
