Н а 29 март 2004 г. България официално става член на НАТО. Преди 20 години във Вашингтон, САЩ, министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчва ратификационния документ за присъединяване на България към НАТО на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, който го приема от името на САЩ - страната депозитар на договора. Договорът е ратифициран от Народното събрание на 18 март 2004 г. и същия ден е публикуван в "Държавен вестник".
(Във видеото вижте повече по темата: Откриха изложба, посветена на членството на България в НАТО)
Присъединяването на България към Алианса започва през 90-те години на миналия век.
Предлагаме ви една завладяваща разходка през събитията в този период:
Парламентът подкрепи с консенсус стремежа на България за членство в НАТО
София, 26 май 2000 г. Със 189 гласа "за", три "против" и нито един "въздържал се" Народното събрание прие решение относно подкрепата на позицията на правителството на България по глава 27 "Обща външна политика и политика на сигурност", представена на 28 март 2000 г. на Междуправителствената конференция за присъединяване на страната към ЕС.
Народното събрание реши, че приема позицията за преговори на правителството по глава 27. Сред ключовите елементи на позицията е, че наред с интеграцията в ЕС България се стреми активно към членство в НАТО и ЗЕС.
***
България и още шест страни кандидати получиха покана за членство в НАТО
Прага, 21 ноември 2002 г. България и още шест страни кандидати - Румъния, Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония - днес получиха покана за започване на преговори за присъединяване към НАТО. Решението беше оповестено от генералния секретар на алианса Джордж Робъртсън през първия ден от срещата на върха на НАТО в Прага.
България вървя повече от десетилетие към своето членство в Организацията на Северноатлантическия договор. Двама български президенти - Желю Желев /от 1990 до 1997 г./ и Петър Стоянов /от 1997 до 2002 г./ се надяваха да подпишат документите за присъединяването на България към пакта. Това ще има шансът да стори сегашният държавен глава Георги Първанов.
На 14 февруари 1994 г. Желю Желев подписа Рамковия документ на Партньорство за мир и България се присъедини към създадената месец по-рано програма на НАТО...
В началото на 1997 г. по предложение на новоизбрания президент Петър Стоянов служебното правителство на Стефан Софиянски реши България да се кандидатира за пълноправен член на НАТО.
През май 2000 г. България, заедно с останалите кандидатки за НАТО от Източна Европа, в декларация отправи искането си да получи покана в алианса през 2002 г.
***
Георги Първанов: С днешното решение България се приобщава към евроатлантическото пространство на сигурност и интеграция
Прага, 21 ноември 2002 г. /Спец. кор. на БТА Петко Азманов/ С днешното решение България се приобщава към евроатлантическото пространство на сигурност и интеграция. Това заяви българският президент Георги Първанов на срещата на Североатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители от НАТО с държавните и правителствени ръководители на поканените страни. Тук присъстват също министър-председателят Симеон Сакскобургготски, външният министър Соломон Паси и министърът на отбраната Николай Свинаров.
"Ние приемаме това решение с дълбоко удовлетворение, защото нашите усилия през изминалите 12 години, резултатите от трудните реформи и нашият принос за регионалната стабилност и световната сигурност, бяха оценени по достойнство". Българският президент сравни днешното решение за разширяване на НАТО с падането на Берлинската стена. "Тук в Прага, както преди години в Берлин, ние затваряме една от последните исторически страници на несправедливост и недостиг на стратегическа визия", заяви българският президент. Той изрази надежда, че процесът на присъединяване, водещ към пълноправно членство, ще бъде изпълнен в максимално кратък срок. "Дотогава България ще продължи да работи интензивно за осъществяване на целите и задълженията, поети в рамките на плана за действие за членство и е готова да се включи с подходяща форма в дейностите на Алианса. България твърдо подкрепя продължаването на политиката на отворени врати и след Прага", заяви Първанов.
Перспективата за последващо разширяване на НАТО е най-добрата гаранция за трайна стабилизация на европейския югоизток, посочи българският президент. Република България подкрепя взетите днес в Прага решения за увеличаване на способностите на НАТО, за реакциите в новата среда на сигурност и за създаване на сили за бързо реагиране, заяви Първанов и увери, че България ще положи допълнителни усилия за изпълнение на задачите, свързани с модернизацията на въоръжените сили за определяне на нейния собствен принос и идентифициране на специфичните ни способности. Българският президент увери събеседниците си, че България приема поканата за членство не само като висока чест и признание. "Ние съзнаваме, че тази покана поставя начало на нов още по труден и отговорен за България етап на пълно адаптиране в политическата, икономическата и военната област на по-нататъшно усъвършенстване и развитие на демокрацията и пазарната икономика, на по-голяма отговорност за стабилността и сигурността в Югоизточна Европа и цялата евроатлантическа зона", заяви в заключение българският президент.
***
Соломон Паси: Успяхме с общи усилия да постигнем една национална мечта
Прага, 21 ноември 2002 г. /Спец. кор. на БТА Петко Азманов/ Успяхме с общи усилия да реализираме една много голяма национална кауза, една национална мечта. Това заяви пред български журналисти министърът на външните работи Соломон Паси, коментирайки днешното решение на НАТО да покани за преговори за присъединяване България и други шест страни кандидатки.
Днешният ден е много голям ден за България, каза Соломон Паси. Трябва преди всичко да благодарим на всички тези хора, които в продължение на 12 години положиха огромни усилия, като започнем с шепата ентусиасти от Великото народно събрание, после стотиците, които се присъединиха към тях и стигнем до стотиците хиляди, милионите, които днес се радват, заяви българският външен министър. Пътят на тази реализация не беше никак лек и радостен, напротив, беше много трънлив, изпълнен на моменти с много горчилка, но смятам, че в края на краищата това общо дело се увенча с успех. Смятам че трябва да благодарим и на онези, които през цялото това време се съмняваха, защото може би техните съмнения направиха нашите усилия още по-енергични.
По думите на външния министър, ако се бяхме обединили много по-рано около идеята за НАТО, нейната реализация щеше да дойде по-рано. Нека приложим тази поука и в аспирациите към Европейския съюз, заяви външният министър. (...) Той сравни емоцията от днешния ден с визитата на папата в България, най-вече с деня, в който Йоан Павел Втори обяви, че България е невинна в атентата срещу него.
***
Обща пресконференция на президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски в Прага
Прага, 21 ноември 2002 г. /Спец. кор. на БТА Петко Азманов/ На обща пресконференция в Конгресния център в Прага българският президент Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски изразиха своята признателност към всички онези, които през последните десетина години са положили усилия за реализиране на стратегическата цел на нашата дипломация - присъединяването на България в НАТО.
Георги Първанов открои ролята на гражданските структури и по-специално на Атлантическия клуб като лично подчерта ролята и значението на инициативата на настоящия външен министър Соломон Паси. Българският президент изрази своята признателност и към всички предишни правителства и министър-председатели, особено на служебния премиер Стефан Софиянски, на Иван Костов и неговия екип и на настоящето правителство начело със Симеон Сакскобургготски, които в значителна степен успяха да ускорят този процес.
Трябва да отдадем дължимото и на всички онези, които дадоха своя принос и в ръководството на армията за осъществяването на трудната военна реформа, която има своите проблеми, но и положителни резултати, посочи Георги Първанов. Той призова да обърнем погледа си напред и да си кажем ясно, че поканата е основание за удовлетворение, но не за фанфари и излишни илюзии. Очаква ни труден ратификационен процес. Трябва да положим необходимите усилия, за да можем да отговорим на основателни претенции спрямо различни сектори на нашия обществено-политически живот.
Симеон Сакскобургготски изтъкна от своя страна, че днешното постижение доказва, че българският народ и политическа класа действително са способни на чудеса, ако действат в екип и с ясна цел. Той също предупреди, че големият празник, истинското тържество ще дойдат едва, когато бъдем приети напълно в НАТО след много усилия и работа...
***
Народното събрание гласува ратификацията на Северноатлантическия договор; законът е публикуван и в Държавен вестник
София, 18 март 2004 г. Народното събрание гласува днес ратификацията на Северноатлантическия договор с 226 гласа "за" и четири "против". Законът беше публикуван и в Държавен вестник, с което той влиза в сила.
България беше поканена на започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз на 21 ноември 2002 година, сочи справка на Министерския съвет. С писмо от министъра на външните работи до генералния секретар на НАТО от 17 март 2003 г. правителството потвърди официално желанието и готовността на България да се присъедини към алианса.
На 26 март 2003 г. постоянните представители на страните-членки подписаха в Брюксел протокол за присъединяването на България. Документът е допълнение към Северноатлантическия договор, което позволява присъединяването на България и разширява териториалния обхват на действието на договора...
На 5 февруари тази година Министерският съвет реши да предложи на Народното събрание да ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.
На 1 март 2004 г. генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер отправи официална покана от името на страните-членки към България да се присъедини към Северноатлантическия договор.
***
Би Би Си: България и Румъния са най-ентусиазираните нови членове на НАТО
Лондон, 29 март 2004 г. /БТА/ България и Румъния са сред най-ентусиазираните сред седемте нови страни в НАТО, които днес ще станат пълноправни членове на алианса, съобщава Би Би Си. В България ентусиазмът е толкова голям, че 2 април, когато е церемонията по издигането на знамената на новите членки пред централата на НАТО в Брюксел, бе обявен за официален празник. Плановете на българския външен министър Соломон Паси да се пуснат безплатни бутилки бира и вино със знака на НАТО обаче бяха изоставени заради несъгласието на чиновниците в Брюксел, които сметнаха идеята за неподходяща, пише кореспондентът на Би Би Си за Централна Европа Ник Торп. Вместо това събитието ще бъде отбелязано с пускане в обращение на специална монета от 50 стотинки.
В България почти няма организирана съпротива срещу присъединяването към НАТО, посочва Би Би Си. Недоволството на някои руски дипломати бе забелязано, но не предизвика сериозни дискусии. Понякога се споменава и увеличената терористична заплаха, допълва Ник Торп.
***
България и още шест страни станаха пълноправни членки на НАТО
Вашингтон, 29 март 2004 г. България и още шест източноевропейски държави станаха днес пълноправни членки на НАТО, предадоха осведомителните агенции. На церемония в американското министерство на финансите министър-председателите на седемте страни, включително българският премиер Симеон Сакскобургготски, връчиха на американския държавен секретар Колин Пауъл документите за ратификацията на Северноатлантическия договор.
Добре дошли в най-преуспяващия алианс в историята на човечеството, каза държавният секретар на САЩ на церемонията.
Българският премиер Симеон Сакскобургготски връчи пръв ратификационните документи, а след него по азбучен ред премиерите на Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния.
САЩ са депозитар на Северноатлантическия договор и от момента на предаването на ратификациите на Държавния департамент седемте страни - България, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Словения и Словакия, станаха пълноправни членове на алианса.
Очаква се в 20,30 ч. по Гринуич /23,30 българско време/ президентът Джордж Буш да приеме на тържествена церемония в Белия дом премиерите на седемте страни, както и генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. На церемонията са поканени и премиерите на трите страни кандидатки за членство в алианса /Македония, Албания и Хърватия/, американски министри и конгресмени, представители на дипломатическия корпус във Вашингтон и други чуждестранни гости.
На 2 април в Брюксел ще се състои официалната церемония по издигането на националните флагове на седемте нови членки пред централата на НАТО. В нея ще участват външните министри на всичките вече 26 страни от НАТО. На този ден са предвидени тържества и в седемте нови страни членки, посочва АФП.
Това е петото разширяване на Организацията на Северноатлантическия договор, основана на 4 април 1949 г. като военен съюз на 10 европейски страни, САЩ и Канада. По-късно към алианса се присъединяват първо Турция и Гърция, после тогавашната Западна Германия и накрая Испания. През 1999 г. в пакта влизат Полша, Чехия и Унгария, което е първото разширяване на НАТО със страни от бившия Варшавски договор.
С изключение на България и Румъния останалите пет нови членки на НАТО през май ще се присъединят към Европейския съюз, отбелязва АФП. Членството в НАТО означава нови задължения, но и нови възможности за седемте нови членки, коментира Дойче веле.
Повечето нови страни ще трябва да предприемат сериозни реформи, за да може въоръжените им сили да се изравнят със стандартите на НАТО, заявява пред германското радио Даниъл Киохейн, експерт по отбраната в лондонския Център за европейски реформи.
Членството в алианса дава и привилегии. Сближаването с НАТО и САЩ вече се оказа печеливша стратегия за някои от новите членки. Румъния и България например се очаква да спечелят от предстоящото съкращаване на американските сили в Западна Европа и преместването им на изток, посочва Дойче веле.
***
С тържествена церемония в централата на НАТО в Брюксел беше отбелязано приемането на новите седем страни членки в алианса
Брюксел, 2 април 2004 г. /Спец. кор. на БТА Максим Минчев/ С тържествен ритуал днес в централата на Организацията на Северноатлантическия договор в Брюксел бяха вдигнати националните знамена на новоприетите в алианса седем държави от Централна и Източна Европа. По азбучен ред на новите членки военнослужещи от България, Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения издигнаха знамената, което беше съпроводено с изпълнение на националните химни на страните от представителен оркестър на НАТО.
След това външните министри на 25 страни членки /френският първи дипломат Мишел Барние ще пристигне в Брюксел по-късно/ си направиха обща снимка, като седемте министри от новоприетите държави застанаха на първия ред, а останалите - зад тях.
Малко по-късно започна тържественото заседание на Северноатлантическия съвет на равнище външни министри, което беше открито с встъпително слово от генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. Той заяви, че алиансът е ангажиран в широкомащабна борба срещу тероризма, за да защити своята сигурност. Растящият брой на страните членки е достатъчно показателен факт за притегателната сила на НАТО и е ясно доказателство, че географията в Европа вече не означава съдба, подчерта генералният секретар.
След Схефер говори министърът на външните работи на Италия Франко Фратини.
Отново по азбучен ред 5-минутни слова произнесоха първите дипломати на седемте новоприети държави членки. Българският външен министър Соломон Паси заяви: "Ние поехме ангажимент да помогнем за засилването на алианса и затова подкрепяме здраво трансатлантическо сътрудничество и по-дълбока европейска интеграция." Той подчерта ролята на България през последните десетилетия като стабилизиращ фактор и пример за етнически мир и религиозна толерантност в Югоизточна Европа.
След заседанието Яп де Хоп Схефер и външните министри на седемте новоприети държави ще дадат обща пресконференция.
***
Соломон Паси се просълзи на церемонията в Брюксел
Брюксел, 2 април 2004 г. /БТА/ Българският външен министър Соломон Паси се просълзи, когато знамето на страната ни се издигаше на пилона пред централата на НАТО в Брюксел по време на тържествената церемония по повод разширяването на НАТО, а представителен оркестър на алианса изпълни българския химн, предаде Ройтерс.
Заедно с колегите си от Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения Паси участва в церемонията по официалното отбелязване на приемането на седемте бивши комунистически държави в Северноатлантическия съюз. Знамената на новите членки бяха издигнати пред централата на НАТО четири дни след като те се присъединиха към организацията.
Ройтерс припомня, че България, Румъния и Словакия някога бяха част от Варшавския договор, разпаднал се през 1991 г., а Литва, Латвия и Естония дори бяха съветски републики. Словения бе част от необвързаната, но управлявана от комунистически режим Югославия, посочва агенцията.
Приемането на трите балтийски републики бе посрещнато с недоволство от Москва. По-късно днес обаче руският външен министър Сергей Лавров ще се срещне с колегите си от НАТО, което според западни дипломати е сигнал, че Кремъл е приел разширяването, пише по-нататък Ройтерс...
***
Слово на Соломон Паси пред тържественото заседание на Северноатлантическия съвет по повод приемането на седемте нови членки на НАТО
Брюксел, 2 април 2004 г. /БТА/ Предишното разширяване на НАТО отбеляза началото на края на дългогодишното разделение на Европа и постави основите на исторически процес - връщането на страните от Централна и Източна Европа в лоното на цивилизацията и присъединяването им към евроатлантическите общи ценности. С тези думи българският министър на външните работи Соломон Паси започна словото си на тържественото заседание на Северноатлантическия съвет, посветено на приемането на 7 нови членки на алианса. Словото бе публикувано в пълен текст на английски език в уебсайта на НАТО.
Паси отбеляза, че с вдигането днес на националните знамена на седемте страни окончателно е потвърдено историческо постижение - интеграцията на тези страни в алианса. Това ни приближава повече от всякога към единна и демократична Европа без разделителни линии, добави Соломон Паси.
"Тъкмо сега е моментът да отдадем дължимото на всички генерални секретари на НАТО през последните 14 години и особено на покойния Манфред Вьорнер, положил основите на този процес, чиито плодове събираме така успешно днес. Да отдадем почит на неговата прозорливост", продължи Соломон Паси.
Той посочи, че интеграцията е резултат от 14 години непрекъснати усилия. "През 1990 г. Великото народно събрание на моята страна повдигна идеята за излизане от Варшавския договор и присъединяване към Вашингтонския договор. Консенсусът между политическите сили в България през този 14-годишен период бе постигнат благодарение на големите ни усилия, така че днес този консенсус е неоспорим факт", подчерта Паси. През 1990 г. последователите на тази тогава "еретична" идея бяха по-малко от 15 процента от обществото, а сега над 70 процента от българските граждани подкрепят присъединяването на България към НАТО...
