Г олемите търговски вериги да продават хляба без печалба иска държавата, съобщава NOVA. Земеделският министър дори вече води разговори по въпроса с бизнеса.
Той предложи на търговците да продават хляба като калкулират само покриването на брак, амортизация и разходите.
През тази година заради лошото време в много райони, където се произвежда пшеница, цената ѝ рязко се повиши на международните пазари. В България хлебната вече се търгува за 354 лв. за тон, спрямо около 270 лв. през миналата година. А хлябът рязко поскъпна с 20-30 стотинки на места, въпреки че покачването като цяло е под 10 ст.
Председателят на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева коментира пред „Здравей, България”, че търговците имат право да увеличават цените на хляба, без да питат доставчиците.
Тя посочи, че поскъпването на хлебните изделия е започнало още през юли.
„Хлябът е натоварен с едно социално очакване. Цената му не може да се коментира по този начин”, подчерта Кукушева.
Според нея министърът на земеделието Румен Порожанов се осланя на ролята на медиатор, която получи с поправка в Закона за храните, направена преди три години, касаеща отношенията между държавата и търговските вериги.
„Нашият категоричен опит като доставчици е, че пазарът не се нуждае от регулация”, посочи Кукушева.
По нейните думи цената на хляба се определя от стойността на основната суровина – пшеницата, която продължава да поскъпва, от разходите за енергия – ток и природен газ, които също се покачват и от размера на заплащането на човешкия труд. Като върху всичко това се начислява и 20% данък добавена стойност.
Според Кукушева е необходима по-ниска ставка на ДДС за хляба и храните от първа необходимост. Тя даде като примери туризма, където данъкът е 9% и хазарта. Според нея тези два отрасъла доказват, че държавата има възможност да контролира диференцирани ставки за ДДС. В същото време има около 700 хил. български пенсионери с пенсии под 200 лв., които не са платежоспособни.
„Ако се намали ДДС, тези пенсионери, както и всички останали потребители, ще усетят за много дълго време задържане на цената на хляба”, смята Кукушева. Тя допълни, че така ще се намали и сивият сектор в бранша.
„Участието на държавата беше изненадващо. Наистина всеки министър може да разговаря с представители на бизнеса. Това показва в каква насока мисли правителството. Според мен тази насока не е най-добрата”, заяви от своя страна Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
„Посоката би трябвало да бъде обратната – за увеличаване на доходите. Тази конвергенция с развитите страни, която я дъвчем повече от 10 години вече, трябва да се случва. Ако доходите се повишават адекватно, хората няма да усещат поскъпването толкова сериозно. Цените по принцип растат. Има такава тенденция в икономиката. Но този ръст не се усеща тежко, когато и реалните (претеглени спрямо инфлацията) доходи се увеличават”, поясни Стайков.
„Ролята на държавата е да създаде необходимите условия, за да има бизнес, той да наема хора, които да живеят по-добре, доходите им да се покачват, съответно поколение след поколение те да минават на по-високо стъпало на социално развитие и възможности”, подчерта икономистът.
„Нека да бъдем откровени, лоши години сме имали преди, ще има и за в бъдеще. Не може при всяка лоша реколта министърът или правителството да казва: „не трябва сега така, задръжте цените”, посочи Стайков.
„До 2008 г., догонвахме бързо. След това до 2014-15 г. нещата замръзнаха”, отчете икономистът.
„Не мисля, че диференцирането на данък добавена стойност е решение”, подчерта Калоян Стайков.
НСИ: За година доходите на човек от домакинството са нараснали с 8,7%, разходите - с 11.4%
Шоково поскъпване на природния газ от есента, прогнозира експерт
Мая Манолова дава новата цена на парното и тока на прокурор
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
