Ц ялостен пакет от мерки в помощ на 25 000 души, които ще бъдат пряко повлияни от зеления преход във въглищните райони, включително техни близки, разработват българските власти.
Това каза министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова в интервю за БТА.
Нинова: Правителството на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС убива българската енергетика
"Работим заедно с Министерството на енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, за да може да има голям социален пакет, свързан с бъдещите трудови възможности на гражданите, но и подпомагане, така че да няма негативен ефект върху техните семейства", посочи министър Шалапатова.
По думите ѝ възможностите за тези хора са много.
По Програма "Развитие на човешките ресурси" започва инициатива за "картографиране" на компетенциите на хората от тези региони такива, каквито са в момента, както и на техните нагласи за бъдещите професионални възможности, които те търсят, каза министърът. Когато то приключи, реално ще може да бъде "прокаран мостът" между новите инвеститори, които вече заявяват интерес да развиват чисти индустрии в тези региони, и компетенциите и нагласите на работната сила в момента.
Министърът Шалапатова участва в събитията на българския павилион на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за климатичните изменения (КОП 28), която се провежда в Дубай, Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Събитието съвпадна с Международния ден на хората с увреждания, припомни министър Шалапатова, призовавайки и политиците, и обществото на този ден да се замислят дали правата на хората с увреждания са достатъчно добре гарантирани.
"Социалната система в България е изправена пред редица предизвикателства, за да се справи с изключително сериозния ефект на климатичните изменения върху качеството на живот на хората. Досега социалната система за закрила се е развивала така, че много често реагираме реактивно, а не проактивно и превантивно", каза министърът, допълвайки, че поради тази причина приоритет на правителството е да разработи политики и да реализира мерки, които да предотвратяват риска при хората, а не да се инвестира в ресурси, когато той вече е настъпил.
"Това също трябва да правим, но то е по-скъпо и по-слабо ефективно", подчерта тя, припомняйки започнатата от кабинета политика за ранно детско развитие.
Друга важна социална политика към уязвимите общности е координацията с Агенцията по заетостта, така че при бедствия с помощни действия да могат да се включат и безработни.
"Например в почистването след наводненията имахме много добра практика и 115 безработни бяха ангажирани от наводненията в Северозападна България до днешния момент. Точно тази координация, бърза реакция и синхронизация е също нещо, което направихме", каза министърът.
Шалапатова очерта предизвикателствата, пред които социалната система е изправена при адаптирането си към климатичните промени - голям процент население, живеещо в бедност и най-вече 26% деца в риск от бедност и социално изключване, и уязвимата позиция, в което това ги поставя при природно бедствие.
Друго сериозно предизвикателство е, че системите - здравна, образователна, транспортни институции, спешна помощ, не работят достатъчно координирано. Това е нещо, което нашето правителство променя с нови координационни механизми, които в момента се разработват, каза министърът.
Денков към миньорите и енергетиците: Няма да има решения с протести и блокади
Същевременно възможности за България има в съвместната работа на властите със социалните партньори, за да се повиши преди всичко осъзнаването на възможностите, които идват с дигиталния и зеления преход.
"Друга възможност е дигитализацията на социалната система, т.е. възможността голяма част от социалните услуги, които предоставяме, да бъдат бързи, ефективни и така социалните ни работници да имат повече време за работа с хората, а не с документи", каза министърът.
"Не бива да се забравя и гласът на децата, защото те живеят и ще живеят в природата, в средата, която изграждаме за тях днес", заключи Шалапатова.
