Н яма съществено изменение на ситуацията с човешките права в България през изминалата година според публикувания днес доклад на Държавния департамент на САЩ.
Значимите проблеми с правата на човека включват достоверни доклади за изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от правителството или от името на правителството; сериозни проблеми с независимостта на съдебната власт; сериозна корупция в правителството; престъпления, насилие или заплахи за насилие, мотивирани от антисемитизъм; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални или интерсексуални лица, пише в доклада.
Според анализа българското правителство е предприело стъпки за идентифициране и наказване на служители, които може да са извършили нарушения на човешките права, но тези действия често са недостатъчни и безнаказаността е проблем.
Разпитани са редица магистрати за евентуални контакти с Мартин Божанов-Нотариуса
Съдебната система
Конституцията и законът в България предвиждат независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на отчетност са сериозни проблеми, засягащи съдебната независимост и безпристрастността ѝ. Съдебната независимост е компрометирана и общественото доверие в съдебната система остава ниско, защото магистратите са податливи на политически натиск, се посочва в доклада на Държавния департамент на САЩ.
В доклад на Европейската комисия за върховенството на закона, публикуван на 5 юли, се отбелязва, че е постигнат частичен напредък в подобряването на независимостта на магистратите, като се вземат предвид промените в закона, приети на 26 май, които пречат на командироването на прокурори и следователи, но не и на съдии, за неопределен срок. Комисията изразява загриженост, че съществуващото правомощие на административните ръководители да вземат решение за командировките и прекратяването им "може да създаде ситуации на зависимост, което от своя страна рискува да засегне независимостта на съдебната власт". Според доклада Висшият съдебен съвет, орган за самоуправление, е податлив на политическо влияние при избора на своите членове.
На 30 май неправителствената организация "Фонд за борба с корупцията" разпространи интервю с бившата съпруга на бившия директор на "Софийски разследваща служба" Петьо Петров - Лубена Павлова, в което твърди, че Петров е упражнявала влияние върху прокурори, използвайки подкупи и търгувайки с влияние, изнудване и стимули за кариерно развитие. Според Павлова високопоставени държавни служители са били запознати и са участвали в дейността на Петров. На 31 май от Софийската районна прокуратура съобщи, че е издадена заповед за арест на Петров по обвинение в предполагаемо участие в изнудване и незаконно наблюдение и подслушване. От ноември Петров е издирван от Интерпол, Европол и Шенгенската информационна система.
Превишаване на правомощия от МВР
Конституцията на България и законът забраняват мъчения, унижения и др., но има достоверни доклади, че държавни служители са използвали подобни практики. Законът забранява наказанието чрез физическо страдание или унизително отношение и изисква от органите на реда да зачитат честта и достойнството на гражданите. През август Народното събрание прие поправка, криминализираща мъченията на заподозрени престъпници с цел извличане на самопризнания.
Има обаче достоверни доклади, че затворническите и полицейските власти са подлагали задържаните на жестоко и унизително отношение с цел извличане на информация, получаване на самопризнания или наказване на лица за предполагаемо престъпление. Българският хелзинкски комитет твърди в годишния си доклад за правата на човека, че 27% от затворниците в България са претърпели насилие по време на задържане, а 24% са били подложени на физическо насилие, докато са били в полицейски участък. БХК твърди, че надзирателите в затворите и полицейските служители рядко са наказвани за такива действия и липсват присъди или санкции за извършителите.
През май полицията провежда акция срещу разпространение на наркотици в нощен клуб в Пловдив, като принуждава близо 400 клиенти вътре да се съблекат. През юни Министерството на вътрешните работи санкционира шестима полицаи. На 10 октомври народният представител от "Има такъв народ" Тошко Йорданов обвинява полицията в тормоз и сплашване на протестиращите миньори, като ги е призовавала за разпити по време на текущите преговори с правителството.
На 17 ноември министър-председателят Николай Денков освобождава от длъжност заместник-министъра на вътрешните работи Стоян Темелакиев заради многобройни медийни публикации за прекомерна употреба на сила и полицейско насилие по време на протест на 16 ноември в София. Видеозаписи от протеста показват човек, който лежи на земята, заобиколен от няколко полицаи, които го ритат. В отговор на обвиненията Николай Денков иска от МВР "бързо и максимално прозрачно" установяване на отделните полицаи, публично оповестяване на имената им и максимални дисциплинарни наказания срещу тях.
Правителството разрешава мониторинг на затворите от независими неправителствени наблюдатели и международни органи като Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията и подкомисията на ООН за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. През януари БХК съобщава, че Министерството на правосъдието е отказало да предостави публичен достъп до доклади от планирани проверки на затвори, за които се твърди, че документират нарушения, лошо управление и корупция, въпреки две съдебни решения от същия месец, както и от март 2022 г., които отменят решението на министерството. Министерството на правосъдието твърди, че докладите съдържат чувствителна информация, че ако бъдат публикувани, могат да "заплашат обществения ред и здравето на гражданите".
АЕЖ: МВР превиши правомощията си по случая с Димитър Стоянов
Свободата на изразяване
Конституцията и законът в България предвиждат свобода на изразяване, включително за членовете на пресата и други медии, и правителството като цяло е спазвало това право. Но има правни и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното управление на ресурсите, предназначени да подкрепят медиите, сериозно навреждат на медийния плурализъм смятат от Държавния департамент на САЩ.
През март "Амнести интернешънъл" заявява в своя доклад за правата на човека по света, че в България "журналисти и независими медии, които съобщават за организираната престъпност, корупцията или правата на малцинствата, са изправени пред постоянни заплахи и тормоз и често са били жертви на злоупотреби от държавни служители и бизнесмени".
Корупцията в правителството
Законът в България предвижда наказания за корупция от страна на длъжностни лица, но неправителствени организации съобщават, че правителството не е приложило закона ефективно. През годината има множество съобщения за сериозна корупция в държавата.
Според проучване на Базелския институт по управление, публикувано през май, съдебната система, системата на общественото здравеопазване и полицията са най-засегнати от корупцията.
В доклада си от юли Европейската комисия признава, че новото законодателство е положителна стъпка, но отбелязва "непрекъснат въпрос" с лошата ефективност на разследванията и слабите последици от наказателното преследване и окончателните присъди по дела за корупция на високо равнище. ЕК също така посочва, че има сериозни правни пропуски по отношение на почтеността на висшите изпълнителни функции като "лица, наети в частни офиси на министри".
Правата на децата
Има дискриминация в начина, по който се предоставя образование на някои малцинствени групи и деца със специални нужди и увреждания в средните училища. Законът забранява етническата сегрегация в мултиетническите училища и детски градини, но позволява етническата сегрегация на цели училища. Приблизително 10 процента от общообразователните и 37 процента от училищата за професионално образование в страната са етнически сегрегирани. НПО изчисляват, че 60 процента от ромските деца са записани в сегрегирани училища.
По данни на УНИЦЕФ близо 10 000 деца със специални нужди и увреждания в България не са имали достъп до образователната система.
Насилието над деца също е проблем. През юни национално представително проучване, поръчано от УНИЦЕФ, показва, че едно от две деца в страната е претърпяло някаква форма на насилие. Проучването идентифицира емоционалното насилие като най-разпространената форма, следвано от физическото насилие, сексуалното насилие и пренебрегването.
Омбудсманът посочва, че правителството няма последователни политики и дългосрочна стратегия за настаняване, закрила и интеграция на непридружените деца мигранти.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
