С духа на Гунди и Котков развалихме прокобата и победихме Швеция

К ъсно вчера цяла България отново почувства позабравената гордост от националния си отбор по футбол, след като „лъвовете” надвиха Швеция с 3:2 в квалификационен мач за Световното първенство в Русия догодина.

Станислав Манолев, Георги Костадинов и Ивайло Чочев на три пъти изправиха на крака публиката на Националния стадион „Васил Левски”. Така след 50 години в историята отива едно от историческите проклятия за българите в най-популярния спорт – липсата на успех в мачовете с Швеция.

Момчето, за което дават стотици милиони

Сексскандал в българския футбол: „Искам да си ми като робиня”

Годината е 1967, месецът е ноември, мястото е същото. Жълто-сините играят втория мач в историята си срещу България. През май същата година два гола на Петър Жеков (ЦСКА) и Георги Дерменджиев-Чико (Ботев Пловдив) са смълчали легендарният ст. „Росунда” в Стокхолм.

Мачът на „Васил Левски” е още по-тежък за „трите корони”. В тяхната врата безответно се разписват други три легенди на българския футбол – Никола Котков (Локомотив София), Георги Аспарухов-Гунди  (Левски) и Васил Митков-Шопа (Спартак София).

Само 4 години преди нелепата си преждевременна смърт Котков и Гунди се намират във върхова спортна форма, а на терена в София са и много други футболисти от златното поколение в средата на 60-те – Александър Шаламанов (Славия), Димитър Пенев (ЦСКА), Чико, все още много младия Христо Бонев и много други големи имена.

За съжаление, след тези 2 победи, за които повечето днешни футболни фенове трудно могат да имат спомен, следва споменатата половинвековна прокоба.

„Лъвовете” записват 11 поражения и 2 равни мача срещу този съперник, който се превръща в кошмар за феновете. Някои от тези загуби са особено болезнени и драматични. Такъв е малкият финал на Световното първенство в САЩ през 1994г.

Стоичков и компания вече са смаяли света, достигайки полуфинал и отстранявайки действащия световен шампион Германия, но това не интересува скандинавците, които ни „отнасят” с 4:0.

Предстоят нови крахове срещу Швеция, един от които също е особено срамен. Той идва в първия ни мач на Евро 2004 – последният голям турнир, на който България се е класирала (до момента). В Португалия падаме от шведите с 5:0.

Сегашният ни национален отбор също инкасира класическа загуба с 3:0 при гостуването си във Стокхолм миналата година.

Така спокойно можем да кажем, че трудно нещо предвещаваше вчерашния триумф, за който огромна роля изигра и българския вратар Пламен Илиев.   

Победата обаче е факт, а 50 години по-късно на шведските футболисти отново се случи да седят разочаровани по тревата на националния стадион в София.

Ние можем да гледаме с по-голяма надежда неделния мач в Амстердам, където победилите вчера „лъвове” гостуват на Холандия и могат да направят решителна крачка към Мондиала в Русия.  

Дори да не успеят, остава сладостта от една исторически значима победа в София.