П овече от век 1 ноември ни припомня светлия пример на най-достойните представители на нашия народ. Това заяви президентът Румен Радев в приветствието си по случай Деня на народните будители.
"Възрожденци, просветители, книжовници и артисти, вградили своя дух в бъднините на България. Личности, които с думи, знание, талант и пример будят сърцата и душите на българите", добави държавният глава.
Отбелязваме Деня на народните будители
В Деня на народните будители пред сградата на президентската институция се състоя церемония по издигане на националното знаме на България.
"Духовността, просветата и родолюбието са в основата на напредъка, единството, силата и самочувствието на българската нация", каза Радев.
"Голямата кауза, същността на будителството – тази изцяло българска духовна категория, остава неизменна – това са младите, бъдещите поколения на България. Днес децата ни гледат към бъдещето през технологиите, които обещават да ги направят много по-продуктивни и по-успешни, от всякога. По думите му именно будителството ни връща към нашите корени", допълни президентът.
Още през 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски обосновава необходимостта от Ден на народните будители с думите: „Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното…“, каза той.
Затова днес, утре и винаги ще имаме нуждата от нашите учители и просветители, от мъдростта на духовните и морални стожери на България, за да не забравяме кои сме, за да помним най-важния урок, а именно мъдростта и силата на будителството, които да ни водят през ветровете и изпитанията на времето, заяви още Румен Радев.
Президентът призова днес да изразим вечната ни благодарност към примера и делото на духовните будители на България от миналото и на днешните будители, към тези, които ни носят познанието и надеждата, към непримиримите.
По повод празника в церемонията участваха и деца от детска градина „Бърборино“, като изпяха песен и рецитираха стихотворение.
Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, прието от 19-то Обикновено народно събрание на 13 декември 1922 г. С указ от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети 1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. денят е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен за официален празник Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
