Е скалацията на агресията, която наблюдаваме сред младите, не е продукт на днешния ден, а на дълги години на кризи и натрупано напрежение. Това заяви в предаването „Събуди се“ по NOVA проф. Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“.
Той коментира също тревожното нарастване на мозъчните заболявания като инсулт и деменция
и очерта сериозни пропуски в здравната система, свързани с грижата за пациентите след активно лечение.
Проф. Габровски цитира стихотворението „Копнение“ от Яворов, за да илюстрира идеята за непрестанния стремеж към познание и бъдещето, който е в основата на будителството. „След туй копнение в духа, след туй скиталчество и спът, на който не съзирам края. И поглед вечно устремен напред към утрешния ден, без пристан там да зная“, рецитира проф. Габровски, подчертавайки, че този дух на търсене е валиден за всяка сфера на развитие, включително медицината.
Проф. Габровски изрази сериозно притеснение от ескалацията на агресията, особено сред младите хора, която става все по-видима в спешните отделения. Според него това не е продукт на днешния ден, а
резултат от натрупания стрес през годините.
Неврохирургът обърна внимание и на специфични медицински проблеми, свързани с мозъчното здраве. Той отново засегна темата за инцидентите с електрически тротинетки, за които от „Пирогов“ многократно са сигнализирали. Въпреки предприетите законодателни мерки за ограничаване на скоростта и ползването им, проблемът остава сериозен поради нестабилността на превозните средства, безотговорното им ползване и трудния контрол.
Проф. Габровски разкри, че през последната година заедно с невролози и психиатри са работили по създаването на Национален план за мозъчно здраве. Като два основни приоритета в неврологията са изведени мозъчният инсулт и деменцията. „Това са бич за нашето общество“, категоричен е той. В психиатрията акцент са тревожните и депресивни състояния, които също са широко разпространени.
Един от най-големите проблеми в системата, според него, е липсата на лечебни заведения за последващи грижи.
„Отсъстват звена, в които пациентите, след като са били на активно лечение, например оперирани, да отидат и да се възстановяват за продължителен период от време, да се осъществява интензивна рехабилитация под лекарски надзор“, заяви той. Тази празнина води до препълване на болниците за активно лечение, докато грижата за тежко инвалидизирани пациенти пада изцяло върху техните близки.
Запитан за новите технологии и готовността на българските лекари да отговорят на предизвикателствата на новото време, проф. Габровски заяви, че българският лекар е добре подготвен. Ако в миналото проблемът е бил в изоставането на технологиите, то днес този проблем до голяма степен е наваксан и има центрове на високо европейско ниво.
