А лберт Айнщайн предприел целенасочени стъпки, за да контролира какво ще се случи с тялото му след смъртта му. Той поискал то да бъде кремирано, а пепелта му да бъде разпръсната тайно, за да се избегнат светилища, реликви или зрелища. Той категорично заявил, че не иска да стане обект на почит.
Това, което не можел да контролира, било това, което се е случило в часовете непосредствено след смъртта му.
Айнщайн е приет в болница „Принстън“ с болки в гърдите и умира в ранните часове на следващия ден от спукване на аневризма на коремната аорта. Той е отказал операция, като според съобщенията е заявил, че иска да отиде „когато си поиска“, без изкуствено удължаване.
Аутопсията е извършена от д-р Томас Щолц Харви, главният патолог, дежурен в болница в Принстън. Харви не е бил невролог или специалист по мозъчни заболявания. Неговата професионална експертиза е била в общата патология, идентифициране на заболявания, наранявания и причини за смъртта, а не в изучаването на когнитивните функции или интелигентността конкретно. И все пак, по време на аутопсията, Харви е отстранил мозъка на Айнщайн и го е запазил десетилетия след това. По-малко известно, но също толкова важно е, че е отстранил и очните ябълки на Айнщайн.
Тези очи не са били запазени за изследвания. Харви ги е дал на Хенри Ейбрамс, дългогодишния офталмолог на Айнщайн.
Според множество исторически сведения, те и до днес се намират в сейф в Ню Йорк.
Както пише Брайън Бърел в „Пощенски картички от музея на мозъка“: „Защо Харви го е запазил никога няма да стане ясно със сигурност, но от коментари, направени пред различни репортери, може да се заключи, че Харви е бил вдъхновен от изследването на Оскар Фогт върху мозъка на Ленин и е имал смътната идея, че цитоархитектониката може да хвърли светлина върху случая на Айнщайн. По-просто и по-привлекателно обяснение е, че Харви се е увлякъл в момента и е бил запленен от присъствието на величието. Това, което бързо е открил, е, че е отхапал повече, отколкото е могъл да сдъвче“.
Очите на Айнщайн имат по-тайна съдба, в сравнение с мозъка му. Те преминават директно от Харви към Ейбрамс и изчезват от публичното полезрение. За разлика от мозъка, те не са секционирани, фотографирани или разпространявани сред изследователите. Тяхното продължаващо съществуване е известно до голяма степен чрез доклади и потвърждения от непреки източници.
Ейбрамс отхвърлил предположенията, че очите са любопитство или трофей. В интервю за Sun Sentinel през 1994 г. той казал: „Алберт Айнщайн беше много важна част от живота ми, трайно влияние. Наличието на очите му означава, че животът на професора не е приключил. Част от него все още е с мен“.
Ейбрамс издъхва през 2009 г. на 97-годишна възраст. Очите не са предадени в музейна колекция. Не са върнати и на семейството. Те остават в частно хранилище, като често се носят слухове, макар и никога да не са потвърдени, че са изложени на риск от продажба.
Премахването на очите на Айнщайн се е случило наред с други действия, които са нарушили заявените от него желания. В дните след аутопсията Харви е поискал ретроактивно одобрение от най-големия син на Айнщайн, Ханс Алберт Айнщайн, за запазване на мозъка за научни изследвания. Това одобрение е било неохотно и изрично условно: всяко изследване е трябвало да се провежда единствено в интерес на науката и всички резултати е трябвало да бъдат публикувани в реномирани научни списания. Съгласието не се е разпростирало върху премахването или запазването на очите на Айнщайн.
В по-късни интервюта Харви предлагал променящи се обяснения за действията си. Той казва, че е „предположил“, че е съществувало разрешение. Казва, че е вярвал, че мозъкът ще бъде изследван за научни цели. Категоричен е, че е чувствал професионално задължение да го запази. Съвременните доклади и по-късните исторически трудове обаче показват ясно, че по времето, когато мозъкът е бил изваден, не е имало изрично съгласие и такова никога не е било дадено за очите.
Професионалният авторитет на Харви се срива скоро след това. Той е уволнен от болницата в Принстън, отчасти заради отказа си да се откаже от мозъка. Веднага след аутопсията той фотографира мозъка, претегля го и го нарязва на приблизително 240 секции. Той съхранява парчетата в буркани и създава микроскопски препарати, 12 комплекта, според по-късни сведения, внимателно етикетирани и съхранявани без никакъв институционален надзор. Пробите били изпратени в множество изследователски институти за изследване, където учените ги изследвали за анатомични аномалии и други интересни характеристики, докато по-голямата част от материала остават в притежание на Харви.
През следващите десетилетия мозъкът пътувал с него, докато се местил между работни места и градове, съхраняван в контейнери, вариращи от лабораторни буркани до охладители за бира, докато очите на Айнщайн оставали фиксирани на едно място, запечатани.
Запазването на части от телата на известни личности не е необичайно, особено в медицинската история. Ню Йорк и околностите му притежават няколко такива реликви. Това, което отличава случая на Айнщайн, не е рядкостта, а противоречието. Той изрично отхвърля физическото увековечаване. И все пак части от тялото му са били отделени, запазени и тихомълком институционализирани.
Не е провеждано научно изследване върху очите на Айнщайн. Не е търсена анатомична информация. Тяхната стойност, каквато и да е, остава по-скоро символична, отколкото емпирична. Няма и документация, че някой освен Харви някога е изследвал очите, след като са били извадени. Местоположението на шкафчето, в което се твърди, че са били съхранявани, никога не е било публично идентифицирано и не е регистрирано потвърдено наблюдение на запазените очи.
Това може би е най-обезпокоителната подробност. Мозъкът поне е бил представен като изследователски. Очите не са били. Те са били извадени, преместени и заключени, без ясна цел освен притежанието им.
В крайна сметка инструкциите на Айнщайн били спазени само отчасти. Тялото му било кремирано. Пепелта му била разпръсната. Но погледът му, буквален, физически, непокътнат, бил пазен зад стъкло, в градски трезор, дълго след като бил поискал изобщо да не бъде превръщан в предмет.
