В еликият български спортист Боян Радев - двукратен олимпийски шампион, почина на 83-годишна възраст. Изключителен борец, колекционер, дарител, Радев не спираше да дава от себе си до своя сетен миг.
Роден на 25 февруари, 1942 г. в село Мошино (днес квартал на Перник), първата си олимпийска титла той печели на тепиха в Токио през 1964 година. Съперниците му, спечелили сребърен и бронзов медал, го вдигат на ръце тогава и правят почетна обиколка. Зрителите в залата за миг онемяват, смутени от невижданото признание. Следват силни аплодисменти за талантливия ни борец.
"Аз съм първият спортист в света, който, след като чу химна от стълбичката, е вдигнат от своите победени съперници на ръце", разказва в едно от редките си интервюта Боян Радев. "През 1964 г. в Токио направихме така 3 почетни обиколки. Победените от мен ме носеха на ръце. Горд съм със себе си, аз съм единственият двукратен олимпийски шампион".
Самият той никога няма да забрави, че само седем години преди златото в Токио, работи в рудник за въглища. "Всяка сутрин пеша до рудника, бях общ работник по поддържането на линиите, след това бях прислуга на един багер. Прислугата изпълнява такава функция - стои под багера и държи на рамото си един толкова дебел кабел за ток, за да може багерът да работи", разказва Радев.
Там, около рудника, го забелязва бившият борец Тодор Иванчев. Води го в залата в Перник и само за една година се вижда, че го очаква голямо бъдеще.
"Сбогом, учителю!" Почина двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев
Четири години след триумфа в Токио, след тримесечна аскетична подготовка на Белмекен и 40-дневен лагер в Мексико Сити, Радев е абсолютният фаворит за олимпийското злато. Пътят му до върха отново е впечатляващ, като финалната схватка печели със смазващ туш срещу румънеца Мартинеску. Общо 11 двубоя в двата олимпийски турнира - от тях само един завършил с равенство, а останалите 10 със смазващи победи.
Титлата е първа за българската делегация в Мексико, а Боян Радев става първият двукратен олимпийски шампион на България.
"В живота не те ли подценят, не можеш да направиш голяма кариера в нито една област. Трябва да те подценят, за да изпъкнеш, да направиш кариера. Едно време ме подценяваха като каруцар, но аз карах най-хубавите коне. След това в мината бях винаги ударник като работник. След това като спортист два пъти олимпийски и световен шампион, това е голяма кариера, големи постижения. Не само за мен, въобще всички българи, които притежават олимпийското злато, аз се прекланям пред олимпийските шампиони с най-голямо уважение и най-голяма почит", казва в свое интервю Боян Радев.
"Както на тренировките, така и в голямото състезание противника не трябва да го окуражаваш никога. Да му даваш да вземе точки и после да гониш дявола дали може да победиш в схватката. Много труден и интересен спорт е борбата. И според мен трябват много нерви, много добра подготовка за големите състезания - Олимпиада, Световно, Европейско. Борбата си иска своето - да правиш кросове, да правиш походи, да правиш щанги, плуване по време на подготовки. И съм се стремял да тренирам много и да бъда горд със себе си, че все пак се отдавам изцяло на спорта борба. Борбата е голям спорт и донесе много слава на България. И трябва да бъдем горди и да уважаваме личностите в голямата борба, в големия спорт въобще", споделя в интервю за БГНЕС великият ни борец.
"Беше толкова трудно да му вземеш точка в преборване", споделя 3-кратният сребърен медалист от Олимпиади, 5-кратен световен шампион и 5-кратен европейски първенец Александър Томов.
"Не само неповторим спортист, велик човек, това е Боян Радев. Какъвто и суперлатив да се каже за Боян, няма да е достатъчно", казва за него олимпийският шампион от Мюнхен 1972 Георги Мърков.
Боян Радев пак дарява икони на НИМ
Освен като борец, Боян Радев е известен и като колекционер и дарител. Обявен е за дарител № 1 на Националния исторически музей. В музея има наречена на неговото име зала - "Дарение Боян Радев". В експозицията са изложени ценни паметници от колекцията му от над 170 експоната – икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики, между които три мраморни римски портрета от ІІ-ІІІ век сл. Хр., изпълнени от неизвестен даровит скулптор. "Тук ми е трудно да говоря за нещо, което не съм го правил аз. Едно е да събираш, друго да произвеждаш такива неща", казва още Боян Радев за колекционерската и дарителската си дейност.
Той е първият кавалер на приза "Пиер дьо Кубертен" за особено големи заслуги към олимпийското движение. "Такъв орден, медал, много малко спортисти го имат. Докато олимпийски има много медали, но отличието "Пиер дьо Кубертен" да те награждават... Президент на МОК по времето, когато получих отличието беше Жак Рох, прекрасен човек беше", споделя за приза Радев. МОК му връчва и "Трофей на президента". Международната федерация по борба го отличи със "Златна огърлица" и с първо място в Залата на славата в Оклахома (САЩ). Спортен клуб "Левски" го обявява за Спортист №1 на ХХ век. Носител е на Орден "Стара планина", I степен.
През последните няколко години Боян Радев беше настанен в хоспис, където се бореше с тежка деменция.
Вижте в нашата галерия: Следите на Боян Радев
