Приключиха консултациите с парламентарно представените партии и коалиции в 52-рото Народно събрание, на които те представиха своите номинации за състав на Централната избирателна комисия.
Битката за ЦИК: Кой ще контролира изборната администрация през следващите пет години?
"ЦИК е една от институциите, които са в основата на демократичните процеси", каза президентът в началото на консултациите.
"Нашето право - на свободен избор, е едно от най-сериозните завоевания на човешките права", добави Йотова.
Държавният глава посочи, че съгласно Изборния кодекс присъстват представители на ръководствата на парламентарно представените партии и коалиции, а не ръководствата на парламентарните групи.
Президентът запозна присъстващите с възражение на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), в което парламентарната група сигнализира за допусната неточност при разпределението на местата в ЦИК на парламентарната група. При настоящия състав на Народното събрание "Прогресивна България" следва да получи седем места, а останалите осем места да се разпределят пропорционално между останалите парламентарни групи, се казва във възражението. От ПП-ДБ настояват за проверка на приложената методика.
От ПП-ДБ предлагат и при провеждане на процедурата на се предвиден срок за запълване на непълноти или несъответствия в изискуемите документи за кандидатите на членове на ЦИК, представени от партиите и коалициите.
"До края на днешния ден вашите предложения ще бъдат качени на нашия сайт, а от утре специализирана комисия от нашия правен отдел ще извърши проверка на документите на кандидатите за членове на комисията", каза президентът Йотова.
"Изборният кодекс възлага цялата организация и отговорност за провеждане на всички видове избори и референдуми на ЦИК", отбеляза президентът и посочи, че задачата на комисията е изборите да бъдат честни, прозрачни и да отразяват волята на българските граждани.
"Каквито и претенции да имаме от отпечатването на бюлетините до преброяването в изборния ден, трябва да отдадем дължимото на членовете на ЦИК", каза още Йотова.
Тя подчерта, че доверието на хората към ЦИК и нейния авторитет са от изключителна важност. "Легитимността на собствените ни институции се дължи на работата на ЦИК", добави президентът.
"С указ на президента процедурата за избор на ЦИК е утвърдена и всички партии и коалиции са уведомени. Методиката следва установените правила в Изборния кодекс", отбеляза Йотова.
Различни позиции по начина за разпределение на местата в новия състав на Централната избирателна комисия бяха изразени по време на консултациите при президента за назначаването на Комисията.
Според Божидар Божанов от „Демократична България“ когато се достигне законово ограничение при максимален брой членове, една партия се изключва от последващи изчисления. Той предупреди, че може да се стигне до непопълване на членове на ЦИК, затова поиска становище от Комисията.
Бившият член на ЦИК проф. Красимир Калинов заяви, че според него при изчисляването на квотите е допусната математическа грешка. По думите му при прилагането на метода на най-големия остатък не е отчетено правилно разпределението на остатъчните мандати между партиите без мнозинство. Според него това води до изкривяване на пропорционалното представителство. „Не може партия с 37 депутати да има същия брой места като партия с 21 народни представители, а друга с 39 депутати да получава повече. Това не отговаря на принципа на пропорционалност“, посочи Калинов. Той подчерта, че според него математически двусмислие няма и става дума за неправилно приложение на метода.
От своя страна Станислав Анастасов от ДПС защити използвания подход и заяви, че той вече е прилаган при предишно формиране на ЦИК. Според него Изборният кодекс ясно определя алгоритъма за разпределение на местата, а критиките към него са неоснователни. Анастасов припомни, че текстовете в закона са били подкрепени и от представители на политическите сили, които сега ги оспорват. По думите му ДПС ще се придържа към буквата на закона и към разписаната процедура.
Петър Витанов от „Прогресивна България“ заяви, че въпросът не бива да се свежда единствено до математически изчисления, а трябва да се отчита и основният принцип за справедливо представителство. Той изрази подкрепа за позицията на президентската институция, според която методът на най-големия остатък следва да бъде приложен още в началния етап на разпределението. „Важно е не само какво казва законът, но и какъв е неговият дух – да гарантира справедливо и пропорционално представителство в ЦИК“, коментира Витанов, цитиран от NOVA.
От името на ГЕРБ-СДС Костадин Ангелов заяви, че според коалицията президентската администрация е приложила правилно разпоредбите на Изборния кодекс. Той отбеляза, че става дума за процедура с ясно разписани условия и не вижда основание за различно тълкуване. Ангелов подчерта още, че ЦИК няма правомощия да тълкува законите, а следва да прилага приетите от Народното събрание разпоредби.
В подкрепа на тази теза се изказа и представителят на правната дирекция на президентската администрация Благой Делиев. Той обясни, че Изборният кодекс изисква съотношението между партиите да се изчислява спрямо общия състав на Народното събрание от 240 депутати. Според него законът не предвижда повторно прилагане на метода на най-големия остатък върху вече преразпределени мандати.
Николай Денков от „Продължаваме Промяната“ обаче оспори това становище. Той заяви, че съществуват две възможни интерпретации на методиката и че трябва да бъде избрана тази, която най-точно съответства на целта на закона. „Основната идея е съставът на ЦИК да отразява пропорционално представителството в Народното събрание. Ако това не се постига, значи методът не изпълнява духа на закона“, посочи Денков.
След изказванията на представителите на политическите сили депутатът от „Демократична България“ Божидар Божанов защити тезата, че спорът е изцяло свързан с прилагането на закона и математическите правила, а не с политически интереси. По думите му възраженията не са насочени срещу конкретна партия, а срещу начина, по който е изчислено разпределението на местата. Той подчерта, че методът на най-големия остатък трябва да се прилага последователно във всички случаи, независимо от конкретната разпоредба на Изборния кодекс. Божанов отбеляза още, че за първи път се стига до ситуация, в която една политическа сила достига максимално допустимия брой места в ЦИК, поради което възниква необходимост от допълнително разпределение на останалите позиции. Според него ако процедурата не бъде приложена коректно, е възможно да се стигне до непълен състав на Комисията.
В отговор президентът Илияна Йотова призова дебатът да остане експертен и да не се политизира. Тя подчерта, че президентската администрация е потърсила становища от различни специалисти, включително математици и юристи, преди да изготви правилата за разпределение на местата в ЦИК. Йотова посочи, че спорът произтича от липсата на изрично разписан механизъм за ситуация, при която една партия или коалиция получава повече от половината места в Комисията. По думите ѝ при изготвянето на правилата администрацията се е придържала стриктно към действащите текстове на закона.
Бившият член на ЦИК проф. Красимир Калинов отново настоя, че в използвания алгоритъм има пропуск. Според него при изчисленията един от остатъците не е бил разпределен между останалите партии, което е довело до изкривяване на крайния резултат. „Дефинитивно има грешка в алгоритъма. Един от остатъците просто изчезва от сметките, а това влияе съществено върху крайното разпределение“, заяви той.
От своя страна проф. Евелина Стоева-Димитрова защити позицията на президентската институция. Тя подчерта, че спорът всъщност е юридически, а не математически, и се свежда до това дали законът допуска въвеждането на допълнителен механизъм за разпределение на местата. Според нея предлаганият от част от участниците алтернативен алгоритъм може да изглежда логичен и справедлив, но не е изрично предвиден в текста на Изборния кодекс. „Може да има различни виждания кое е по-справедливо, но въпросът е какво е записано в закона. Ако добавим нова стъпка в алгоритъма, на практика дописваме закона, а това не е допустимо“, посочи Стоева-Димитрова.
Миналата седмица от президентската институция припомниха, че Изборният кодекс ясно регламентира начина, по който се разпределят местата в Комисията. Разпределението се извършва според парламентарното представителство на партиите и коалициите въз основа на резултатите от последните парламентарни избори.
Съгласно закона Централната избирателна комисия се състои от 15 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар. Кандидатурите за тези позиции се издигат от парламентарно представените партии и коалиции. Изборният кодекс предвижда още председателят, заместник-председателите и секретарят на Комисията да не могат да бъдат предложени от една и съща политическа сила.
При определянето на членовете на ЦИК се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като се прилага т.нар. метод на най-големия остатък. Ако две формации имат равни остатъци, незаетите места се разпределят, като предимство получава по-малката парламентарно представена партия или коалиция.
Законът изрично забранява една политическа сила да има мнозинство в Комисията. След приключване на консултациите новият състав на Централната избирателна комисия ще бъде назначен с президентски указ.
Предложенията на партиите за нов състав на ЦИК
- „Прогресивна България“
Георги Хорозов - председател на ЦИК
Десислава Абрашева - член
Зинаида Златанова - член
Иван Кърчев - член
Инж. Йордан Василев - член
Лазарина Бонева- Харалампиева - член
Стоянка Цветкова - член
- ГЕРБ-СДС
Йорданка Ганчева - зам.-председател и секретар на ЦИК
Георги Баханов - член
Анна Александрова - член
- ПП-ДБ
Алина Добрева (ДБ)
Вяра Тодева (ПП)
- ДПС
Исмаил Осман - секретар
Цветан Енчев - член
- „Възраждане“
Маргарита Махаева - зам.-председател и член
Съгласно правилата се проведе жребий когато има две номинации за секретар, при който изтеглиха кандидата на ГЕРБ-СДС. В този случай ДПС предлoжи Осман за председател.
След като бъдат прегледани документите на номинираните, ще бъдат изслушани в президентството на 12 юни в 12 часа.
Това е новата Dacia Spring, най-достъпният европейски EV">
