Н ародното събрание окончателно прие на второ четене промените в Закона за съдебната власт, с които се поставят конкретни срокове за избора на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и се въвеждат редица промени в организацията на съдебната система.
С приетите текстове ВСС ще трябва да организира изборите за изборните членове от квотата на съдиите, прокурорите и следователите така, че гласуването да се проведе не по-късно от 17 октомври 2026 г.
Правната комисия в НС разглежда промените в Закона за съдебната власт
- Съкратени срокове за изборите
За да бъде спазен крайният срок, депутатите приеха ВСС да има право еднократно да съкращава част от процедурните срокове, предвидени в закона. Двумесечните срокове могат да бъдат намалени с до един месец, 14-дневните – със седем дни, а 7-дневните – с до четири дни. Изключение се прави единствено за сроковете за обжалване и постановяване на съдебни решения.
Освен това срокът за приемане на правилата за провеждане на изборите се съкращава от 14 на 10 дни, а срокът за свикване на общите събрания – на три дни. Прието беше и сроковете да изтичат независимо дали последният ден е неприсъствен.
Предложението беше внесено в пленарната зала като техническа редакция от Николета Тодорова („Прогресивна България“). По думите ѝ целта е възможно най-бързо да бъде прекратена ситуацията, при която ВСС функционира с отдавна изтекъл мандат.
- Избор с хартиени бюлетини
Депутатите решиха изборът на професионалната квота на ВСС да се провежда с хартиени бюлетини.
Избирателните секции за съдиите ще бъдат разположени в окръжните съдилища, а за следователите – при необходимост могат да съвпадат с апелативните съдилища.
По предложение на Надежда Йорданова („Демократична България“) беше прието Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието да осигурява охраната на изборните помещения, както и транспортирането на изборните книжа и протоколите.
Йорданова заяви, че подкрепя връщането към хартиеното гласуване, тъй като според нея електронната система не гарантира достатъчна защита срещу евентуални манипулации.
- До трима заместници на главния прокурор
Сред окончателно приетите промени е и увеличаването на броя на заместниците на главния прокурор. Вместо досегашните двама той вече ще може да има до трима заместници.
Депутатите приеха още, че при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд или на главния прокурор временно изпълняващият длъжността няма да може да остане на поста повече от шест месеца, независимо дали изпълнението е било прекъсвано.
Решенията за назначаване или освобождаване на временно изпълняващите функциите ще се вземат от Пленума на ВСС с мнозинство от най-малко 13 гласа.
- Нови правила при дисциплинарните производства
Парламентът прие и промени в дисциплинарните производства срещу магистрати. Ако привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не са му били поискани писмени обяснения, съдът ще отменя наложеното наказание, без да разглежда случая по същество. Изключение ще има само ако самият магистрат е отказал да бъде изслушан или да даде обяснения.
"Прогресивна България" обяви плана за съдебната система
- Дебатите в пленарната зала
По време на обсъжданията Стою Стоев („Продължаваме промяната“) заяви, че парламентът се намира в своеобразен „цугцванг“ – всяко решение би предизвикало критики.
Според него, ако сроковете не бъдат съкратени, процедурата по избор на нов ВСС може да съвпадне с кампанията за президентските избори или дори да се отложи за следващата година.
Съпартийката му Велислав Величков изрази опасения, че при малък брой избиратели в отделните секции тайната на вота няма да бъде гарантирана. Той предупреди още, че начинът, по който ще бъде формирана професионалната квота, може да окаже решаващо влияние върху бъдещите кадрови решения във ВСС.
Председателят на парламентарната комисия по правни въпроси Янка Тянкова („Прогресивна България“) защити приетия модел, като заяви, че изборите с хартиени бюлетини в окръжните съдилища ще осигурят по-честен и прозрачен вот.
Мандатът на настоящия състав на Висшия съдебен съвет изтече още през 2022 г., но поради продължителната политическа нестабилност и липсата на парламентарно мнозинство изборът на нов съвет беше многократно отлаган. Това доведе до критики както от магистратската общност, така и от европейските институции, че кадровият орган на съдебната власт продължава да работи с изтекъл мандат.
Приетите изменения са част от по-широката съдебна реформа, насочена към обновяване на ВСС, промяна в управлението на прокуратурата и изпълнение на ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост. Ден по-рано парламентът прие и текстове, според които за изборни членове на ВСС няма да могат да бъдат избирани лица, които в предходния мандат са били председатели на Върховния касационен съд, Върховния административен съд или главен прокурор.
