Народното събрание прие на второ четене промените в т.нар. удължителен бюджет, с които се въвеждат мерки за ограничаване на публичните разходи и се правят промени в пенсионната система.
Обрат: Предлагат COVID добавката да остане за старите пенсии, но да отпадне за новите
Сред най-важните решения е увеличението на минималната пенсия. От 1 юли тя ще нарасне със 7,8%, достигайки 347,51 евро. Промяната ще засегне стотици хиляди пенсионери и е част от ежегодното осъвременяване на пенсиите по т.нар. швейцарско правило.
Депутатите одобриха и отпадането на COVID добавката за новоотпуснатите пенсии след 1 юли. Така хората, които ще се пенсионират след тази дата, няма да получават допълнителната сума, въведена по време на пандемията. За вече отпуснатите пенсии добавката остава част от досегашния размер на доходите.
Пенсии, нов дълг и партийни субсидии: Депутатите обсъждат промени в бюджета
Друга важна промяна засяга държавната субсидия за политическите партии. Със задна дата от 29 април тя се намалява от 4 на 3 евро за всеки действителен глас, получен на парламентарни избори. Предложението получи подкрепа и от ДПС и беше одобрено от пленарната зала.
Според вносителите на промените намаляването на субсидиите ще доведе до допълнителни икономии за държавния бюджет, макар опозицията да постави под съмнение реалния финансов ефект от мярката.
„Кой разпореди това безобразие?“ отново отекна в Комисията по бюджет и финанси
Дебатите около удължителния бюджет продължиха и по отношение на пенсионната политика. Управляващите защитиха решението за отпадане на COVID добавката за новите пенсионери с аргумента, че системата трябва да се върне към принципа на осигурителния принос, а социалното подпомагане да се осъществява чрез отделни механизми.
Още при разглеждането на текстовете в бюджетната комисия бяха одобрени няколко мерки за ограничаване на разходите. Освен премахването на COVID добавката за новоотпуснатите пенсии и намаляването на партийните субсидии, беше обсъждано и увеличаване на тавана на държавния дълг.
Предложението за поемане на допълнителен дълг обаче предизвика сериозни критики както от опозицията, така и от част от управляващото мнозинство. В резултат групата на „Прогресивна България“ се отказа от текста преди окончателното гласуване.
Гълъб Донев: Новият дълг е неизбежен, таванът е 3,8 млрд. евро
Въпреки това темата остава на дневен ред. Очаква се Министерството на финансите да внесе на по-късен етап отделно предложение за увеличаване на лимита на държавния дълг, аргументирайки необходимостта от допълнителни финансови ресурси за изпълнение на бюджетните разходи и обслужване на съществуващите задължения.
Приетите промени са част от усилията на управляващите да осигурят функционирането на държавата до приемането на редовен бюджет и да изпълнят заложените финансови параметри за 2026 година.
