Парламентът отхвърли ветото на президента върху промените в Закона за енергетиката

П арламентът прие отново промените в Закона за енергетиката и преодоля ветото на президента Румен Радев, като „за“ измененията гласуваха 133 народни представители, а „против“ - 49.

В подкрепа на промените гласуваха 51 народни представители от ГЕРБ-СДС, 54 от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 28 от ДПС. Срещу измененията или в подкрепа на ветото бяха 28 от „Възраждане“, 14 от „БСП за България“ и седем от „Има такъв народ“.

Текстовете, оспорвани от държавния глава, предвиждат пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г.

Законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система, се посочва в мотивите на президента Радев.

Преди гласуването в залата имаше и дебат,

в който участва основно опозицията, а към края на дебата председателят на енергийна комисия към НС Делян Добрев призова колегите си да подкрепят законопроекта, за да "получим второто плащане по ПВУ", а в последващите шест месеца да преработят закона, за да поправят всички неясноти и проблеми в него.

Драгомир Стойнев от БСП коментира, че

това е шансът им да променят решението си като подкрепят ветото на президента. Той отправи критика, че не е ясно откъде ще има компенсации за енергийно бедните, но и освен това, че в закона няма регламентиран орган, който да ръководи целия процес.

"С тези промени не се гарантират правата на най-уязвимите битови потребители. Това е поредната реформа, която ще заблуди ЕК и българите, че се прави нещо добро за живота на българските граждани", смята той.

Йордан Тодоров от "Възраждане"

подчерта, че ветото на президента трябва да бъде подкрепено и посочи, че неговата парламентарна група ще го подкрепи. Според него целта на промените в Закона за енергетиката не са, за да се направи добра реформа за българската енергетика и общество, а да се изпрати текст до ЕК, с който да получим средства от ПВУ. "Тези пари ще трябва да бъдат върнати. Получава се така, че управляващите получават едни пари на куп по ПВУ, разпределят ги на техни фирми, а след това българският народ ще връща тези пари", поясни той.

Павела Митова от ИТН коментира, че

е крайно време българският "политически елит да спре да гледа на сектор "Енергетика" като на "дойна крава за държавната хазна". Според нея за подобни реформи са нужни повече от шест месеца, но и освен това подробен анализ. "Измененията ще рефлектират негативно върху крайните битови потребители", подчерта тя и призова колегите си да постъпят държавнически отговорно. "Не унищожавайте българската енергетика лекомислено", каза още тя.

Делян Добрев от ГЕРБ-СДС каза, че

аргументите на президента са сериозни. "Прав е президентът, че много от въпросите са останали неизяснени", коментира той и уточни, че тези притеснения са били изразени както от опозицията, така и от ГЕРБ-СДС.

"Ако не приемем този законопроект няма да получим второто плащане по ПВУ. Има несъвършенства в този закон, наясно сме всички. Предлагам въпреки всички притеснения, които имаме да приемем този законопроект, за да не спъваме работата по ПВУ, а в следващите шест месеца да изчистим всичко в този законопроект - тук в НС с експертите да решим въпросите и проблемите по този законопроект", призова той.

Основната промяна в Закона предвижда

Националната електрическа компания (НЕК) от 1 юли 2024 г. да престане да бъде обществен доставчик. Поради тази причина крайните снабдители, сред които са електроразпределителните предприятия, които доставят енергия на битовите потребители, ще получават компенсации, ако електроенергията, която закупуват, е над определен праг, който ще се определя от Министерския съвет.

Парите ще идват от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС)

с правителствено решение, в което ще се посочва над каква сума те ще получават тези компенсации. Регулираните цени за крайните битови потребители ще останат до 1 януари 2026 г.