П рез последното десетилетие от съществуването на Народна Република България подкупите са се превърнали в "повсеместно явление в почти всички сектори на обслужването, обществения живот и всички слоеве на населението". Това пише в наскоро открит секретен доклад на Информационно-социологическия център към Централния комитет на Българската комунистическа партия до Тодор Живков и Политбюро от средата на юли 1985 година, посочва проф. Иван Еленков в "Орбити на социалистическото всекидневие", цитирана от "Дойче веле" (Deutsche Welle).
Тайна досега стенограма разкрива оттеглянето на Тато
Шокиращите покупки на комунистите в България
Крахът на българското село проектиран в Москва
Заключенията на партийните социолози се базират върху резултатите от представителна анкета, в която 77,8% от участниците потвърждават тревожния извод. Близо две трети от младите хора на възраст между 18 и 30 години смятат, че корупционните практики са вече "неизкореними" и в НРБ е възникнала "масова обстановка за корупция", се посочва в документа.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ КАК ИЗГЛЕЖДАХА КВАРТАЛИ КАТО "ЛЮЛИН" И "МЛАДОСТ" ПРЕДИ 40 Г.
Как изглеждаше българският дом през соца (СНИМКИ)
Вещите и тунингът от соца, които носят носталгия
Копие от него се намира в Държавния архив, а негов откривател и анализатор е проф. Иван Еленков от Софийския университет.
Културологът изтъква, че в обширното изследване с гриф "Строго поверително" Информационно-социологическият център на БКП алармира - три четвърти от участниците в допитванията посочват като най-корумпирани следните браншове: търговията, общественото хранене, автосервизите, доставките на строителни материали, както и товарния и таксиметровия сектор.
Още през 1978 година проверка на казионните профсъюзи пък показва, че за пациентите в редица окръжни и районни болници се полагат крайно незадоволителни или никакви грижи.
"Стана масова практика, особено в здравните заведения за специализирана медицинска помощ, болните и техните близки да заплащат на сестри или на санитарки по 5-7 лева на ден, за да полагат необходимите грижи", гласи един от изводите на проверката.
"Пазарлъкът за превозване на покойник до провинцията започва от 500 лева при издавана държавна фактура за 30 лева", пише в доклада до ЦК на БКП.
Още по-абсурдно - оказва се още, че безплатните найлонови торбички с фирмено лого на западни производители, до които имат достъп продавачките в "Кореком-Варна", незаконно се продават на съветски туристи, защото са модни и дефицитни в соцлагера. Така продавачките си докарват до 1800 лева доход на месец - 15 пъти повече от средната заплата в НРБ.
В друг доклад до ЦК на БКП се отчита корупция в образованието. Преподаватели си набавят валута, взимайки подкупи от изпитваните чуждестранни студенти. В кабинета и в дома на един варненски доцент полицията открива българска и чуждестранна валута на стойност около 80 000 лева – грандиозна сума по онова време.
На този фон на пазара има постоянни дефицити заради кражби, свръхизнос и ограничен внос. През октомври 1980 г. проверка в Софийските централни хали разкрива липса на захар, зрял фасул, веро, кока-кола, тоалетна хартия, фини шоколадови бонбони, маслини, майонеза, прясна риба, месо, червен пипер.
Отчетени са и оплаквания от качеството на разфасованото месо, което размразено изпуска лош мирис. "Хладилниците са силно замърсени. Каймата е лошо опакована и продавачките я дооформят с ръце. На щанда за плодове и зеленчуци няма нищо друго освен картофи и чесън".
Държавата се опива да се справи с дефицита на хранителни стоки като търси спешния решения за проблеми от рода на "степента на обезмирисаност" на соята, която постепенно се превръща в основна съставка на саламите, кренвиршите и шоколадовите изделия за обикновените потребители.
Иван Еленков привежда данни от секретната статистика на Министерството на търговията за вноса на произвеждани извън съветския лагер продукти през 70-те и 80-те години на миналия век. От информациите става ясно, че годишно срещу твърда валута Министерството е трябвало да осигури на глава от населението поне в столицата София по: 250 грама банани, маслини и грейпфрути, около 300 грама лимони, килограм портокали, 25 грама мандарини, 50-60 грама сурово кафе на зърна, 15 грама нескафе и по три пакетчета чай.
През 1981 година обаче половината от отделените 7,3 млн. лева за изброените по-горе "луксозни храни" са пренасочени за закупуване на основни продукти като картофи и лук, които изненадващо не достигат в магазините.
Еленков публикува и данни за бракувани и спрени от пазара платове, мебели, обувки, дрехи, бяла и черна техника за стотици милиони левове - главно поради безстопанственост, кражби, немарливост и използване на дефектни материали.
На фона на всички тези дефицити и проблеми в плановата икономика, властите в НРБ са принудени тихомълком да узаконят противоречащата на комунистическата идеология частна инициатива, която пропагандата предпазливо нарича "самозадоволяване".
Постепенно личните стопанства се превръщат във важен фактор за изхранването на населението. Към края на 1989 година те вече са над 2 милиона и осигуряват над 1/3 от зеленчуците и млякото, близо половината от месото и плодовете и над половината от яйцата в България.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
