В ърховният административен съд отмени като неправилно решение на Административен съд София-град, с което е отменено решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) във връзка с жалба, подадена срещу Милена Славова от граждани и Младежката ЛГБТ организация “Действие“ за "сексуална дискриминация", съобщиха от Съда.
Изказване на Милена Славова срещу ЛГБТИ общността стигна до съда
Повод за жалбата през КЗД става публикация на певицата в личния ѝ Facebook профил:
„Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си“.
Тази публикация е обсъждана в интервю с Милена Славова, което е излъчено на 22. 06. 2021 г. в ефира Нова телевизия по време на предаването „Здравей, България“ (7-9.30 часа), в което тя разяснява своето мнение, използвайки и изразите: „Ние ви гледаме, въпреки че не искаме“, „Виждат ви много хора, които не искат да ви виждат. И деца.“, „Натрапвате се“, „Вие сте арогантни“, „Защо трябва да се парадира с това? Аз парадирам ли с това, че харесвам мъже? Защо трябва да се парадира? Това е много лично нещо.“ „Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват“.
Именно публикацията и изказванията са възприети от двете физически лица и Младежката ЛГБТ организация “Действие“ като съдържащи обидни определения и безпочвени обвинения в аморално поведение, насочени към ЛГБТ общността въз основа на защитен признак „сексуална ориентация“, представляващи „тормоз“, поради което те са сезирали КЗД с искане да бъде установено нарушение на забраната за дискриминация под формата на „тормоз“. След задълбочено и всестранно обсъждане на всички относими факти комисията е приела, че публикацията и изказването представляват личното мнение относно „София прайд 2021“, което не е проява на пряка дискриминация към ЛГБТИ лица, не съдържат оскърбителни квалификации, насърчаване към извършване на дискриминация, респективно не осъществяват състава на тормоз, подбуждане и преследване по смисъла на ЗЗДискр.
КЗД се произнася със свое решение, че не е налице дискриминация и заради това двете физически лица и Младежката ЛГБТ организация “Действие“ подават жалба против решението на КЗД пред Административен съд София – град. Първоинстанционният съд е уважали жалбите и е върнал акта на комисията за ново произнасяне. Милена Славова и Комисията за защита от дискриминация от своя страна подават касационни жалби пред Върховния административен съд против решението на Административен съд София-град.
Върховните магистрати приемат, че цялостното поведение на касационната жалбоподателка Милена Славова демонстрира разграничението, което тя прави между „участници в гей паради“ и „лица с хомосексуална ориентация“. В неодобрението на гей парадите, изразено с ярък езиков изказ, не се забелязва вложен смисъл за отричане на правото на самоопределение на част от участниците в гей парадите. Това очевидно не е с цел накърняване достойнството на конкретно лице поради неговата сексуална ориентация, а още повече това неодобрение е в състояние да създаде по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда спрямо лица с хомосексуална ориентация като обособена група.
Общественото положение на Милена Славова не предполага притежаване или стремеж към придобиване на официална публична власт, чрез която тя да е в състояние да налага мнението си при регулиране на обществени отношения, включително и относно провеждането на гей паради, за разлика например от кмета на Москва и кмета на Варшава, станали повод за образуване пред ЕСПЧ на делата Alekseyev v. Russia и Bączkowski and Others v. Poland.
Публичният ѝ образ на човек с алтернативно на общественото мнение също a priori изключва възможността тя да създава стереотип на обществено поведение, което стигматизира група лица на основаната на сексуалната им ориентация, насажда по отношение на тях враждебност, непоносимост и нетърпимост. Ясно изразеното разбиране на автора на изявленията за липсата на хомогенност на ЛГБТ общността и поддържане на устойчиви позитивни лични отношения с отделни нейни представители, също са решаващи за извод, че инцидентното използване на отделни фрази с негативно съдържание не достига „определено ниво“ и „праг на суровост“ за определянето им като проява на дискриминация.
Формата и контекста, в който са направени изказванията, а именно тяхната персонализация към отделни прояви (гей-парад) и отделни участници в тях (точно описание с външен вид и конкретна постъпка) са показателни за това, че те не са насочени към основен аспект на идентичността на ЛГБТ общността и не са били в състояние да засегнат човешкото достойнство на нейните представители. Следователно в случая кръгът на лицата, които са възприели публикацията и изказването е ирелевантен за тяхното квалифициране като „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация.
Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение, с което е отменил акт на Комисията за защита от дискриминация, съобразен с приложимите материалноправни норми и международните стандарти за защита на основните права, включително и на правото по чл. 10 от ЕКПЧ (свобода на изразяването на мнение). Мотивите на КЗД относно свободата на словото са изцяло съобразени и с решенията на Конституционния съд на Република България, в които се обсъжда чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, практиката ЕСПЧ по чл. 10 във връзка с чл. 14 от ЕКПЧ и на ВАС по приложение на Закона за защита от дискриминация.
Решението на ВАС по административно дело 425 от 2023 г. не подлежи на обжалване.
