П рограмата "Заедно в час" подбира и подготвя способни и изявени професионалисти от различни области, които да работят като високоефективни учители на учениците с най-голяма нужда от подкрепа за подобряване на мотивацията и академичните си постижения.
Учителите работят усърдно, за да преодолеят огромните пропуски, с които се сблъскват учениците им, като същевременно с това им помагат да развият онези академични и житейски умения, които са им необходими, за да постигнат успех.
Цветомира Антонова е една от алумните на програмата.
Вижте какво споделя тя за преживяното и удовлетворена ли е от постигнатите резултати.
1. Преди да се присъединиш към "Заедно в час" ти също си била учител. Какво те мотивира да участваш в програмата?
Кандидатстването в "Заедно в час" е една от любимите ми истории, която обичам да разказвам на приятелите си, защото това е история за любов от пръв прочит. До 2013 г. дори не бях чувала, че има такава организация в България. По препоръка на един колега влязох в сайта на "Заедно в час" и след като прочетох мисията и целите бях страшно въодушевена, защото изцяло ги споделях. С една дума – мисията!
Мисията на "Заедно в час" изразяваше напълно моето разбиране за трансформиращата роля на образованието в живота на всяко дете, независимо от неговия произход, етнос и социална среда.
Мотивирана бях и от възможността, която дава участието в програмата за системна промяна в българското училище, както и от осмисления новаторски подход към проблемите на учениците и учителите през 21 век.
2. Какво ти донесе участието ти в "Заедно в час" - като учител и сега като алумна, завършила програмата?
Участието в програмата ми помогна да подобря уменията си за управление на класната стая, интерактивно преподаване и целенасочена работа с родителите.
В класната стая учителят е едновременно лидер с ясна визия и фокус върху резултатите, мениджър на учебния процес, сценарист, режисьор и един от актьорите по време на час, носител на научни знания и най-вече приятел на децата.
Също така всички учители на "Заедно в час" – настоящи и алумни, участват в изграждането на мрежа от съмишленици, хора с различна експертиза и общ висок стандарт на работа, с които може да споделиш открито затрудненията си и да получиш подкрепа при разрешаването и на най-заплетените учителски казуси.
3. Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъска като учител на "Заедно в час"?
Липсата на емоционална интелигентност и неосъзнаването на бушуващите емоции, често се проявяваха в изблици на вербално и физическо насилие сред децата. Когато влязох за първи път в класната стая, учениците реагираха с враждебност и агресия, с проява на неуважение. Съвсем по детски те демонстрираха недоверие към новите и непознати учители и го демонстрираха по един шумен и провокативен начин.
В началото върху мен и моята колега Виолета Тасева се сипеха изрази като "ти си луда ма госпожо", "ходи си в София", придружени с хвърлени предмети като кошчето за боклук, столове и маси.
Запазването на самообладание, твърдостта при отстояване на правилата за работа в час, както и уважението към децата, вярата в тях, съпричастността към болката им се оказаха лечебни и спасителни.
В процеса на работа атмосферата тотално се промени, защото ние разговоряхме с децата, интересувахме се от живота им, споделяхме радостите им и дори най-големите калпазани в последствие ни обикнаха и се промениха.
Две години аз и моите колеги от "Заедно в час" живяхме далеч от семействата си, но това ни даде възможност изцяло да се фокусираме върху проблемите на нашите ученици и да работим за истинска и устойчива промяна. За да се случи голямата промяна ангажирахме много широк кръг от участници като се започне от нашите семейства и най-близки приятели, колегите от "Заедно в час" и се стигне до бизнес-партньори и органите на властта. Всички те участваха в организираните от нас събития като координатори, обучители, ролеви модели, с професионалния си опит и ангажимент. Клишето, че за да се отгледа едно дете трябват усилията на цялото село, се оказва вярно и работи.
4. Кои са успехите по време на участието ти в програмата, с които се гордееш най-много?
Сред успехите от работата, с които лично се гордея, мога да споделя за собствената си трансформация от учител по история в успешен учител по музика. Оказа се, че музиката е най-прекият път към сърцата на нашите ученици и че този учебен предмет крие неподозирани възможности за развиване на обща историческа култура и приобщаване към културните кодове на човечеството.
В регион, където традиционно властва чалгата с нейните локални музикални производни, моите ученици организираха оперен концерт с участието на оперните певци Лилия Кехайова и Светослав Цанков.
Учениците направиха рекламната стратегия за популяризиране в селото на концерта, приготвиха кетъринг за антракта, разпределиха си ролите на водещи, охранители, касиери и разбира се въодушевена публика. Въведоха и дрескод – вечерно облекло и всички момичета бяха облечени с дълги, вечерни рокли като принцеси.
Емоцията и разтърсващото влияние на преживянето от този концерт бяха незабравими!
5. Процесът на подбор в "Заедно в час" е доста взискателен и едва 10% от всички кандидатстващи успяват да преминат успешно през неговите три етапа. Кои бяха уменията и нагласите, които на теб ти помогнаха да бъдеш одобрена?
Когато кандидатствах за учител на "Заедно в час" много ми помогна нагласата, че искам да продължа да се уча, готовността да изляза от зоната си на комфорт и че виждам в предизвикателствата възможност за работа и промяна. Много важна черта, която откривам във всички колеги от "Заедно в час", е толерантността към другите, към различните културни традиции, както и убедеността, че всички деца заслужават равен шанс и всички могат да постигнат високи резултати.
Притежаването на социални и комуникативни умения, проактивността и работата в екип се оценяват високо при подбора на кандидатите.
6. Какво би посъветвала кандидатите, които в момента попълват своите кандидатури, предстои им първо интервю или център за оценяване?
Мотото на нашия випуск на учители на "Заедно в час" от 2013 г./2015 г. е "Скачай смело".
В този смисъл бих посъветвала бъдещите колеги да бъдат смели и да приемат това предизвикателство, защото децата имат нужда от тях и ги очакват в класните стаи.
Преди няколко дни посетих училището в с. Дерманци , за да се видя с вече бившите си ученици. Чувството на удовлетворение от промяната при децата, чистата любов и признателност, която излъчват сърцата им е нещо неописуемо и остава за цял живот.
Нещо важно, което научих в "Заедно в час", и мисля, че бих могла да го споделя като съвет към хората, които кандидатстват за учители, е да бъдат отворени към нови идеи, роли и срещи, защото със сигурност им предстоят много вълнуващи моменти, приключения и нови вдъхновяващи приятелства.
Да вярват в собствената си харизма и да знаят, че разполагат с най-голямо богатство, от което да черпят – богатството на приятелската подкрепа, опит и споделеност с другите колеги.
7. След края на участието ти в "Заедно в час" ти продължаваш да преподаваш в училище. Как виждаш своята роля в образователния сектор оттук нататък?
След като завърших участието си в "Заедно в час" аз имах абсолютно осъзнатото желание да продължа да работя като учител, за да мога да споделям и надграждам новите идеи и иновативни практики, с които излязох от програмата.
Опитността ми дава увереност да продължа да работя в следващи проекти за ограмотяване на деца, отпаднали от училище в квартал "Факултетата", както и да участвам в създаването на нови учебни помагала за развиване на уменията за успех на учениците през 21 век и да търся съмишленици за създаване на нови приятелски към децата учебни материали, които да променят класните стаи и нагласите в българското образование.
