Кристиан Таков за борбата срещу злото и защо не е нужно да чакаме велики промени

От този свят си на 51 години си отиде доц. Кристиан Таков - преподавател в Софийския университет, общественик, а също и политически активист. Ненавременната му кончина накара мнозина да отдадат почит на неговите интелект и ерудиция. 

До преди година Таков редовно списваше свой блог, в който споделяше както позиции по актуални теми, така и повече ли по-малко общи размишления за живота. Позволихме си да съберем някои от тези мисли.  

"Когато спорим, то не е, за да убедим някого или да проверим себе си. Правим го, за да чуем аргументите, които подкрепят нежеланото от нас. Но само за да можем следващия път да ги оборим по-добре. И за да перфекционираме собствените си доводи. Търсенето на истината е второстепенно. Ако е въобще от някаква степен.
Никого не можеш да убедиш. Най-много да го ядосаш."

Относно жертвите на комунизма:

"Когато прекланяме глава пред жертвите в безсилно презрение към убийците им, да не забравяме, че:
1) палачите са родени и формирани преди комунизма;
2) има отвратителни режими, позволяващи на най-злото да се прояви;
3) въпросното зло не е мъртво;
4) то дреме у всекиго от нас;
5) цивилизационната ни черупка е много крехка и може да се пропука на най-нечакано място.

Прочее, да бдим. Първо върху себе си."

"Смелостта, която трябва да спаси човешки живот, се е изродила в сръчност да снимаме с телефоните си, как този живот се отнема."

"Не чакайте Армагедон. Армагедон е повсеместен и ежедневен. Просто участвайте в него. Страните са неясни само на пръв поглед. И по-добре изберете, да сте от лошите, отколкото да шарите между фронтовете. Предателите общо взето не успяват много". 

"Корупцията е като съвъкуплението – никога не е едностранна."

"Ненавиждам революциите,

Защото разместват пластове, промотират случайни лица, рушат цивилизационни достижения и в тях силата надделява правдата.

Не е нужно, да чакаме велики промени. Достатъчно е да започнем с малки, но неотклонни стъпки. Често те се оказват достатъчни."

"Затова предлагам, да обичаме и да вярваме в хората, защото засега сериозна алтернатива не се е очертала. И да им помагаме, да не ни разочароват. Да им помагаме, защото не можем да очакваме чудеса от хора, поставени в лоша система. Системата не може да оправи хората, но със сигурност може да ги развали."

"Конструкцията на нашата сграда е перфектна, а материалите й са качествени. Това, че покривът е протекъл тук-там, че по стълбището спят клошари и че в мазето има плъх, не е повод, да викаме булдозер."

"Истината не може да ни отклони в грешна посока. Мълчанието със сигурност ще го направи."

"Посредствените няма да спрат себеподобните и ще поощряват по-некадърните от себе си. Затова затворените общности не могат да се подобрят сами и отвътре.

"Толерантност и харесване са различни понятия. Толерантността започва оттам, където харесването е свършило."

"Радостта ми от оставката е като на 83-годишен, на когото ученическата любов най-сетне е решила да пусне. А той междувременно е с катетър.

(По повод оставката на правителството Орешарски)"

"Ежедневното борене на злото изглежда уморително само ако не се свикне с мисълта, че то е било открай време и ще е завинаги."

"Идеите често ни идват в тоалетната. Ако забравим, да пуснем водата след тях, има опасност да станем философи."

"Хората вземат решенията си спонтанно. Ако са достатъчно властни, да ги прокарат, ги наричат могъщи. Ако са достатъчно сръчни, да ги обосноват, ги наричат интелигентни. Тези, които не са нито едното, нито другото, се възхищават на някого от първите две групи. И го следват."