Елена от ПРОМЯНАТА: Нашите усилия ще бъдат видими за широката общественост

Е лена е член на един млад и амбициозен екип от психолози, социални работници, педагози и медици, които всеки ден виждат стотици хиляди "скрити" деца в ромските квартали с потенциал като всички деца, но и с много ограничени възможности за развитие.

Фондацията, в която членува Елена - "Здраве и социално развитие" HESED е един от петте финалисти в в социалната инициатива ПРОМЯНАТА.

Елена и Фондацията виждат промяната в интегрираното развитие. Тяхната цел е да намерят най-ефективния подход за интеграция на ромската общност чрез изграждане на родителска компетентност, ранно детско развитие и необходимите социални умения у подрастващите.

Вижте какъв е моделът за интегрирано развитие и кое е най-голямото постижение на Фондацията в интервюто на Елена за Vesti.bg.

- А ако трябва да обясните на едно дете „какво ще му правите“, как бихте го направили?

- Ще му обясним, че ще си играе и ще прави интересни неща, заедно с други деца. Всяка сутрин ще го посрещат госпожи и лелки, които много го харесват и обичат.

Ще научи много нови неща и мама и татко, и баба и дядо ще се радват, когато видят колко много знае и може.

- Какъв точно е моделът за интегрирано развитие? Обяснете ни какво се има предвид под ранно детско развитие и родителска компетентност.

- Моделът за интегрирано развитие наричаме накратко МИР. Той засяга всички важни области на развитието – здравето, социалните умения, образованието, справянето с изискванията на пазара на труда, подобряване на битовите условия.

Най-важното условия е постигането на личностно и общностно развитие.

Възрастта от 0 до 5 години е ключова за развитието на потенциала на личността. Ако се пропуснат възможностите на този период, се ограничава капацитетът на личността да се справи със сериозните изисквания на по-късните етапи от живота.

В първата година от развитието на детето се създава „архитектурата на мозъка“, а в периода до 3 години се оформят 80 % от връзките между мозъчните неврони. До около 5-6 годишна възраст този процес фактически приключва. Ключово за периода 0-3 години е качеството на общуването, интеракцията между майката и детето, активното внимание на майката/възрастния към детето, към неговите потребности и проявени интереси.

През този и следващия период - до 5-6 години е важна стимулацията по посока на физическото развитие и опазване на здравето, храненето, безопасна среда, формиране на умения за учене, фина моторика с пръстите на ръцете, речеви умения и запас от нови думи, концентрация, разпределение на вниманието, създаване на режим, граници в поведението, развитие на асоциативно и абстрактно мислене и други.

- Работите и с децата, и с родителите, защо това е важно?

- Във възрастта 0-3 години работим за уменията на родителите да подкрепят развитието на децата с обратната връзка от специалист. По-късно, когато децата посещават алтернативната детска градина и много бързо напредват в развитието си, това мотивира родителите да полагат усилия да усвояват умения за подкрепа на образователния процес на децата в целия по-нататъшен период от образоването им.

- Работите в екип психолози, социални работници, педагози и лекари. С какво е важен и с какво допринася всеки вид специалисти в работата с децата и родителите им?

- Всяка от тези специалности допринася за създаването на интегрирания подход, който екипът прилага в работата с родителите и децата.

- Когато става въпрос за маргинализирани групи, има ли период, в който трябва да се работи с тях, и има ли момент, в който вече е късно?

- Обикновено вниманието към децата от маргинализирани общности се насочва в момента на появата на проблеми – несправяне с изискванията на образователната система или отпадане от училище. От казаното по-горе е ясно, че ако е пропуснат важният етап от психо-социалното развитие на детето в ранната възраст, то няма да успее да се справи с изискванията, които съвременният живот налага в по-късните етапи.

Липсата на достатъчна родителска компетентност също играе негативна роля в процеса на успешната интеграция.

Тук е важно да се спомене, че соловите усилия на детската градина и училището не са ефективни в достатъчна степен, за да се преодолее традиционната социализация в кръга на семейството и общността.

По тази причина интензивна професионална работа трябва да се прилага в самата общност – в непосредственото обкръжение.

Моделът МИР, който предлагаме трябва да се приложи ефективно в рамките на едно поколение (0-18 години), за да се разкъса порочният кръг на бедност и изолация. В този смисъл МИР е икономически ефективен и стратегически важен.

Кога ще бъде късно?

В последните 20 години тече интензивен процес на разпад на патриархалните норми в ромската общност. Ако социалните норми не се променят в посока на развитие, рисковите поведения, социалната изолация и всички съпътстващи ги проблеми могат да се настанят трайно в голяма част от ромската общност. Тогава наистина ще бъде късно да се надяваме на позитивна промяна.

- Разкажете ни за най-голямата промяна, на която сте била свидетел. Кое е най-голямото постижение на Фондацията?

- Има десетки вълнуващи лични истории за успех и промяна при родителите, децата и младежите.

За нас е важно обаче да измерваме чрез научни изследвания ефективността на програмата, т.е. качеството ѝ да води до промяната, която целим.

Измерихме ефективността на програмата за деца с контролна група от деца, които не са включени в предучилищно образование. Благодарение на услугите по модела МИР, децата на 4 и 5 години постигат впечатляващи резултати – 5 пъти по-високи от резултатите на техните връстници, които не посещават услуги за ранно детско развитие.

Това се дължи до голяма степен и на работата с родителите, които се подготвят да съдействат на децата си както в момента, така и през целия дълъг път на образование.

След видимия напредък на децата им, самите родители започнаха да си представят много по-различно бъдеще за тях.

Преди няколко години реализирахме изследователски проект, съвместно с колеги от Медицинския университет в Уисконсин, за измерване на ефективността на промяната при работа с младежи с рисково поведение. Оказа се, че година и половина след участие в програмата ефектът при ромските младежи не е намалял, а се е засилил за разлика от другите групи, където социалните норми не са толкова доминантни. 

- Искате много общини да прилагат този проект, но срещате ли разбиране и помощ сред институциите?

- Този модел може да се приложи много успешно на местно ниво, затова е важна мотивацията на общините. В същото време е важно институциите да поставят тези услуги в кръга на услугите, които се финансират или чрез структурните фондове, или чрез делегираните държавни бюджети.

Засега срещаме много ограничена подкрепа в това отношение.

- А срещате ли разбиране, подкрепа и желание за участие сред родителите?

- В началото родителите са много апатични към участието в програми за развитие, но когато видят колко полезна е тази програма за справянето им с проблемите на децата, за тяхното самочувствие; когато видят бързото развитие на децата си, се мотивират да участват с желание в програмата.

В допълнение се включва и т.н. социален натиск от общността: участието в тази програма става „модерно“ и престижно и родителите се гордеят, че полагат допълнителни усилия.

- Какво мотивира Вас лично да правите това, с което се занимавате?

- Това, с което сме се заели е трудна задача, в допълнение не срещаме никаква подкрепа от страна на широкото обществено мнение – точно обратното.

Това не може да ни обезсърчи, защото виждаме невероятния ефект на програмата, защото знаем колко голям е този проблем и неговите последствия не само за хората в затворените общности, но за икономиката и бъдещето на цялата страна.

- Ако спечелите ПРОМЯНАТА, какво да очакваме от екипа Ви?

- Нашите усилия да разпространим модела ще бъдат много по-успешни, а също така видими за широката общественост.