Ашо и Сашо не чуват.
Съзнавайки трудностите, които всяко дете с увреден слух преминава, когато опознава света, общува и учи, двамата приятели решават да създадат фондация „Заслушай се“ - един от петимата финалисти в ПРОМЯНАТА 2015.
Идеята на екипа е чрез създаване на специална платформа за жестови превод и трансформация на говор към текст, да се осигури равен достъп до образование, професионална реализация, социални и обществени услуги за децата и младежите с увреден слух в България.
Vesti.bg попита Ашод Дерандонян и Александър Иванов каква е тяхната мотивация, достатъчно зряло ли е обществото ни, за да приеме и интегрира напълно хората със слухови проблеми, има ли нещо, което само глухите "чуват", за разлика от онези от нас, които приемат за даденост своя слух.
Какво ви мотивира да се включите в инициативата?
Ашо: Аз и Сашо не чуваме - Сашо по рождение, а аз от 2-годишна възраст. След като се завърнах от чужбина преди две години, осъзнах, че в България няма равен достъп за нас, хората с увреден слух. Не се предлагат видео жестови услуги или субтитри по медии и събития, да не говорим за равния достъп в образованието.
Голяма част от децата и младежите с увреден слух в България трябва реално да се оправят сами в училище, за да се развиват. Немалка част от тях губят мотивацията, защото не разбират голяма част от това, което им се преподава. Те трябва да разчитат единствено на четене по устни или на помощта на съучениците си.
Това трябва да се промени - няма нужда от подобно непрестанно съобразяване, при положение, че едно дете с увреден слух може да бъде с таблет в училище и да има видеовръзка с жестов преводач при нужда или трансформация на говор към текст. По този начин то ще може да попие изцяло информацията и да взима активно участие в час.
Никой не се е замислял, че даже със слухови апарати или кохлеарни импланти, ние си оставаме глухи и разчитаме пак на четене по устни, защото апаратчетата не заместват изцяло нормалното човешко ухо. С тях само чуваме, но не разбираме всичко.
Вярвамe, че ПРОМЯНАТА може да даде много за развитието на проекта ни и да помогне на обществото да чуе по-ясно значимостта на този проблем. Това е един прекрасен начин да повишим самочувствието на децата и младежите с увреден слух.
С внедряването на платформата, фондация "Заслушай се" ще допринесе за по-доброто им включване, те ще излязат на светло и ще комуникират по-добре с чуващите около тях.
Разкажете ни по-подробно за спецификите на онлайн платформата за жестови услуги и трансформирането на говор в текст?
Александър (Сашо): Ще адаптираме и внедрим софтуерна платформа, използвайки инсталирано приложение на смарт устройство и облачни услуги, като така ще бъде възможен жестов превод в ефир чрез тристранна видеовръзка между глух потребител, жестов преводач и чуващ потребител.
Ще бъде възможен и превод тип говор-към-текст с помощта на специализирани хардуерни и софтуерни приложения и съдействие на редактор зад кадър. Подобни преводи са доказано най-полезни за деца, ученици и студенти с увреден слух.
Конкретните услуги, предлагани от центъра, ще бъдат следните:
-
Жестов превод чрез видеовръзка с жестов преводач при поискване;
-
Говор-към-текст превод в реално време в училищата и във висшите учебни заведения;
-
Говор-към-текст и жестов превод за събития;
-
Субтитриране на видео учебни материали;
-
Субтириране на телевизионни предавания и български филми.
Какво искате да дадете и осигурите на глухите деца, които ще я използват?
Освен горепосочените услуги, децата и младежите с увреден слух ще имат възможност да посещават и редица развлекателни и образователни събития, както и активно да участват в дискусии. Това ще спомогне да бъдат мотивирани да се развиват в желаната от тях посока.
Искаме да им осигурим равен достъп до информация, комуникация, образование и кариерно развитие. Те го заслужават като всички останали.
Ще им върнем самочувствието и вярата в себе си, че те не са инвалиди, че просто не чуват и затова имат нужда единствено от условия за равен достъп. Искаме да им дадем възможности за професионално развитие, а не ограничения в каква посока да се развиват.
Смятате ли, че предвид научно-технологочния напредък през последните десетилетия, глухите деца и хората с увреден слух у нас се справят много по-лесно с ежедневието, в сравнение с преди 30 години, например?
Ние не виждаме особена разлика. И преди 30 години е имало слухови апарати и слухово-речева рехабилитация. И сега има същото. Предизвикателствата пред децата и младежите с увреден слух са абсолютно същите. Единствената разлика е, че има кохлеарни импланти - те единствено са по-мощни слухови апарати.
Но, условията за равен достъп продължават да липсват. Децата и младежите продължават да разчитат на приятелите и семействата си. Разчитат на това да четат по устни, на записките на учениците си и т.н.
Дойде времето, когато институциите, училищата, университетите, редица мероприятия да бъдат напълно достъпни за глухите деца, без да им се налага да разчитат на някого за съдействие.
Смятате ли, че днес има повече разбиране и приемане и по-малко дискриминация спрямо глухите в България?
Да, българското общество е по-толерантно днес. Има повече разбиране и приемане и точно заради това е редно вече да има условия за равен достъп. Все още обаче има случаи, когато родители се срамуват от глухите си деца. Или има деца, които нямат самочувствие за по-нататъшно развитие заради проблемите със слуха.
Има случаи на дискриминация - но това е най-вече заради неразбиране и липса на информация. Много хора не знаят все още как да се държат със такива хора.
Като цяло хората в днешно време приемат децата и младежите със специални образователни нужди по-добре, защото са вече по-видими. Проблемът е в статуквото на политиката на подпомагане и липсата на адекватна политика за съдействие и социални услуги за хората с увреден слух.
Кой остава най-големият и значим за собственото им израстване като личности и професионалисти проблем, с който се сблъскват глухите деца у нас? Има ли непреодолими проблеми за хората, които не чуват?
Липсата на условия за равен достъп създава чувство за малоценност, за неравност с останалите. Това пречи на личностното развитие, нивото на мотивация е доста по-ниско, точно защо няма условия, в които децата и младежите да се ограмотяват по-добре и да се стремят да се развиват.
Голяма част от тях смятат, че проблемът е в тях самите. А всъщност той е в неприлагането на Конвенцията на ООН за равен достъп за хората с увреждания, която е ратифицирана в България още преди четири години.
Зависи как се разбира "непреодолими проблеми" за хората с увреден слух. Основното предизвикателство е именно как да комуникират със заобикалящия ги свят - особено в случаите, когато използват жестовия език като основен. Време е той да не се възприема като чужд език и да се популяризира сред обществото.
Все повече има млади хора, които искат да научат и знаят жестовия език, да познават глухи хора и да комуникират с тях. Жестовият език е интересен и красив. Така че - не, няма непреодолими проблеми за нас, не и във време на информационни технологии, които могат да ни свържат максимално със света.
Какво е онова специално нещо, което хората с увреден слух, „чуват“, за разлика от тези, които приемат за даденост своя слух?
Хората с увреден слух спят прекрасно нощем, защото не чуват шумовете. Ние четем по устни много добре и определено сесправяме доста по-добре в чуващия свят, отколкото чуващите се справят в света на глухите, където се ползва жестов език.
Разчитаме до голяма степен на зрението си, имаме по-зорък поглед, защото имаме много силно развита визуална памет. Все пак това е сетивото, на което повече разчитаме, за да попиваме информацията от заобикалящия ни свят.
В какво се изразява ПРОМЯНАТА за Вас?
Промяната е да "чуем" вашия глас! Именно чуващите хора да разберат какви точно са предизвикателствата пред хората с увреден слух. Ние нямаме проблем, ние просто не чуваме. Нужна е системна промяна в образованието и в социалните услуги, а не просто помощи и етикети за категории инвалидност.
Промяната е в личностното и професионалното развитие на всеки един от нас, така че да достигнем до това да сме равни граждани в нашето общество.
