НС отхвърли ветото на президента върху промени в Изборния кодекс

П арламентът отхвърли ветото на президента върху промени в Изборния кодекс. Така повторно бе приет Законът за изменение и допълнение на Изборния кодекс. 

Законът беше подкрепен от 125  депутати, 101 бяха "против,  без "въздържал се".

Правната комисия отхвърли ветото на президента за Изборния кодекс

Дебатите по ветото на президента за промените в Изборния кодекс продължиха над 3 часа. За разлика от наситените с емоции дебати, проведени на 2 декември, когато бяха приети измененията и промените в ИК, сега народните представители проведоха конструктивен и спокоен дебат. След него с гласовете на народните представители на ГЕРБ, ДПС и БСП ветото на президента беше преодоляно.

Партиите "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Възраждане" и "Български възход" подкрепиха ветото на президента, защото по тяхно мнение промените имат нужда от преосмисляне, независимият депутат Явор Божанков също подкрепи ветото, докато ГЕРБ, ДПС и БСП гласуваха против. Гласуването първият път получи 98 гласа "за", последва и прегласуване, при което ветото получи 101 гласа "за".

Президентът наложи вето на Изборния кодекс

Милен Матеев от "Продължаваме промяната" отбеляза, че връщането за повторно разглеждане на промените в Изборния кодекс е било очаквано. "Нямаше как държавния глава да не реагира на липсата на обществено обсъждане на промените. Ветото беше очаквано и логично.", категоричен е той. По думите му измененията предложени от ГЕРБ, които са били приети с мнозинство на практика са премахнали машинното гласуване. "Изправени сме на поправителен избор и само от нас зависи да го издържим.", каза още той.

Радомир Чолаков от ГЕРБ изрази мнение, че "администрацията на президента очевидно е формулирала мотивите на ветото без да разбере целите на закона", каза той. Чолаков поясни още веднъж целите на закона, така че да бъдат ясни за всички. Чолаков изрази надежда, че мнозинството в НС ще отхвърли ветото на президента и го гласува повторно.

Божидар Божанов от "Демократична България" посочи: "Човешката грешка е установима и е установявана. Тя е установявана много пъти в хиляди бройки бюлетини, но тя не е била поправяна. Ние всички знаем, че тази грешка я има, за разлика от софтуера, където не знаем, че я има, защото я няма. Тези грешки в човешкото броене не са били отстранявани.", каза той. Божанов отбеляза, че важните аргументи са били изтъкнати по време на дългите дебати при приемането на промените в Изборния кодекс. "Да намерим механизмите да имаме доверие в технологиите. Трябва политическото ръководство да се довери на машините, софтуера и т.н, защото ако не го направим рисковете за държавата са големи", категоричен бе той.

Надежда Йорданова от "Демократична България" коментира, че ще подкрепи ветото на президента. "То беше очаквано и изцяло в интерес на българското общество", допълни тя. По думите й мнозинството приело промените в ИК е взривило доверието в изборния процес. Тя посочи, че от един законопроект с 18 параграфа от вносителите, те са завършили с 50 предложения различни от тези на вносителите и машинният вот е бил премахнат. "Вашите изменения превръщат машините в едни принтери, ще се гласува с два вида хартии", каза още Йорданова.

Георг Георгиев от ГЕРБ пък попита дали "Демократична България" са затоплили отношенията с президента? "Това означава ли че лидерите на ДБ са водили преговори с президента Радев, срещали ли са се с него, обменяли ли са мисли и становища по така наложеното от него вето, питам аз не знам. "Изборният процес и неговото състоене се взриви още в 45 парламент, тогава трябва да търсите детонацията, когато силово беше наложено само и единствено машинното гласуване, тогава стана този терор, за които говорите.", отбеляза той. Георгиев каза, че ако в 45-тото Народно събрание не се беше случило това, днес нямаше да водят този дебат.

Александър Николов от "Български възход" също се намеси и заяви, че неговата парламентарна група остава последователна и ще подкрепи ветото наложено от президента. "Ще подкрепим ветото като мотивирано, а по своето същество и основателно", каза той. Николов посочи, че президентското вето разглежда в детайли смисъла и същността на промените, "за разлика от пълната липса на мотиви при вносителите между първо и второ четене", добави той. Депутатът на Български възход обясни, че ветото на президента разбива тезата, че с промените в ИК се дава право на избор. "Проведените от вас промени са единствено по начина и технологията, по която ще бъде осъществено гласуването.", каза още той.

Кристиан Вигенин от БСП каза, че дебата днес е в посока повече аргументи и по-малко емоции. По думите му достъпът до гласуване не трябва да бъде с допълнителни бариери и с промените са постигнали това. "Изборният кодекс, който приехме е по-добър от кодекса, които имахме преди. Той дава допълнителни гаранции за честността на изборите.", отбеляза той. Вигенин обясни, че предоставянето на по-широк достъп до изходния код на машините дава допълнителни гаранции, че вотът няма да бъде манипулиран. "Очевидно екипът на президента този път се е затруднил да направи солидна юридическа мотивация в това вето. БСП ще потвърди закона такъв какъвто е приет.", каза още той.

Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев отговори на Вигенин и заяви че "в България има феодални мрежи и зависимости, които определят вота. Точно затова гласуването в този хартиен вид, който залагате опорочава вота драматично и намалява доверието на всички граждани в Изборния кодекс и изборния процес. Вместо да дадете избор, върнахте възможността за манипулация и върнахте възможността феодалните мрежи и зависимости да контролират изборния процес и да определят бъдещето на тази държавата, така както са го правили в последните 30 години.", каза той.

Независимият депутат Явор Божанков коментира, че не е "вярвал, че точно БСП ще реанимира ГЕРБ с промените в ИК".

Петър Петров от "Възраждане" отбеляза, че е очаквал по-сериозен дебат, а не дебат, който по скоро показва, че всичко вече е приключило. "Във ветото е посочено, че на първо място няма как електронно да бъде отчетен гласа на гласоподавателя и няма как да се приеме и официален протокол, именно защото машината вече стана принтер. Важно е съображението във ветото, че вече нямаме гаранции срещу недействителния вот. Очаквам между 80 000 - 120 000 недействителни бюлетини на следващите парламентарни избори, на които ще се гласува предимно и изключително с хартия", отбеляза той. Петров каза, че никой не може да даде отговор на въпроса как може да се избегнат недействителните бюлетини.

Андрей Гюров от "Продължаваме промяната" добави, че промяната в Изборния кодекс е в дневния ред на българите. По думите му поставянето на този въпрос на дневен ред показва едно: "Подготовка за избори, не за решаване на спешните проблеми. Избори, които ще върнат позабравени практики", каза той.