Днес е ден на национален траур в Италия. Страната почита паметта на жертвите на голямото земетресение, което удари в сряда. Някои от загиналите ще бъдат погребани с държавни почести.
Повече от три денонощия след големия трус, надеждата някой да бъде открит жив под развалините е минимална. Въпреки това, спасителите продължават да търсят.
Големи земетресения е имало и по българските земи още през I, IХ, ХVI, ХVII, ХVIII и началото на ХХ в.
Според историческите източници най-разрушителното е на 18 септември 1858 г. в София и е с магнитуд около 9-а степен по Рихтер.
Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София.
Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип „Омори-Буш“ в ЦМС.
България е с висока сеизмична активност – 97 на сто от територията ѝ е застрашена от сеизмични въздействия .
Сеизмично-активните зони са: Крупник, Благоевградска, Софийска, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.
В нашата галерия може да видите снимки на последиците от земетресенията през 2016 г. по света
Най-силните земетресения в България през ХХ век
Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6.
- 31 март 1901 г. – Шабла и Калиакра – две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
- 4 април 1904 г. – долината на р. Струма – две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
- 8 октомври 1905 г. – Струма – магнитуд 6,4 по Рихтер,
- 1908 г. – Велико Търново и Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер,
- 15 февруари 1909 г. – Ямбол – магнитуд 5,9 по Рихтер,
- 14 април 1909 г. – Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер,
- 14 юни 1913 г. – Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер,
- 14 април 1928 г. – Чирпан – магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (дн. Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
- 18 и 25 април 1928 г. - Поповица и Гълъбово, Пловдивско – магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер. Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
- 1942 г. – Разград – магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.
- 4 март 1977 г. – епицентър Вранча (Румъния) – В 21:30 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов. Срутени са блокове, под чиито развалини умират над 100 души.
Кадри от някои от мощните земетресения вижте във видеото горе
