М инистерският съвет прие законите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и на здравната каса, предаде БНТ.
Днес изтича срокът, в който служебното правителство трябва да внесе бюджетните закони в Народното събрание. Очаква се това да се случи до края на деня.
Служебният кабинет одобри законопроекта за държавния бюджет на България за 2023 година
и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2023-2025 година, която представлява мотивите към законопроекта. Решението е взето на днешното извънредно правителствено заседание, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет, предаде БТА.
Подготовката на Бюджет 2023 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.
беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също така и от политическата ситуация в страната и провеждането на предсрочни парламентарни избори както през месец октомври 2022 г., така и в началото на месец април 2023 година, отбелязват от правителствената пресслужба. В съобщението се посочва, че реализирането на Бюджет 2023 в рамките на обичайния срок беше затруднено от липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение относно внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 г. с включени дългосрочни допускания за развитие на политиките при спазване на правилата по Закона за публичните финанси.
Поради това служебното правителство внесе в Народното събрание законопроект за прилагане на разпоредби
на Закона за държавния бюджет на България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., т.нар. ,удължителен закон” за 2022 година, припомнят от пресслужбата на кабинета.
Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове,
предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига 6,4% от брутния вътрешен продукт (БВП), а на сектор „Държавно управление” - 6,1% от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2% от БВП и 4,6% от БВП, а за сектор „Държавно управление” е съответно 4,7% от БВП и 4,9% от БВП. При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв., се посочва в съобщението.
Това е резултат от политически решения и приети законодателни промени от 44-о, 46-о, 47-о и 48-о Народни събрания,
свързани с промени в данъчното законодателство. Те бяха свързани с въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер, като например пенсии, социални разходи и възнаграждения, както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми, припомнят от правителството.
С цел дефицитът да бъде в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство,
служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3%, в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж. В резултат на получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство, без отразяване на подготвените мерки, посочват от пресслужбата на кабинета. Поради това разчетите по АСБП за периода 2023- 2025 г. са разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите (МФ) за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 г. , се отбелязва в съобщението.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.
Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33% към края на 2025 г.
Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42,1% през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0% през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на 40%, следвайки правилото по Закона за публичните финанси, като бележат спад от 38,6% от БВП през 2023 г. до 36,1% от БВП през 2025 г.
При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7%, 37% за 2024 г. и 36,4% за 2025 г.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с Кодекса на труда.
Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната. Целта е да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545,23 млн. лв., в т.ч. 465 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.
Социална политика
По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:
111, 1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатия обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на минималната заплата от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
50, 1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социалното подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето от промяната в размера на минималната заплата от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
23,4 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.;
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на Държавното обществено осигуряване нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.
Разходите за отбрана за 2023 г. са съобразени с референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на България до 2024 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.
По отношение на средствата от ЕС, съгласно профила за плащания, България следва да получи през 2023 г. два транша по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в общ размер на 2,881 млрд. лв. Срещу тях трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, за които ще е нужно да има действащо Народно събрание. В ситуацията на очаквани промени в Националния план за възстановяване и устойчивост във връзка с глава REPowerEU и евентуалното оттегляне/изменение на оценени като обективно неизпълними реформи и инвестиции и във връзка с очакваното неизпълнение на заложените в профила на плащанията етапи и цели, приходи за 2023 г. по Механизма за възстановяване и устойчивост не са предвидени.
