МОН готви изцяло нов формат за изпита след 7 клас, променят НВО за четвъртокласниците

М ОН стартира поетапни промени във формата на Националното външно оценяване с включване на повече практически и междупредметни задачи.

“Трудно можем да въведем веднага, особено при такива важни и за обществото и за семействата и за децата външни оценявания, каквито са след четвърти и седми клас, изпити, които са с различен тип задачи. В рамките на входните равнища в девети клас ще се опитаме да видим какви са уменията на учениците да решават практически задачи“, заяви министърът на образованието Галин Цоков. Министърът на образованието обяви, че още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване на учениците, които завършват 10. клас ще има много повече практически и междупредметни задачи.

Цоков обясни, че следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4 клас. Той уточни, че учениците, които в момента са в 5 клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7 клас през 2025/2026. Цоков каза, че през първия срок учителите ще получат подкрепа за различен начин на преподаване и оценяване на своите ученици.

“Чрез входните равнища ще се опитаме да променим начина на оценяване и начина на преподаване в училище”, посочи той.

Министърът на образованието каза, че в момента се обсъжда и промяна в няколко закона като тези изменения са насочени към яслите и детските градини. “Идеята е в рамките на яслите да има повече специалисти, които имат определени компетентности свързани с педагогиката и психологията”, поясни Цоков. Той увери, че работещите специалисти не са застрашени, а се търси възможност за добавена стойност чрез други специалисти, които да влязат и подкрепят развитието на децата. Министърът на образованието изрази надежда в бюджета за догодина да бъдат заложени повече ресурси за сектора. “Повечето от стандартите се увеличават като средства. Надявам се, че между двете четения на бюджета ще има допълнителни възможности за увеличение например на инстанционните разходи”, каза той.

Екип от над 70 експерти работи по изработването на стандарта за качество, като разбирането за качество в нашето училищно образование е свързано с развитието на силните страни на детето и на ученика. Разработихме две рамки за качеството - едната в ранна детска възраст, а другата - в училищното образование. Новото, което е свързано с този стандарт, е, че една година ще се използва стандартът чрез национална програма и през учебната 2025/2026 година ще бъде въведен след обсъждане със социалните партньори.

Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на пресконференция.

Работим за олекотяване на учебното съдържание и за изработване на нова визия за учебните програми, съобщи министърът.

На пресконференцията образователният министър представи мерки за промяна на обучението в училищното образование. Те са свързани с промяна на подхода, представяне на визия за стандарта за качество, повишаване на практическите умения на учениците за сметка на по-малко наизустяване и възпроизвеждане на факти. 

Министър Цоков обобщи и предприетите действия през първите шест месеца на управление в сектора "Образование и наука", набелязвайки краткосрочните и дългосрочни реформи, по които работят с екипа му.

Подготвяме ново предложение за промяна в Закона за предучилищното и училищното образование. Друга важна дейност е свързана с учебните програми. Направихме значими промени в Закона за професионалното образование и обучение, и те ще дадат ново ниво на развитие на професионалното образование - ще има и нов списък на професиите. Беше изготвен и много важен документ, наречен стратегическа визия за дуалното обучение, каза министър Цоков.

Беше определено и местоположението на Националния STEМ център в "София тех парк", където ще бъдат разположени и основните STEM лаборатории. 

По Оперативната програма "Наука и образование" успяхме да изготвим платформата "Дигитална раница", като 17 000 учители преминават през обучение за тази платформа, каза министър Цоков.

Той съобщи, че се работи по промяна в Закона за висшето образование и за даване на възможност за тригодишни бакалавърски програми.

Резултатите на българските 15-годишни ученици на международното изследване PISA - 2018 са сравнителни ниски в сравнение с другите страни от Европейския съюз (ЕС) и това ни накара да подготвим определени инициативи за качественото образование, което да е насочено към развитието на компетентности и умения за живота, и за по-добро представяне на нашите ученици на тестовете от PISA, каза още проф. Галин Цоков.

Той обясни, че училищата, които ще участват в следващото изследване на PISA, ще получат по-голяма подкрепа от Министерството на образованието и науката (МОН), защото предстои PISA - 2025.

Тази подкрепа ще е чрез възможност за мотивация на учениците и на учителите да участват, и с методическа помощ за съставяне и решаване на задачи, насочени към практически умения. Ще бъде създаден и отделен модул за повишаване на резултатите от PISA в националните програми, който вече се обсъжда от експертите в МОН, за да стане действителен от 2024 г. Той ще е свързан с това учителите да бъдат квалифицирани в подготовка на задачи от типа на PISA тестовете, които са насочени към установяване на умения за живота, и на практически умения, както и учениците да решават такива задачи. Предвиждаме от началото на следващата учебна година да се въведат и входни равнища за завършващите осми клас и започващите девети клас по основните предмети: български език, математика, природни науки, свързани отново с PISA задачи и тестове. Те ща са насочени към установяване на уменията и за възможност за решаване на практически проблеми от учениците, каза министър Цоков.

По думите му ще се използват и възможностите на една много интересна програма на ОИСР "PISA училища", по която целогодишно да се работи за разработване и въвеждане на PISA задачи, на решаване на такъв тип тестове от учениците и с обучение, ориентирано към компетентности. Ще се изготвят и годишни доклади за напредъка на учениците и на училищата, и това ще помогне на много наши училища да бъдат подготвени по-добре за предстоящите изследвания на PISA през 2025 г. и в следващите години, заяви образователният министър. 

Проф. Цоков каза, че към това ще бъде насочена и друга дейност на МОН, свързана с изработване на визия за по-рамкови, компетентностно ориентирани учебни програми.

"Планираме през 2024 г. да направим промяна в стандарта за учебния план, където има избираеми учебни дисциплини, да има възможност за формирането на интегрални учебни предмети, които изискват интегрирано знание, но и съвместна работа между учители. Те да преподават и оценяват съвместно знанията и уменията на своите ученици", каза той.

"Планираме още от 2024 г. да има промени в задачите за външното оценяване за десети клас - те да бъдат по-практически ориентирани, а след това, през следващите години, постепенно да променим задачите във външното оценяване след четвърти клас, а след две години и задачите във външното оценяване и след седми клас", обясни министърът.

Той отбеляза, че промените в учебните програми и в учебното съдържание ще се свържат с промяна в начина на оценяване и на въвеждане на повече елементи на формиращо оценяване.