Т ази неделя за Българската социалистическа партия приключи не просто една кампания, а цяла финансова епоха. Резултатът от едва 3%, постигнат от коалицията „БСП – Обединена левица“, постави партията в най-тежката ситуация от 1990 г. насам: оставане в политическа изолация и пълна липса на гарантираното държавно финансиране.
Капанът на коалицията и законът за 4-те процента
Математиката се оказа най-големият враг на „Позитано“. По закон самостоятелните партии получават субсидия при над 1% подкрепа. Коалициите обаче – какъвто бе форматът на левицата този път – имат право на държавно финансиране само ако прескочат границата от 4%. Спускайки се до критичните 3%, БСП автоматично губи милиони левове годишен приход.
Това е ироничен и болезнен обрат. Само за последното тримесечие на 2025 г. Министерството на правосъдието е превело на партията 371 753 лв. Сега този поток пресъхва в най-критичния момент.
Планът „Зарков“ и банковият риск
Ситуацията става още по-драматична заради финансовото наследство, с което новото ръководство трябва да се справя. В средата на март новият лидер на БСП Крум Зарков призна това, което дълго се шепнеше по коридорите: наличните средства на партията са изчерпани.
За да финансира предизборната кампания, „Позитано“ 20 прибегна до краен ход – теглене на банков заем. На последния конгрес беше обявено, че финансовите проблеми са „овладени“, но днес тези думи звучат по-скоро като пожелание. Без държавната субсидия, която е основният гарант пред банките, погасяването на кредита се превръща в мисия невъзможна. Единственият оставащ ресурс са средствата за първите четири месеца на 2026 г., които предстои да бъдат получени, но те едва ли ще покрият дупката.
Въпреки това Крум Зарков заяви на пресконференция в централата на партията: "Постигнахме резултат, който много хора считаха за невъзможен".
"Поздравяваме партията на Румен Радев за успеха, който му дава право да сформира правителство“, каза той и заяви, че БСП е отворена за сътрудничество, но при ясни принципи и правила.
„България трябва да има устойчиво, компетентно и, не на последно място, почтено правителство, така че ние ще следим с интерес и загриженост следващите му действия“, отбеляза още лидерът на БСП
Той се надява и парламентът, който трябва да излъчи мнозинство, да поеме отговорност, да направи бюджет, "да види инфлацията, растящите цени и отлаганите мерки за промяна в съдебната система, като я постави, където ѝ е мястото".
„Позитано“ 20: Сграда от бетон и история
Сградата на ул. „Позитано“ №20 не е просто административен адрес – тя е архитектурен символ на една отминала епоха.
Построена в края на 80-те години, сградата е замислена като дом на Градския комитет на БКП в София. Проектирана е в стила на късния социалистически брутализъм – масивен бетон, широки и студени фоайета, тежки мраморни стълбища и лабиринти от кабинети. Тя трябваше да внушава стабилност и вечност. Парадоксално е, че сградата е завършена буквално в навечерието на промените през 1989 г., като че ли за да послужи за „евакуационен център“ на социалистите.
Пристанът на 1990-а:
През 1990 г., под натиска на бурните протести, БСП беше принудена да освободи Партийния дом на Ларгото. Преместването на „Позитано“ беше акт на символично отстъпление – от центъра на държавната власт към „тихия фронт“ на партийната работа. През годините адресът стана нарицателен. „Позитано реши“, „На Позитано се карат“, „Линията на Позитано“ – тези фрази влязоха в политическия жаргон на България. Сградата се превърна в затворена екосистема, където се ковяха коалиции, падаха правителства и се водеха безмилостни вътрешнопартийни войни.
Екипът на Vesti.bg потърси пресцентъра на БСП за коментар относно бъдещите планове за финансиране на партията, но до този момент нямаме обратна връзка.