С мяна на правителството в България предполага и смяна на външнополитическия курс на страната: според оценката на експертите, с които се свърза руското издание "Известия", формирането на ново правителство може да се отрази позитивно на отношенията между София и Москва.
През последните две години в България има постоянни скандали с това, че властите обвиняваха Русия в шпионаж и гониха нейни дипломати – последният такъв инцидент стана през март 2021 година, пише в материала си "Известия".
Агенция "Фокус" представя текста без редакторска намеса:
"Настоящите парламентарни избори в България заплашват страната със значителни политически сътресения: според събеседниците на "Известия" в политическия истеблишмънт на републиката резултатите от гласуването показват, че страната има опасност да се сблъска с големи трудности при съставянето на ново правителство. Ако те не бъдат решени, може да я очаква още един път предсрочен парламентарен вот.
"Тези избори показаха колко е разделено българското общество", каза източник на "Известия" от предишното, 44-то Народно събрание на страната.
"Сега влязоха нови партии. Те временно запълват политическия вакуум, привличайки гласове от традиционните сили, които от своя страна постепенно губят доверието на гражданите. Тази политическа фрагментация може да се превърне в сериозна пречка за формирането на правителствена коалиция".
Парламентарните избори в България се проведоха на 4 април. В страната им се отдаваше голямо значение: например президентът на републиката Румен Радев призова всички граждани да участват в гласуването, подчертавайки, че в противен случай "историята може да изпрати страната на поправителен по демокрация". Гражданите не обърнаха особено внимание на президентския призив - от 6,5 милиона гласоподаватели само 2,6 милиона, или 40%, се явиха на избирателните секции.
В резултат на това, според ЦИК на страната, след преброяване на 92% от гласовете, 240 места в еднокамерното Народно събрание за следващите четири години ще бъдат заети от представители на шест партии: 1. Управляващите десни Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), начело с настоящия премиер Бойко Борисов, който е на власт от 12 години - те получават 26,02% от гласовете; 2. Новото движение "Има такъв народ", което е основано през февруари 2020 г. от известния български шоумен Слави Трифонов - 17,9%; 3. Лявата Българска социалистическа партия (БСП) - 14,99%; 4. Ляволибералното "Движение за права и свободи" - 9,94%; 5. Алианс на три движения – "Демократична България" - 9,69%; 6. Гражданска платформа "Изправи се. Мутри вън" - 4,81%. Общо 22 партии и осем коалиции се бориха за места в парламента.
"Настоящите избори се проведоха в условията на разделение на социално-политическите настроения и през последните години това разделение не е само между отделни партии, но и между различните клонове на властта - по-специално между министър-председателя и президента", пояснява пред "Известия" старшият научен сътрудник на Институтя по славяноведение на РАН Пьотр Искендеров.
"Докато Бойко Борисов гравитира към прозападен курс, Румен Радев заема по-балансирана позиция. Изборите показаха, че ГЕРБ все още се ползва с подкрепата на населението, поради факта, че България участва в Европейския съюз и евроатлантическите структури. Фактът обаче, че движението спечели по-малко от очакваното и сега трябва да търси съюзници в коалицията, казва, че в крайна сметка обществото е малко уморено от тази партия".
България е парламентарна република и от това гласуване зависи какво ще бъде правителството. Резултатите показват ясно, че ще бъде коалиция. Все още е отворен въпросът кой с кого ще се обедини - в частност не е ясно дали партията на Бойко Борисов ще остане на власт или ще отиде в опозиция. Новите сили, които преодоляха прага от 4% и се оказаха в парламента, вече обявиха победата си над ГЕРБ и освобождаването на гражданите от "машината на Борисов". Лидерите на Демократична България направиха ликуващи изявления: "Изправи се. Мутри вън" и "Има такъв народ" се въздържаха от изявления.
Според Пьотър Искендеров формирането на ново правителство може да трансформира външнополитическата ориентация на страната.
"Това може да има положителен ефект върху отношенията между Руската федерация и България, тъй като София се интересува от руските енергийни ресурси и приток на инвестиции и туристи - и това ще ограничи някои антируски прояви, които се случват в България през последните две-три години", отбеляза експертът.
Един от показателите, че нещата не вървят добре в отношенията между Москва и София, са зачестилите шпионски скандали през последните години - например в средата на март 2021 г. бяха задържани по подозрение за шпионаж в полза на Русия шестима служители на българското Министерство на отбраната. Това доведе до факта, че двама служители на руското посолство бяха обявени за персона нон грата и получиха 72 часа за напускане на страната. Това не е първият подобен случай - например през 2020 г. поради тази причина руснаци от различни страни бяха изгонени седем пъти, пет от които бяха в България.
"Поражението на ГЕРБ ще изиграе роля в смисъл, че управляващата партия наскоро предприе отчаяни стъпки, за да докаже пламенната си русофобия“, посочва Павел Кандел, водещ изследовател в Института за Европа на РАН.
"Факт е, че европейската преса вече е отписала Бойко Борисов - заради корупция, нарушения на правилата за използване на европейските фондове, дълъг престой на власт и загуба на авторитет. Затова той трябва да докаже: "Вие все още се нуждаете от мен". Всъщност той правеше именно това.
Руското посолство в София отказа да отговори на въпроса на Известия дали Москва очаква промени в правителствения курс.
"Докато в България не бъде сформирано ново правителство и не бъде представена програма за управление, включваща външнополитически приоритети, считаме за ненужно да коментираме хода и резултатите от настоящите избори", заяви дипломатическата мисия.
Отговаряйки на въпроса как руската страна оценява сегашното ниво на двустранни отношения, дипломатите се позоваха на неотдавнашното интервю на руския посланик в България Елеонора Митрофанова пред местния вестник "24 часа". Дипломатът се ограничи с думи, че Русия и България имат сериозен потенциал в търговската, икономическата, научната, културната и образователната сфера. След това тя заобиколи въпроса за политическите противоречия.
Две седмици по-рано обаче, в интервю за същото издание, Елеонора Митрофанова не премълча възраженията си и откровено заяви: "Антируската реторика в България бързо набира скорост вече повече от година".
"От октомври 2019 г., приблизително на всеки три месеца, българските власти неоснователно, "с помпозност", гонят руски дипломати под измислен предлог. Ако сравним фактите, тогава можем да заключим, че прогресивното развитие на нашето сътрудничество е заседнало като кост в гърлото", подчерта тогава дипломатът.
ЦИК: Резултати от изборите при 98,93% обработени протоколи
