34

Н ационалният флаг бе издигнат тържествено над паметника на Незнайния воин по време на церемонията за 141-годишнина от Освобождението на България.

Президентът и върховен главнокомандващ на Българската армия Румен Радев прие Почетния гвардейски строй. Българският трибагреник беше донесен от четирима гвардейци и издигнат тържествено под звуците на националния химн. Бяха произведени и 20 артилерийски салюта в знак на почит за издигането на националното знаме. Беше положен венец на паметника на Незнайния воин в памет и признателност на загиналите за Освобождението на България.

Стотици бяха гражданите, дошли да наблюдават тържествената церемония и да поднесат своите цветя, да отдадат почит към героите. Присъстваха представители на властта – депутати, министри, представители на висшето духовенство, начело с патриарх Неофит.

Фанфари оповестиха началото на церемонията. В центъра на вниманието бяха строените под конец гвардейци, както и представителният духов оркестър.

По-рано в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” се състоя литургията по повод 141 години от Освобождението. Бяха отслужени Молебен за здравето и преуспяването на българския народ и Панихида за всички войни, дали живота си за българската свобода по време на Руско-турската освободителна война.

С благодарност и признателност България отново свежда глави в дълбок поклон пред паметта на всички знайни и незнайни герои на нашата свобода. Това каза патриарх Неофит по време на молебена. 

Точно в 12.00 часа започна тържествената смяна на караула пред президентството по повод Националния празник – Трети март. Днес отбелязваме 141 години от Освобождението.

Десетки софиянци и гости на столицата се бяха строили редом с гвардейците пред парадния вход на "Дондуков" 2, за да наблюдават тържествената смяна на караула. Въпреки вятърът, който духа в столицата, слънцето създаде благоприятни условия за излезлите в днешния празничен ден.

За първи път тържествената смяна на караула е извършена на 5 ноември 2003 г. Новите ритуали, които представя Националната гвардейска част, са свързани със съхраняването и развитието на традициите, заложени в миналото. След 1879 г. се практикува поставяне на почетна стража пред важни държавни учреждения. Задължително в празнични дни, пред двореца и сградата на Народното събрание, тази разширена почетна стража е изпълнявана само от гвардейци в парадна униформа – израз на специално отношение към българската държавност.

Гвардейската служба е много мъжка служба, тя не е никак лека. За това само по себе си говори и големият състав, все още неокомплектован в Националната гвардейска част.

Гвардеец се става трудно, тя е атрактивна служба, но и отговаря на редица изискванията – да има желязно здраве, да е висок 178 – 182 см., да тежи до 85 кг и да нямат видими белези по тялото.

Мисията на Националната гвардейска част днес е не само да представя най-добрите войнски традиции и ритуали, но и да бъде център за тяхното възраждане и обогатяване в името на съхраняване и утвърждаване на националната идентичност.

Източник: БГНЕС

Честванията на историческия връх Шипка бяха наблюдавани от хиляди българи. Заупокойна молитва в памет на загиналите герои за свободата на България отслужи Великотърновският митрополит Григорий.

На Шипка е председателят на парламента Цвета Каранчева. „Саможертвата на всички, които са дали живота си за свободата на България, ще помним поколения българи и ще възпитаваме децата си с тази памет", каза тя пред множеството на върха.

След няколко часа в центъра на София ще се състои и кулминацията на тържествата. Тържествената заря-проверка започва в 19.00 часа в небето над площад Народно събрание. Тогава президентът Румен Радев ще произнесе слово.

Навръх 3 март старозагорци отново изминават пътя-поклон до хълма „Бранителите на Стара Загора“ в шествие с националния флаг. 300-метровото знаме за поредна година беше носено на ръце от военнослужещи от Втора механизирана бригада, заедно с желаещите да застанат редом до тях старозагорци и гости на града.

По повод 141 години от Освобождението на България, трикольорът ще се издигне на "Самарското знаме" - символ на героизма на старозагорци, дали живота си в защита на своя град по време на Руско-турската война.

Източник: БГНЕС

Тържествата на Трети март започнаха с Божествена света литургия, която беше отслужена в Катедралния храм "Свети Николай". След това бяха положени венци и цветя на паметниците, посветени на Освобождението на Стара Загора - Мавзолей-костница "19 юлий 1877", Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин, Паметник на загиналите воини в Джуранлийския бой, Паметник на загиналите във войните старозагорци и Паметник на Старозагорското въстание.

Над 300 души участваха в уникално по рода си масово спускане със ски в Пампорово. Хората се появиха на пистата, облечени в народни носии и с българския трибагреник в ръце. Събитието било организирано в социалните мрежи. 

Масовото спускане се провежда за трета поредна година на 3 март. То започна от връх Снежанка, мина по писта № 6 и завърши на Плаза Студенец. Там, под звуците на родопски гайди, се изви голямо хоро.

Пътят от пристанище Бургас до Българово изминават жители на морския град и всички българи, които искат да отдадат почит към загиналите за свободата на България. Шествието започна малко след 9.00 ч. на 3 март от Морската гара.

12-метров трибагреник украси крепостта Овеч в Провадия. Флагът бе спуснат от голямата спираловидна стълба, която води към западния вход на средновековната твърдина над града.

„Крепостта Овеч е част от забележителното културно-историческо наследство на Провадия, на Варненска област и на цяла България.

Това величествено място ни изпълва с гордост, затова вярваме, че националният флаг, който издигнахме, ще докосва още по-силно сърцата на хората, щом погледнат към възвишението”, сподели Ивайло Парушев от МГЕРБ - Провадия.Инициативата е на младежката организация на партията.

Източник: БГНЕС

Ликът на Паисий Хилендарски, пробудил народа за национално възраждане с "История славянобългарска", поведе празничното шествие за Трети март в Добрич. Колоната увлече деца и възрастни под наслова "Първите" и с портретите на Неофит Бозвели, Васил Априлов, Петър Берон, Раковски, Левски, Ботев и други просветители, църковни деятели и водачи на национално-освободителното движение. Ученици развяха националния трикольор и копие на Самарското знаме.

Шествието тръгна от храма "Свети Георги", където бе отслужена панихида за загиналите за Освобождението на България и празничен водосвет. На мемориалния комплекс "Хан Аспарух", където се събра множеството, почетен караул на Военноморските сили отдаде почести на героите, жертвали живота си за свободата на Отечеството. Честит национален празник, българи, се обърна кметът на Добрич Йордан Йорданов към гражданите и призова всеки да се взре в своята съкровена истина за петте века в робство, за да пребъде в паметта Трети март.

С тържествен ритуал в мемориалния комплекс бяха издигнати българският трикольор, знамето на Европейския съюз и флагът на Добрич. Представители на местната власт, на Военноморските сили, областната управа, депутати, обществени организации, граждани положиха венци и цветя на паметника.

В Копривщица отбелязаха 3 март с традиционна възстановка на посрещането на руските войски. Пресъздаването на историческите събития започна с изстрели от пушки. Тази година хората, които участват във възстановката, са по-малко в сравнение с предишни чествания. Но пък градът посреща хиляди туристи, идващи да се насладят на празничния парад.

Стотици пловдивчани и гости на града се изкачиха на Бунарджика /Хълма на освободителите/ за честването на 141-та годишнина от Освобождението на България и на националния празник.
Днес се навършват 141 години от паметния 3 март 1878г., когато е подписан Санстефанския мирен договор. Този дипломатически документ символизира нашето освобождение, започна словото си ректорът на пловдивския университет проф. Запрян Козлуджов. Чрез него Българската държава възкръсва след пет вековно небитие, като автономно княжество. В нашето съвремие Националният празник е призван да сплоти българската нация. 3-ти март е символ, както на освобождението, така и на нереализираното българско национално обединение, каза още проф.Козлуджов.

С падане на колене и едноминутно мълчание присъстващите на Хълма на освободителите засвидетелстваха почитта си към загиналите за свободата ни герои и положиха венци и цветя пред първият в страната паметник, издигнат в чест на Освобождението. Тържественото честване на Бунарджика бе предшествано от молебен в катедралния храм "Св.Богородица". Сред официалните гости бяха много представители на местната власт, депутати, духовници, висши военни и общественици.

Честването на Националния празник в Пловдив продължава с панихида за загиналите български опълченци пред паметника на Централните гробища, празничен концерт на Представителният духов оркестър на ВВС и тържествена проверка-заря, от 18.30 часа на площад "Съединение", с участието на военни формирования от гарнизон Пловдив.

С възстановка от живи картини Разград отбеляза Националния празник - 3 март. Над 60 реконструктури от шуменските сдружения "Жива история" и "Жива сила", регионалния шуменски клон на националното дружество "Традиция", варненския клуб "Миноносец Дръзки" и артисти от Капанския ансамбъл пресъздадоха бойните действия при разградското село Езерче. Битката при селото на 26 юли 1877 г. е първият сблъсък на Източния фронт в Руско-турската война между Русчушкия руски отряд и Източнодунавската османска армия. На площад "Възраждане" в Разград 141 години след освобождението руските войски от XIII армейски корпус, предвождани от княз Александър Дондуков-Корсаков, в ролята на който се превъплати офицера от резерва Христо Драгозов бяха отново посрещнати тържествено от населението с музика и погача. Историческата възстановка възкреси и подписването на Санстефанския мирен договор.

"Днес не сме разделени на чужди и наши, а сме всички заедно - единни, смирени и благодарни пред делото на дедите ни. Днес всички сме един народ, с история и родова памет, с език и национално самосъзнание. Но ние помним и знаем, че нашето настояще и бъдеще следват заветите на Дякона и Ботев, на Раковски и Каравелов", заяви в приветственото си слово след възстановката кметът д-р Валентин Василев.

С едноминутно мълчание жителите на града отдадоха почит на загиналите за свободата на България. В знак на признателност пред героите венци и цветя бяха поднесени от представители на областната и общинската администрации, институции, политически партии, училища. Цветя положиха и признателни граждани.

Русенци отбелязаха Националния празник на България - Трети март, пред Паметника на Свободата в крайдунавския град.

"В битието на всеки народ и всяка нация има дати, които обръщат страницата на историята му и слагат ново начало за неговото развитие. Обикновено това са датите, свързани с държавността. Нейното наличие е от изключително значение и за развитието на духовността, културата и вярата", каза в словото си заместник-областният управител на Русе Валентин Колев.
Русенският митрополит Наум отслужи заупокойна молитва в памет на героите и благодарствен молебен за извоюваната свобода. В церемонията участваха Почетната рота от Русенския гарнизон и Общинският духов оркестър с диригент Димчо Рубчев.

В края на тържеството институции, обществени организации и граждани поднесоха венци и цветя пред Паметника на Свободата.

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878г./ и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март /19 февруари стар стил/. Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена Българияе автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник. 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@