Н а днешния ден отбелязваме възкресението на българската държава, която близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода.
На 3 март празнуваме най-големия национален празник в съвременната ни история.
Денят на Освобождението на България от османско владичество.
След започналата Руско-турска война през 1877 г., обявена с манифест в Кишинев от император Александър II, на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната.
Войната завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.
Тази дата не е избрана случайно.
Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили.
Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор.
По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.
По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
"Днешният век е век на свободата."
Днес няма как да не си спомним и за храбрите българи, борили се за свободата на страната ни.
Една от най-ярките личности в освободителното движение - това безспорно е Васил Левски.
Той е не само революционер, но и идеолог, и организатор на българската национална революция.
Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО).
Неговата мечта и цел, и основен идеал в дейността - България да бъде чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.
Не може да не споменем и Георги Бенковски, чиято дейност също допринася много.
Истинското му име е Гаврил Хлътев.
Качествата на Бенковски се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание.
След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие.
След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ НЕВИЖДАНИ КАРТИ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ И СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турските куршуми.
Още един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение умира, но никога не ще бъде забравен той и неговото дело, както и това на всички българи, които са се борили за свободата на Отечеството.
Във видеото горе си припомнете и за другите големи герои, загинали за България.
Няколко интересни факта за 3 март:
Денят на Освобождението на България е националният празник на България от 1991 г. Празникът на Освобождението на България - 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г.
Две години след Освобождението - през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г.
С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен отново за официален празник (тоест и неработен платен ден), като става вече национален празник в Република България.
Върхът, където е днес Паметникът на свободата, се е наричал вр. Свети Никола
Той е висок 1326 м. През 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и, за да се избегне абсурда, на истинския връх Шипка се дава също ново име - Малка шипка.
Традиционно хиляди българи ще се изкачат на историческия връх Шипка, за да присъстват на честванията по повод 141 години от Освобождението на България, където пред монумента с бронзовия лъв с военни почести ще бъдат поднесени венци и цветя.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
