О ще в първите работни дни на народното събрание “Възраждане” внесе за четвърти път законопроектът за чуждестранните агенти. Какво мисли един руснак за този закон, който от години действа в Русия? Репортерът на NOVA Виктория Бояджиева се срещна с юриста Кирил Коротеев, ръководител на международната практика в правозащитната организация „АГОРА Интернешънъл“. Той е представлявал стотици граждани пред Европейския съд по правата на човека по дела срещу Русия и е бил част от редица правозащитни организации, сред които и "Мемориал" - една от първите структури отстранени от руския Закон за чуждестранните агенти.
Г-н Коротеев, срещаме се в много бурна за родината ви седмица. Американският президент Джо Байдън позволи на Украйна да използва ракети с дълбок обсег в Русия, което пък от своя страна разгневи руския държавен глава Владимир Путин. Как коментирате ситуацията?
Аз съм юрист и професионалното ми мнение е, че използването на ядреното оръжие е възможно не като отговор на всякакво нападение, а само на такова нападение, което представлява заплаха за съществуване на държавата. За сега, както ми се струва, не съществува такава заплаха за Руската федерация.
Това, което Путин конкретно заяви е, че “агресията на която и да е неядрена държава, но с подкрепата на ядрена държава, ще се счита за атака срещу Русия, на която е възможен ядрен отговор”.
Затова формулировките, които са използвани в последната версия на ядрената доктрина на Руската федерация за съжаление стигат по-далеч от това, което позволява международното право и това несъмнено е повод за безпокойство.
Като гражданин обезпокоен ли сте от тази реторика?
Притесняват ме много различни действия на руските власти от последните може би 25 години откакто станах възрастен човек, а всъщност и преди това, действия, които нарушават руското и международното право, по повод, на които има много решения на международните органи, в частност на Европейския съд за правата на човека. Тези действия често са много по-страшни от риториката. Тя може да бъде крайно неприятна, но е много по-страшно, когато се извършват убийства, изтезания, когато изчезват хора, нещо което виждаме, че не спирало от две хилядната година, от времето на конфликта в Чечения и нататък Сирия, Грузия, Украйна.
Вие самият сте представлявал много хора пред Европейския съд по правата на човека основно по дела срещу Русия. Вие самият как живеете? Страхувал ли сте се някога за себе си?
На моите подзащитни винаги им е било по-трудно отколкото на мен, защото аз бях юрист, а техните права бяха нарушавани. Сега живея извън Руската федерация, това ми позволява да се освободя от известна част от напрежението, свързано с това, че юристите и други представители на организациите на гражданското общество са под сериозен натиск.
През 2014 година „Мемориал” – правозащитната организация, която вие сте представлявал е една от първите организации, която попада под рестрикциите на Закона за чуждестранните агенти. Как се случи това?
За да бъде наречен някой агент в първата версия на закона за чуждестранните агенти го имаше условието организацията да получава финансиране от чужбина и да се занимава с политическа дейност. А „политическа дейност” е едно изключително неконкретно понятие за Русия. „Мемориал” никога не е отричал, че е получавал пари от чужбина, както и много други руски НПО. Но руските органи и съдилища решиха, че „политическа дейност” е например „информирането за случаи на задържания по време на демонстрации”, които през 2011 – 2012 година се провеждаха много често. Един от проектите на „Мемориал“ тогава беше създаден именно за това хората да могат да научат кой е бил задържан, къде е закаран и какво се случва с него. Друг такъв пример е дейността на „Мемориал“ по съставянето на списъка на политическите затворници. Самото използване на термина, самата идея, че в Русия тогава вече е имало политически затворници, беше тълкувана от властите като „критика на самата система, на правосъдието в Русия”. Подобна критика означаваше, че „Мемориал“ се занимава с политическа дейност и по тази причина трябва да е в регистъра на чуждестранните агенти. По-нататък това води до голям брой ограничения и изисквания за организациите в регистъра. А те са такива, че е невъзможно всички да бъдат спазени. Това е голям обем на отчетност, обозначаване на всичко, което говорите, публикувате, пишете с етикет „чуждестранен агент”. Има задължителен текст, който винаги трябва да се слага и всички държавни органи се отнасят към вас като към лесна плячка. Тоест ако при вас всичко е наред, ако всички документи са маркирани, ще намерят в библиотеката ви книга, която дори не ваша, просто книга от библиотеката ви и ще ви обвинят, че я разпространявате. До такъв абсурд стига изискванията на властите, че дори две нарушения, колкото и да са малки, са вече повод за закриване. Като резултат от това през 2021 година, „Мемориал“ беше ликвидиран като юридическо лице.
На практика по този начин се задушава възможността изобщо да има неправителствени организации и медии, които да са с опозиционно мнение?
Именно. „Мемориал“, за съжаление, далеч не единствената организация, която беше ликвидирана, десетки бяха. Законът по-късно обхвана и медиите, и частни лица. Дори не е необходимо да сте опозиционно настроени. Достатъчно е да сте някаква важна организация не контролирана изцяло от държавата, да сте просто независими. Това ви прави автоматично чуждестранни агенти и просто правят живота невъзможен.
Законопроект с подобно име беше внесен и в българския парламент четири пъти. Предходните три беше отхвърлен от депутатите. Партия „Възраждане” в първите дни на новия парламент отново внесе законопроекта. Сравнявал ли сте го? Чел ли сте българската версия на законопроекта за регистриране на чуждестранни агенти?
Да. Текстът се различава от руския, но ми се струва, че идеята в българския проектозакон и в съвременния руски закон е много подобна – изключването на хора с критична позиция спрямо изпълнителната власт от политическия живот. Донякъде българският проектозакон, както разбирам текста, дори стига по-далеч от руския! Във всеки случай стига по-далеч, отколкото по-ранните варианти на руския закон, сега в Русия той е много строг, когато става въпрос за ограниченията за чуждестранните агенти.
Лидерът на партия „Възраждане” заяви, че българската версия на закона по-скоро наподобява американския закон, тъй като там също има подобен, повече отколкото руската версия. Какво е вашето наблюдение?
Политиците и в Русия, и в Грузия, и в Киргистан постоянно твърдят, че техният закон с нищо не се различава от американския при положение, че това са много различни текстове. При цялата критика, която може да бъде изразена по повод на американския закон, той все пак предвижда изискването чуждестранния агент да действа по поръчка от страна на чужда държава или организация. Тази връзка липсва във всички останали закони за чуждестранните агенти, които бяха приети напоследък, особено в Централна и Източна Европа. Идеята на амерканския закон е да регулира лобистката дейност от чужди страни.
Доколкото разбирам в американската версия на закона няма изобличаване на агенти. Докато в българската и в руската версия има. Има преследване на хора, има тълкуване на това кой е агент и кой не е агент. Правилно ли разбирам?
Американският закон също предвижда преследване, но по много различни критерии спрямо руския. В Русия за чуждестранно финансиране беше прието възстановяването на 20 фунта, платени за отменен влак – човекът е обявен за чуждестранен агент, защото по картата му са преведени пари, защото чуждестранна железопътна компания е трябвало да възстанови цената за билета. Знаем случаи, които за вписани в решение на съда, когато отказът от чуждестранно финансиране се признава за чуждестранно финансиране. Отказана е награда, но човекът попада под ударите на закона.
Припомням, че според Законопроекта на "Възраждане" чуждестранен агент е всеки, който е получил повече от 1 000 лв. от чуждестранна организация. Такива хора не биха имали право да преподават, да работят в БАН и редица още други ограничения. Може ли по начина, по който е записан българския законопроект, под рестрикциите му да попадне например писател, който никога през живота си не писал по политически теми, но е получил награда от чуждестранна организация?
Абсолютно! За съжаление това се случва редовно в Русия – и писатели, и професори, и певци, всички групи културни дейци усетиха върху себе си действието на този закон. Ако български писател получи наградата „Букър“ несъмнено законът допуска в такава ситуация възможността да бъде приложен.
Да вземем техните аргументи за прокарване на законопроекта. Те казват, че искат да се осветли кой е агент и да пазим държавата ни от чуждестранно влияние. Как бихте отговорил на техните аргументи, които звучат близки до хората?
Това е манипулация. Съвременното право на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека отбелязва много ясно, че прозрачността несъмнено е важна цел, но изискването за прозрачност на финансирането трябва преди всичко да е насочено към политическите партии, сред които гражданите правят своя избор. При тях е важна информацията за това, дали при партиите има пряко или косвено финансиране от чужбина. А що се отнася до организациите на гражданите, които просто казват, пишат, рисуват, пеят нещо, за тях не трябва да са предвидени такива ограничения. Те противоречат на Европейската конвенция за правата на човека.
Какво е влиянието на закона върху медиите?
В Русия този закон беше използван, за да унищожи голям брой независими медии. Могат да бъдат изброени десетки както руски, така и чужди издания, които пострадаха от него, освен това и индивидуални журналисти, десетки, ако не и стотици, които са вписани в регистрите. От там насетне всичко, което произвеждате като медия, се зацапва с повсеместното маркиране, че сте чуждестранен агент.
Какво се случва с хората, които са включени в списъците?
Това, преди всичко, означава представяне четири пъти в годината на отчети за парите ви. Всякакви, дори ако сте ги похарчили за хляб и мляко, също сте длъжни да обявите това пред Министерството на правосъдието. Отчет два пъти в годината за дейността ви, за това, което сте правили, одит на сметките ви, нещо, което също струва огромни суми. И всеки път, щом си отворите устата, трябва да изговорите много сложна конструкция от думи, означаваща, че сте чуждестранен агент - всеки път, когато публикувате нещо в интернет, всеки tweet, всяка снимка на котенце във Facebook. И маса забрани – за преподаване, да публикувате реклама, сега се въвежда забрана за получаване на средства като резултат на интелектуална собственост, тоест за авторските ви права – от тиражите на книгите ви, от концертите, от музиката, която пускат по радиото и така нататък. И броят на тези забрани само се увеличава.
На практика се предотвратява възможността човек изобщо да е лидер на мнение. Нещо като институционален тормоз. Има ли понастоящем хора, които са в затвора по този закон?
Точно заради нарушаване на закона за чуждестранните агенти никой не е вкаран в затвора, но има много осъдени или на глоби по Наказателния кодекс за неспазване на този закон, или лежат в затвора за предполагаемо нарушаване на други закони, като този за военната цензура, например. Защото всяка една критика срещу войната в Украйна е углавно престъпление в Русия. Тоест човек, който е обявен за чуждестранен агент се превръща в лесна цел за наказателно преследване и това не е задължително да става по нормите на закона за чуждестранните агенти.
Какво се случва в другите държави, които вече е въведен закон, аналогичен на руския? Кои са държавите, в които има такъв? В Унгария през 2020 година законът претърпява критика и съответно е отменен.
Подобни закони бяха приети в Грузия, въпреки огромните протести, в Киргистан и от известно време в Казахстан. Унгарските закони се отменят, защото Европейският съюз действа в този случай навреме, но унгарските власти измислят нещо ново всеки път и сега е подготвен нов закон, който сигурно няма да издържи проверката за съответствие на правото на Европейския съюз. Има такъв проектозакон в Словакия, има проектозакон, който от време на време се появява в Сърбия, Босна и Херцеговина. Разпространяват се все по-широко и по-широко. Важно е никъде да не се допуска приемането им, защото никъде не са довели до нищо добро.
Какъв е Вашият призив, съвет, обръщение може би към българските граждани, които за пореден път ще чуят дискусиите по отношение за този законопроект в Народното събрание?
Съветът ми е да помолите на депутатите, за които сте дали вота си, да гласуват срещу такъв закон. За да разберете степента на репресиите, които се случват сега в Русия, чуйте следния пример. Затова, че карате със 120 километра в час, при ограничение от 60, ще платите глоба някъде от към 15 евро, но ако пък сте чуждестранен агент и снимката на котенцето ви във Facebook е без бележка за това, че „тя е направена, разпространена или изпратена от чуждестранен агент” и така нататък, ще трябва да платите 3 хиляди евро. Това е един закон, граничещ с безумие и трябва да бъде спрян.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
