П резидентът Илияна Йотова заяви на извънреден брифинг днес, че ще обнародва Закона за държавния бюджет за 2026 г.
Според нея налагане на вето и връщането за закона за ново обсъждане би поставило финансите на държавата под по-голям риск.
"Обнародвам закона за държавен бюджет на Република България за 2026 го, гласуван от Народното събрание", каза Йотова.
Василев и Денков връчиха на президента Йотова петиция за вето на Бюджет 2026
"В президентската институция от приемането на бюджета в Народното събрание до този момент постъпиха 69 становища на политически партии, синдикати и граждански организации. В четири от тях бяха предложени мотивирани искания за връщане на закона за ново обсъждане, тоест за налагане на вето. Внимателно се запознахме с всяко едно становище, с проведените в Народното събрание дискусии и спорове, с публичните дискусии и публичните гледни точки", поясни Йотова.
"Разбираеми са опасенията, свързани с размера на бюджетния дефицит и за изменение и допълнение на вече действащи закони през преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджет. Разбираеми са, защото измененията и допълненията в закони трябва да се случват след дискусия и разглеждане на самите закони, да има обществено обсъждане и задължителна оценка на риска. Разбираеми се и принципно подкрепяме изразените в множество становища и искания за по-голяма финансова дисциплина и за по-отговорно управление на публичните средства", подчерта президентът.
"Седем месеца България работи в условия на два пъти удължен бюджет. Бюджет за 2025 г. изработен и действащ в лева. А от 1 януари 2026 г. България прие еврото. На 10 юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз откри процедура по прекомерен дефицит, надвишаващ 3% от брутния вътрешен продукт по член 126 от договора за функционирането на Европейския съюз. Препоръките са за предприемане на мерки за постепенно ограничаване на дефицита и неговото намаляване в следващите три години. В дискусиите за бюджета към констатациите на Европейския съюз се прибавят изнесени данни за фактическото състояние на публичните финанси в държавата, като над 3 милиарда еро не са разплатени. Около 1 милиард няма да влязат в приходната част на бюджета, защото авансово вече са прибрани. В тези 3 милиарда се включват задължения, поети в предишни години, но неразплатени до този момент, от парите на общините до сключване дори на извънсъдебни споразумения с фирми и компании, защото са изработили това, което е трябвало, но не са получили парите си. По този въпрос впрочем очаквам министерствата и агенциите да допълнят тази картина, защото имам опасенията, че не всичко се знае все още. Сега обаче настъпи моментът за плащане на старите сметки. Законът за 2026 година влиза в сила с обратно действие, тоест от 1 януари. Приема се в края на седмия месец, когато значителна част от приходите и разходите вече са реализирани и това затруднява изключително много планирането", отчете Йотова.
Президентът решава дали да наложи вето върху държавния бюджет
"Защо обнародвам бюджета? Първо, въпреки забележките за някои от параметрите на бюджета, президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност на държавата. Ние сме единствената страна в Европейския съюз, която която във финансово отношение работи в такива условия. Връщането на закона за ново обсъждане би поставило под още по-голям риск финансите на държавата и след 1 август 2026 година. Многократно повече от негативните становища, впрочем са призивите към президентската институция час по-скоро този частичен бюджет за пет месеца да влезе в сила, защото нито една система, организация, структура, фирма, компания не може да приеме собствения си бюджет в момента и да направи елементарно, макар и достатъчно планиране", поясни държавният глава.
"С връщането на бюджета още повече ще се блокира дейността на общини, социални плащания, плащания за здравеопазване и образование. Някои от най-оспорваните предложения, впрочем, които наистина търпяха критика, са оставени за бюджет 2027 г. Надявам се те да претърпят още по-сериозен, още по-прецизен анализ, да бъдат подложени на обществени разисквания с ясна оценка за риска от тяхното приемане. Що се отнася до противоконституционни текстове в гласувания бюджет, правният екип на президентската институция, както и много от получените становища в тази област на едни от най-големите експерти, конституционалисти в страната, не предполагат и не намират основания за противоконституционност", посочи Йотова и поясни, че "в настоящия момент общественият интерес е свързан с възстановяването на нормалния бюджетен процес и функционирането на държавата".
"Ние ще работим пет месеца с Бюджет 2026, но работата по Бюджет 2027 ще започне буквално след месец август. Там трябва да се извършат дългоочакваните реформи или поне да се дадат ясни индикации, че започват. Там трябва да се извърши нещо, което отдавна трябваше да стане - синхронизирането на собственото ни национално законодателство и най-вече гарантиране на финансовата и социална сигурност на българските граждани и предпоставките за икономическо развитие на страната. Виждате, че съзнателно не влизам в политическа риторика и в политически оценки, защото освен всичко друго по българската Конституция, изработването на бюджета и неговото прилагане е изцяло от компетенциите на Народното събрание и Министерски съвет, но и заради друга причина. Зная, че това е най-политическият закон в страната, в който ясно се открояват политиките на управлението, на мнозинството и на опозицията. И няма нищо лошо в това. Колкото повече спорове, толкова по-добре стига да са конструктивни. За мен бюджетът не е начин на употреба за политиканстване, за избори, за личностно противоборство. за печелене на дивиденти или за самоцелно вето", категорична е Йотова.
Становище на Президентството за Закона за държавния бюджет за 2026 г.
"Не са налице достатъчно основания, които да оправдаят отлагането на влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., поради което предлагаме законът, приет от Народното събрание на 24 юли 2026 г., да бъде обнародван в "Държавен вестник".
Това е заключението в подробно становище на Президентството за Закона за държавния бюджет за 2026 г. публикувано на сайта на институцията.
Основният аргумент, е че "предложеният бюджет отразява реалното състояние на публичните финанси". Този извод се основава на два структурни елемента в бюджетните разчети.
Първо, в разходната част на бюджета "са включени задължения, поети през предходни бюджетни периоди, но неразплатени до момента". Това означава, че значителна част от разходите не представляват нови политически решения, а изпълнение на вече възникнали финансови ангажименти от минали години.
Второ, в приходната част "не са предвидени постъпления от събрани авансово публични вземания в значителен размер". Този подход избягва изкуственото завишаване на приходната база чрез еднократни или временни постъпления.
Според становището, тези две характеристики "правят бюджетните разчети по-реалистични и създават предпоставки за гарантиране на финансовата стабилност и за изпълнение на поетите към гражданите и към бизнеса финансови ангажименти".
По отношение на критиките срещу високия бюджетен дефицит, документът на Президентството посочва, че "вносителят поддържа тезата, че необходимите структурни реформи ще намерят отражение в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г., който следва да бъде внесен в Народното събрание в срока по Закона за публичните финанси – до 30 октомври 2026 г." Това поставя текущия бюджет в контекста на средносрочна фискална траектория, а не като самостоятелно решение.
Документът на Президентството анализира и мотивите за отклонението от фискалните правила. Отбелязва се, че "бюджетът за 2026 г. е приет след продължителен период на политическа нестабилност и при съществено преразпределяне на капиталовите разходи, включително в рамките на мащабна инвестиционна програма за общински проекти". Последиците от тези решения "не се изчерпват в рамките на една бюджетна година (2024 г.), а оказват влияние и върху следващите бюджети чрез поети ангажименти, сключени договори и възникнали задължения".
Особено значение се придава на обстоятелството, че "липсата на достатъчна прозрачност относно начина, по който през 2024 г. са били разпределени средствата между националните инфраструктурни обекти и общинските инвестиционни проекти, затруднява обективната оценка на действителната структурна бюджетна позиция". Документът подчертава, че "значителна част от инвестиционната програма за общински проекти продължава да се изпълнява и след 2024 г., като през 2026 г. Министерството на финансите обявява необходимостта от осигуряване на разплащания по вече поети ангажименти до приемането на редовния бюджет".
От това се прави изводът, че "бюджетът за 2026 г. не създава изцяло нови разходни задължения, а в значителна степен отразява финансовите последици от вече възникнали правни отношения". Документът на Президентството заключава, че "фактът, че бюджетът предвижда по-високи разходи или по-голям дефицит, не доказва автоматично нарушение на чл. 24 ЗПФ, ако тези показатели са обусловени от вече поети законови ангажименти, временни капиталови разходи или специфични особености при бюджетното изпълнение".
По отношение на европейските фискални изисквания, документът на Президентството отбелязва, че "процедурата при прекомерен дефицит е именно инструментът, чрез който Европейският съюз предвижда поетапно привеждане на публичните финанси в съответствие с фискалните изисквания, а не незабавното им постигане още с първия бюджет след откриването на процедурата". Това мотивира заключението, че "наличието на дефицит над 3% от БВП представлява отклонение от референтната стойност, но не води автоматично до противоконституционност на държавния бюджет, нито поставя под съмнение участието на България в еврозоната".
В заключителната си част документът на Президентството обобщава мотивите, като посочва, че "бюджетът е приет при специфични условия – в средата на бюджетната година, когато значителна част от приходите и разходите вече са реализирани" и "при тези условия законодателят разполага с ограничена възможност да възстанови първоначално планираните фискални показатели". Докато законът "осигурява функционирането на държавата, не допуска извършване на разходи извън законово определените бюджетни кредити и съдържа мерки за управление на публичните финанси в рамките на действащото право".
"Законът не предвижда преизчисляване или отнемане на вече признат трудов стаж. При липса на изрична разпоредба новият режим се прилага занапред. Принципът на правната сигурност не изключва промени в законодателството, а защитава придобитите права от обратно действие. Обстоятелството, че трудовият стаж е предпоставка за възникването на определени трудови права, не означава, че действащата законова уредба е конституционно непроменима. Законодателят може да изменя условията за придобиването им, стига да действа занапред, да не засяга придобити права, да прилага обективни критерии и да не накърнява същността на правото на труд", посочват от Президентството, коментирайки възраженията във внесената вчера от "Продължаваме промяната" петиция за налагане на вето върху бюджетния закон.
"Петицията не доказва и излизане извън предмета и принципите на законопроектите по отношение на нито една конкретна тяхна разпоредба. Конституционният съд приема, че преценката за нарушение на законодателния процес следва да бъде основана върху официалните стенографски протоколи, а не върху общо впечатление за недостатъчен дебат", добавят от Президентството.
