Ш каф, запечатан в продължение на почти 2000 години в древния Помпей, разкрива интимна картина от живота на един от жителите, преди вулканът Везувий да унищожи римския град, съобщава Ройтерс. В него са открити принадлежности за грим, парфюми, монети, готварски съдове и детски амулети.
Градът е погребан под метри пепел при вулканичното изригване през 79 г. сл. Хр. Археолозите са успели да сглобят части от дървения шкаф по следи, намерени в къща на известната улица „Виа дел Абонданца“ (Via dell'Abbondanza) – една от най-оживените артерии в древността.
Pompeii cupboard opens window onto life before Vesuvius erupted https://t.co/dtcFdpq2Bo
— Reuters (@Reuters) October 29, 2026
„Не можем да възстановим със сигурност самоличността на този, който е живял в къщата, но тези фрагменти ни доближават до неговото ежедневие. Помпей не е просто място на велики произведения на изкуството. То е и място, където най-обикновените предмети възстановяват човешкото измерение на миналото“, казва директорът на обекта Габриел Цухтригел.
- Сантиментални спомени и предмети от бита
Сред най-интересните находки е огърлица от поне 24 миниатюрни детайла от кост, стъкло, фаянс и планински кристал с изображения на боговете Бес и Меркурий, както и малки фигурки на борови шишарки и гроздове. Тези огърлици, известни като crepundia, традиционно са подарявани на римските деца като защитни амулети и дрънкалки, а понякога са пазени и в зряла възраст като спомен от детството.
Освен това археолозите са открили пинсети, стъклено флаконче за парфюм или мехлем, кадилница, керамични и бронзови съдове, както и оловни тежести, които загатват за търговска дейност. В малък контейнер са намерени и 38 бронзови монети. Фактът, че ценностите и сантименталните предмети са останали непокътнати, показва, че обитателите не са имали време да ги вземат със себе си при избухването на вулкана.
Jewels, coins, tools and cosmetics: a cupboard in Cornelius Maximus's house brings to life the daily lives of Pompeii's women before Vesuvius erupted in AD 79. https://t.co/KVre1iWFrb
— euronews (@euronews) October 29, 2026
Въз основа на открити надписи сградата се свързва условно с мъж на име Корнелий Максимус (Cornelius Maximus). Фасадата ѝ е разкопана за първи път през 1912 г., но изследването на вътрешните помещения продължава и днес. Любопитен детайл от проучването е откриването на фрагментирани скелети на две млади мишки в амфора на един от горните рафтове.