И нфлационният ефект от приемането на еврото в Хърватия през 2023 г., първата година от приемането ѝ в еврозовата, е бил повишение на инфлацията с 0,2 процентни пункта. Това съобщи управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич в българското Народно събрание пред парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната.
"При положение че инфлацията в Хърватия е била 8,4 на сто година преди присъединяването към еврозоната, допълнителният ефект е минимален", обоснова се той.
Шефът на БНБ каза как ще изглеждат българските евромонети
Вуйчич коментира, че спекулациите за повишение на цените, свързано с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. възприятие за инфлацията, което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки, но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.
"Информационната ни кампания подкани гражданите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на сто изкупуване още преди 1 януари 2023 г.", посочи Борис Вуйчич.
БНБ: България е на финалната права по пътя към еврозоната
Той изброи различните етапи на подготовка, предприети преди въвеждане на еврото.
Сред тях попадат мерките за информиране и защита на потребителите, правна хармонизация, техническа подготовка, за да могат касовите апарати и пос терминалите да заработят в новия режим, подготовка на правителствения сектор.
Като значима стъпка Вуйчич изтъкна изграждането на нов модерен трезор, достатъчно голям, за да побере изтеглените от обращение куни. Такъв не е имало и е бил необходим нов. Той е построен от армията във военна база и е отдаден под наем на Хърватската народна банка.
В последвалия брифинг за медиите, на въпрос на БТА дали няма риск България с вноската си към Европейския стабилизационен механизъм да се превърне в донор за спасяване на по-богати и недисциплинирани държави, Вуйчич отговори, че без да е запознат в подробности, като се вземат предвид всички средства, постъпващи към България от ЕС, страната ни е нетен получател, а не донор в Европейския съюз и перспективата е да остане такава.
Същата теза застъпи и управителят на Българска народна банка Димитър Радев, който допълни, че България предстои до седмици да започне тестовото сечене на бъдещите евро монети.
Радев направи ретроспекция, припомняйки, че когато през 2018 г. България и Хърватия решават да потърсят интеграция във валутния съюз, Хърватия е била с по-нисък кредитен рейтинг от този на България. В процеса на въвеждане на еврото обаче той е бил вдигнат с три стъпки и днес е по-висок от рейтинга на България. Това се отразява върху плащанията по държавния дълг.
След това той допълни, че "цената на забавянето при приемането на еврото ще е висока за България, особено по отношение на условията за финансиране".
Истината за еврозоната, опитът на вече влезлите
Влизането в еврозоната според управителя на БНБ е "отлична възможност за постигането на три национални цели: ускорено модернизиране на страната, изпреварващ икономически растеж и качествено подобряване на благосъстоянието на хората, но не и гаранция".
Гаранцията според него трябва да се търси по линия на устойчива проевропейска политическа конструкция и добра макроикономическа, включително фискална, политика.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Show
