Истината за еврозоната, опитът на вече влезлите

Е ксперти от Хърватия, Литва и Латвия споделиха своя опит по пътя към присъединяването си към eврозоната. Те акцентираха върху развитието на икономиката след приемането на еврото. Това стана при участието им в дискусията "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната". Форумът е организиран от Икономическия и социален съвет на България (ИСС) и се провежда в Гранитната зала на Министерския съвет.

Експертите от трите държави коментираха членството на страните им в еврозоната по време на третия панел, чийто модератор беше президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

Пеканов: Членството ни в Еврозоната ще засили нашия суверенитет

"Хърватия се присъедини на 1 януари 2023 г. в еврозоната и Шенген", припомни Паула Летунич, старши съветник на министър-председателя на Хърватия. Тя подчерта, че това е направило страната ѝ част от Европейския механизъм за стабилност. По думите ѝ още преди това икономиката е била значително обвързана с еврото. Летунич даде пример, че почти 60 на сто от износа на Хърватия е бил свързан с еврото, 75 на сто от спестяванията и повече от половината кредити са били в евро преди присъединяването. 

"Около 75 на сто от нашия външен дълг беше деноминиран в евро", посочи експертът. И добави, че след 2017 г., когато Хърватия е излязла от процедурата за прекомерен дълг, вече е изпълнявала Маастрихтските критерии.

Летунич подчерта, че политическата стабилност е била съществено важна за процеса по присъединяване към еврозоната. Тя посочи, че още през 2017 г. подходът на правителството е бил структуриран и заедно с националната банка е представило евростратегията.

1 януари 2025 година: Това ли е датата за приемане на еврото у нас

"След консултации и много задълбочен публичен дебат за предимствата и недостатъците, правителството одобри и прие 2018 г. тази стратегия", каза също Летунич.

"Стабилността на цените е била едно от големите предизвикателства", посочи Ирена Вебер, главен директор на работодателската организация в Хърватия. Тя също подчерта, че в държавата всички са работели за общата цел – еврозоната.

"По време на членството в еврозоната няколко пъти се увеличиха заплатите", отчете Инга Ругиниене, президент на Конфедерация на синдикатите в Литва. Тя подчерта, че минималната заплата днес в страната е 840 евро, а средната – 1947 евро. Минималната и средната заплата се очаква да нараснат още догодина. По думите й така се постига някакъв баланс между увеличението на цените и ръста на заплатите. 

Ругиниене отбеляза, че ролята на синдикатите по пътя към еврозоната е важна. Според нея те трябва да работят с правителството, за да се избегнат страховете на работещите, както и да не се допуска само заради промяната на валутата бизнесът да вдига неоснователно цените.

Инезе Степина, представител на Конфедерация на работодателите в Латвия, каза, че членството в еврозоната е било цел за страната още при присъединяването към Европейския съюз.

"Въпросът не беше "дали", а "кога", подчерта тя и добави, че формалната подготовка е започнала още в края на 2005 г. 

Гражданското общество е имало ключова роля и без обществена подкрепа процесът е нямало да бъде възможен, поясни Степина.

"Синдикатите в България винаги сме били за влизане в еврозоната", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на дискусията.

По думите на Димитров допреди година и половина, когато първо е била пандемията, а после - и войната в Украйна, и енергийната криза, страната ни е отговаряла на критериите за влизане в еврозоната.

"Знаем, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той всъщност ни препъна да влезем от 1 януари 2024 г. в еврозоната", коментира президентът на КНСБ.

Мнението на Димитров е, че България трябва да почерпи от опита на Хърватия и Прибалтийските държави по отношение на еврозоната. Той представи данни за средната работна заплата (СРЗ) в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в еврозоната. Когато през 2015 г. Литва влиза със СРЗ 758 евро, а през 2021 г. тя вече е 1579 евро. В Латвия СРЗ продължава да се повишава, а в Естония за 10 години ръстът е близо 85%, посочи Димитров и изрази надежда да приемем еврото в началото на 2025 г. и минималната работна заплата да бъде поне 500 евро, а средната - поне 1000 - 1100 евро.

"Народното събрание ще изпълни своите ангажименти и ще приеме законите, които да гарантират нормативната база за приемане на еврото в съкратени срокове", заяви председателят на парламента Росен Желязков.

"В момента България, поради съществуването на валутния борд, само реплицира решенията на еврозоната, а след влизането в нея активно ще участва във вземането им", подчерта Пеканов и добави, че приемането на общата европейска валута ще повиши и най-важната цена в нашата икономика - цената на труда.