С лед удължено пленарно заседание парламентът прие на второ четене изцяло новия Закон за хората с увреждания, който е в отговор на общественото настояване за реформа в социалната сфера. Законът урежда обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в България. Основен нов момент е прилагането на индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания.
Индивидуалната оценка ще е комплексна и ще се извършва от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. Тези отдели трябва да бъдат сформирани от изпълнителния директор на агенцията в срок до 31 март 2019 г. Оценката ще се изготвя въз основа на информация за: самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; увреждането/здравословното състояние; вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома. По предложение на социалния министър ще бъде създадена и методика за извършването на тази оценка.
Агенцията за хората с увреждания ще се преобразува в държавна агенция от 1 януари 2021 г. и ще премине от социалното министерство към Министерския съвет. Държавната агенция ще организира дейността по извършване на индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания и координира осъществяването на политиката за правата на хората с увреждания.
За осъществяване на функциите по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания се създава Съвет за наблюдение. Той ще се състои от 9 членове - двама представители, определени от омбудсмана, двама представители, определени от председателя на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, четирима представители на организациите на и за хората с увреждания, определени от тях, и един представител на академичната общност, определен от БАН. Дейността на съвета ще се администрира чрез администрацията на омбудсмана и на КЗД на ротационен принцип за срок две години. Съветът ще трябва да представя в парламента всяка година доклад за дейността си. За провеждане на политиката за правата на хората с увреждания областните управители създават областни съвети.
Към Министерския съвет ще функционира и Национален съвет за хората с увреждания, чийто председател ще е някой от вицепремиерите. Във връзка с осигуряване на трудова заетост на хората с увреждания в закона бяха записани квоти.
Работодатели с 50 до 99 работници трябва да назначат един човек с увреждане. Работодатели със 100 и над 100 работници - двама души с увреждане.
В случаите, когато има специфични фактори, които възпрепятстват наемането на хора с увреждания или Бюрата по труда не могат да насочат хора с увреждания към фирмите, работодателите са освободени от горе описаното задължение.
Ако работодателят прилага алтернативни мерки за заетост на лица с увреждания, също ще бъде освободен от квота.
Работодатели, които не изпълнят работните квоти, всеки месец дължат компенсационна вноска в размер на 30% от минималната работна заплата за всяко незаето работно място за човек с увреждане.
Работодателите трябва да назначат лицата с увреждания в 3-месечен срок, след като са били уведомени за задължението си по закон.
Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция ще трябва да осигуряват информация, достъпна за хората с увреждания, както и да включват в своите програми предавания и информация, свързани с хората с увреждания.
До 31 март 2019 г. Министерският съвет трябва да приеме правилник за прилагането на новия закон.
Бисер Петков: Новият закон гарантира правата на всички хора с увреждания
Аплодисментите са за работата на народните представители, които приеха окончателно Закона за хората с увреждания и за всички, които имат принос, за да се стигне дотук. Това заяви министърът а труда и социалната политика след окончателното приемане на текстовете в пленарна зала.
"Знаете колко дълго продължи работата по този законопроект – няколко месеца, но положителното е, че имаме един нов закон, който гарантира правата на всички хора с увреждания и дава нови форми на подкрепа“, смята социалният министър.
За първи път финансовата подкрепа е обвързана с линията на бедност, а размерът ѝ се определя в закон, а не в подзаконов нормативен акт. Тя ще бъде диференцирана в няколко група, а за нея в бюджета на министерство за догодина са предвидени 426 млн. лв. „За сравнение ще кажа, че разходите за интеграционни добавки през тази година за 152 млн. лв.“, уточни Петков.
Според него с този закон се отговаря и на редицата изисквания на ратифицираната от страната ни Конвенция за правата на хората с увреждания, които са свързани с конституирането на органи, които ще осъществяват насърчаване на прилагането и мониторинг.
"Не по-малко важно е, че в закона са предвидени и мерки за заетост, което е реална интеграция на хората с увреждания“, подчерта Бисер Петков изразявайки увереност, че с него се започва цялостната реформа в социалната сфера.
"Доволни сме, но истинската победа ще бъде утре, когато Законът за личната помощ бъде приет". Това каза пред журналисти омбудсманът Мая Манолова
Депутатите днес гласуваха окончателно Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ.
Дотук се стигна след като години наред майките на деца с увреждания протестират с искане за радикална промяна. Недоволството им беше причина да издигнат и палатков лагер до парламента. Според промените от догодина хората с увреждания ще получават по-голяма финансова подкрепа. Въвежда се индивидуална оценка на потребностите, а изцяло нова агенция ще отговаря за хората с увреждания в бъдеще. В Закона на Мая Манолова се предвижда всички нуждаещи се да ползват личен асистент.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
