С редната годишна сметка за електроенергия на битовите абонати вече е по-висока от месечната заплата на нископлатените работници в повечето държави членки на ЕС, показва анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), цитиран от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Изчисленията са направени спрямо цената на енергията към юли т.г.
България е изнесла близо 40% от произведения ток
Около 9,5 млн. работещи са имали затруднения с плащането на сметките си за енергия още преди началото на кризата с високите разходи. До юли тази година цената на газа и електроенергията се е повишила с 38% в цяла Европа в сравнение със същия месец на миналата година и разходите продължават да растат. В 16 държави членки на ЕС, сред които и България, работниците на минимална работна заплата, трябва да отделят еквивалента ѝ или повече, за да могат да поддържат през годината осветлението и отоплението у дома. През 2021 г. тези страни са били осем.
Австрия задейства "спирачка на цената на електроенергията"
Броят на дните, в които човек с минимална заплата трябва да работи, за да плати сметката си за енергия, се е увеличил драстично в Естония, Нидерландия, Чехия, Латвия със съответно 26, 20, 17 и 16. В Словакия, Гърция, Чехия и Италия средната годишна сметка за енергия вече е по-голяма от месечната заплата на работник, получаващ съответното за страната средно годишно възнаграждение.
Големият адронен колайдер може да спре заради енергийната криза в Европа
Анализът на изследователски център на ЕКП показва, че в България средният годишен разход за електроенергия е 836 лева. За да го плати, работник на минимална заплата у нас трябва да се труди 36 дни. При среден годишен нетен доход от 14 854 лв. за плащане на тази сметка се работи 21 дни.
Защо цената на електричеството е свързана с тази на газа?
Сред исканията на ЕКП, изпратени до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и други европейски лидери, са повишаване на заплатите и минималните заплати, таван на разходите за енергия за хората и данък върху свръхпечалбите на енергийните компании, реформиране на енергийния пазар на ЕС и национални и европейски мерки за антикризисна подкрепа за защита на доходите и работните места в промишлеността, услугите и публичния сектор, се посочва още в информацията на КНСБ.
