Е вропейският комисар по околната среда, водните ресурси и кръговата икономика посети България по време на Green Transition Forum, където обсъди ключовите екологични предизвикателства, пред които е изправена страната ни.
В интервю пред NOVA Йесика Русвал, изтъкна като основни проблеми лошото качество на въздуха в градовете, значителните загуби на вода и бавният преход към кръгова икономика.
Какво представлява кръговата икономика и защо е важна
Основното послание на комисаря беше, че инвестициите в природата не трябва да се възприемат като разход, а като вложение в сигурност, устойчивост и конкурентоспособност. Тя подчерта, че Европа, включително България, трябва да ускори прехода към кръгова икономика, за да намали зависимостта си от външни ресурси и да подобри икономическата си стабилност. В момента кръговратът на материалите в Европа засяга само 12% от тях, което е недостатъчно за постигане на климатичните и икономически цели.
Комисарят изтъкна, че Законът за кръговата икономика, който се очаква да бъде приет от Европейския парламент тази есен, е важен стъпка. Той включва фокус върху вътрешния единен пазар, критичните суровини и стимули за бизнеса, като обществени поръчки и данъчни облекчения.
Освен това, тя подчерта, че вторичните материали често са по-скъпи от суровите, което е пречка за кръговата икономика. За да се преодолее това, е необходимо да се улеснят бизнес процесите, да се инвестира в иновации и инфраструктура, както и да се премахнат бариерите между държавите-членки.
Стефан Янев: Зеленият преход трябва да е плавен
Комисарят също обърна внимание на геополитическата нестабилност и факта, че 75% от корпоративните заеми в Европа са свързани с екосистемите. Това прави инвестициите в природата не само екологична, но и икономическа необходимост. Тя призова за ускоряване на разрешителните процедури, за да могат инвестициите да бъдат реализирани по-бързо.
Накрая, комисарят подчерта, че зелената трансформация не е разход, а стратегия за растеж, която може да създаде нови работни места и иновации, особено в области като биоикономиката. Тя призова младите хора да виждат в зелената икономика възможност за подобряване на живота си, а не само като източник на допълнителни разходи.
